Определение № 2184 от 05.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2060/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ж. – В. К.“, [населено място] срещу решение № 78 от 28.09.2023 г. по в. т. д. № 171/2023 г. на Бургаски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260033 от 27.04.2023 г. по т. д. № 607/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявеният от Кооперация “ПК Фар“ (в несъстоятелност), [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 66 797.91 лв., получена в изпълнение на парично задължение, което е признато за недействително спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на кооперацията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на делото на 15.11.2019 г. до окончателно й плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва преценката на въззивния съд, че обявеното за недействително по реда на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ изпълнение касае извъндоговорни задължения на кооперацията, тъй като същата е направена, без да са анализирани уговорките в сключения между страните договор за продажба, обективиран в нот. акт № 112 от 05.09.2017 г., том IV, рег. № 5645, дело № 638/2017 г. на нотариус рег. № 607, с район на действие Поморийски районен съд и без да е коментирано решение № 50164 от 29.06.2023 г. по т. д. № 849/2021 г. на ВКС, II т. о., с което е отхвърлен предявеният от синдика на кооперацията иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на същата сделка за недействителна по отношение кредиторите на кооперацията. В касационната жалба подробно е описана хронологията на развилите се между страните отношения във връзка с посочената продажба, като е аргументирана поддържаната и пред инстанциите по същество теза, че процесната сума, посочена в нотариалния акт като част от продажната цена на имота, представлява в действителност стойността на извършените от едноличния търговец подобрения в този имот и поради това кооперацията дължи заплащането й. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото и да обоснове извода, че „Обявеното за недействително по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ изпълнение касае извъндоговорни задължения на кооперацията, както и че то е без правна връзка с описаната по-горе продажбена сделка“; 2. Следва ли съдът да определи волята на страните, като се позове на изявената от страните (а не предполагаемата), като спазва критериите за тълкуване на договорите, заложени в чл. 20 ЗЗД; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; Допустимо ли е съдът да определи предмета на договора въз основа само на част от доказателствата; 4. Допустимо ли е отделни плащания по една и съща сделка да имат различен правен режим; Допустимо ли е да се атакува отделен елемент от сключена между страните сделка, без сделката да се атакува в нейната цялост; Ако отделни елементи от сделката бъдат атакувани, какви са последиците от сключената сделка; 5. Ако купувачът преведе като част от продажната цена размера на извършени от него подобрения в имота, връщането на тази сума на договорно или на извъндоговорно основание се дължи; 6. Ако продавач и купувач на недвижим имот са уговорили плащане на подобрения върху имота, предмет на сделката, и в същия момент са издали насрещни фактури – за цената на подобренията, следва ли извършените плащания да се оценят като такива без правна връзка със сделката; 7. Когато две страни извършват насрещни плащания възможно ли е само едното от тях да бъде обявено за недействително, съответно да се иска връщане на платената сума“. По отношение на въпросите по т. 1 - т. 3 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на конкретно посочена практика на ВКС – задължителна (Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК) и казуална (решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК). За останалите въпроси се твърди, че са съществени за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), предвид липсата на формирана съдебна практика. Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация – Кооперация “ПК Фар“ (н.), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 30.11.2023 г. Не претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че: С влязло в сила решение по т. д. № 593/2019 г. на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, е прогласено за недействително спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на ищеца Кооперация „ПК Фар“ извършеното на 26.10.2017 г. изпълнение на негови парични задължения към ответника ЕТ „Ж. - В. К.“ на обща стойност 66 797.91 лв. – за възстановяване на недължимо платен аванс 7 000 лв. и за заплащане на обезщетение на стойност 59 797.91 лв. – за извършени подобрения в недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 57491.503.531.1.9 с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 3; С нотариален акт № 112/05.09.2017г., том IV, рег. № 5645, дело № 638/2017г. на нотариус рег. № 607 с район на действие Поморийски районен съд този имот е бил продаден от кооперацията на едноличния търговец за цена от 140 550 лв., включваща и стойността на подобренията; Сделката е атакувана неуспешно от синдика с иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявен по търговско дело № 592/2019г. на Бургаски окръжен съд, като същият е отхвърлен с решение № 50164 от 29.06.2023 г. по т. д. № 849/2021г. на ВКС, ІІ т. о. Именно поради обявяване на изпълнението за недействително по реда на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, решаващият състав е счел, че платената от кооперацията-длъжник сума на обща стойност 66 797.91 лв. подлежи на връщане в масата на несъстоятелността и е споделил извода на първата инстанция за основателност на предявената от нея претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Споделен е и изводът, че едноличният търговец не разполага с „право на задържане“ и не може да прихваща с вземанията, за чието погасяване е било извършено преферентното плащане, тъй като това би обезсмислило проведеното исково производство по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело, тъй като те са относими не към настоящото, а към предходното производство, по което, с влязлото в сила решение № 11 от 18. 02. 2021 г., е уважен предявеният от синдика на кооперацията евентуален иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за прогласяване за недействително спрямо кредиторите й извършеното на 26.10.2017 г. изпълнение на парични задължения към ответника ЕТ „Ж. - В. К.“ на обща стойност 66 797.91 лв. В мотивите на обжалвания акт липсва произнасяне по тези въпроси – въззивният съд не е анализирал отношенията между страните във връзка със сключената между тях на 05.09.2017 г. сделка и начина на формиране и плащане на цената по нея, нито е обсъждал представените доказателства. Изводът му за основателност на настоящия иск е аргументиран единствено с наличието на влязло в сила решение по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, което е обуславящо за уважаването на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на преценка поддържаните от отношение на въпросите конкретни основания за допускане на касационното обжалване. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради бланкетното му заявяване, същото не следва да бъде обсъждано. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК