Определение № 444 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1585/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А. и сие“ООД срещу решение №78/19.12.2023 г. по в.т.д.№665/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за тълкуване на постановеното от състава на съда решение №69/31.01.2022г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт на въззивния съд, като се твърди, че съдът изобщо не се е произнесъл по оплакванията на касатора и не му е дал указания относно това дали може да бъде вписан СД, избран с протоколно решение от 28.12.2018г. на ОСА на „Крамекс“АД. Претендира се отмяна на решението на САС и уважаване на молбата по чл.251 ГПК. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че, като не е изложил мотиви по въпроса дали трябва да бъдат вписани сочените обстоятелства, въззивният съд в отклонение от задължителната практика на ВКС /ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №6/2017г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС/ е „нарушил процесуалния закон относно задълженията на съда /както първоинстанционен, така и въззивен/, който е длъжен да се произнесе по всички оплаквания и основания,изложени от страните “. Поддържа се искане, в случай, че касационната инстанция приеме, че производството по чл.251 ГПК е извън обхвата на посочените тълкувателни решения, касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПКС – за точно прилагане на закона и за развитието на правото, която предпоставка се обосновава с доводи за липса на законова регламентация съдебният акт, с който се отказва тълкуване, да е мотивиран. В противоречие с практиката на ВКС /решение №769/17.01.2011г. по гр.д.№236/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС/, според касатора, съдът се е произнесъл и по въпроса „относно предпоставките за тълкуване на съдебното решение“. Ответникът по касационната жалба „Крамекс“АД не е изразил становище по нея. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявени от „А. и сие“ООД искове за отмяна на решения на ОСА на „Крамекс“АД, взети съгласно протокол от 28.12.2018г. - за изменение и допълнение на устава на дружеството, за определяне броя на членовете на СД - трима, за освобождаване членовете на СД и за избор на нов СД. С първоинстанционното решение е уважен искът по чл.74 ТЗ за освобождаване на членовете на СД, като останалите искове по чл.74 ТЗ са отхвърлени. С въззивното решение решението на първата инстанция в частта по уважения иск е отменено и искът – отхвърлен, а в останалата му част решението е потвърдено. Този правен резултат е стабилизиран с постановено от състав на ВКС определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С подадената от ищеца молба по чл.251 ГПК е поискано съдът да тълкува решението си, като в същата са наведени обстоятелства за подадени от новоизбраните членове на СД декларации, с които са оттеглени съгласията им да бъдат вписани като членове на СД.Във връзка с това молителят е поискал съдът да изтълкува волята си в решението по същество „дали посочените лица следва да бъдат вписани, след като са оттеглили съгласието си“. За да постанови решението си по така депозираната молба по чл.251 ГПК, съставът на Софийски апелативен съд е развил съображения, че тълкуване на решението е необходимо когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение; че предмет на тълкуване могат да бъдат само онези пороци, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Посочил е,че в случая действителната воля на съда е ясна, като и страната не твърди обратното, а на практика иска да й бъдат дадени указания как да постъпи след като са налице нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението, което е извън правораздавателната функция на съда и няма нищо общо с дейността по тълкуване на решението. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на така постановения въззивен съдебен акт до касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. В случая в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с основните решаващи изводи на въззивния съд. Дори да се приеме,че е налице процесуалноправен такъв, относим към задълженията на въззивния съд при разрешаването на спора в съответното производство да се произнесе по доводите на страните, той не е обуславящ, нито е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика, както и не е налице основание за попълване на празноти в закона чрез разрешаването му от касационната инстанция при допускане на решението до касация по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно съществуващата постоянна и непротиворечива практика на ВКС въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните би могъл да се приеме за обуславящ крайния изход на делото, но само ако е в относимост към такова твърдяно съществено нарушение на въззивния съд, което е довело до крайния постановен от него резултат. С поддържаната от касационната инстанция практика се приема,че от разпоредбата на чл.153 ГПК за съда произтича задължение да обсъди и извърши преценка на онези правни твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Според т.3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т.13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи,че не е задължително в мотивите си съдът да излага становище по всеки довод, като е достатъчно от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че той е бил взет предвид от него. В конкретния случай въззивният съд, мотивирайки решението си, не е процедирал в отклонение от тази практика. Съставът е взел предвид наведения от молителя във връзка с искането му за тълкуване довод, като е посочил,че изложените от него твърдения и съображения не обосновават неясна и двусмислена воля на съда, препятстваща осъществяването на правните последици от решението, което именно е основание за тълкуване на съдебния акт /и то в диспозтивната му част, която именно отразява волята на съда/, а се основават на факти, настъпили след постановяването на решението /оттегляне на съгласието на новоизбраните членове на СД/, като искането е формално за тълкуване, но реално е за даване на указания за изход от ситуацията, което е извън правораздавателната функция на съда. Не е налице противоречие в решаващите изводи на състава на апелативния съд и с разрешенията, дадени от касационната инстанция в решението по гр.д.№236/10г. на ІІІ г.о. на ВКС по въпроса кога се налага тълкуване на съдебно решение, а обратно – същите са изцяло съобразени от въззивната инстанция при произнасянето й с обжалваното решение. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на въззивното решение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение