Определение № 878 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. ,чрез ТД на Комисията [населено място], срещу решение №50 от 27.05.2011г по гр.дело № 76/2010г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение №74 от 05.02.2010г на Сливенски окръжен съд в отхвърлителната част на иска за отнемане на имущество в полза на Държавата, срещу дружество [фирма] ,както и по касационна жалба на А. О. А. и дружествата -ответници [фирма] и [фирма] ,двете със седалище [населено място] ,чрез адв. В. К. срещу същото решение в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество от патримониума на ЕТ Глобус 96 –А. А., [фирма] и [фирма]. Производството по делото е било спряно на основание § 5в ал.2 вр. ал.1, ПЗР на ЗТР(нова ДВ бр. 34/11, в сила от 01.01.2012г) с определение №247 от 18.06.2012г и понастоящем е възобновено в лицето на правоприемника КОНПИ ТД гр.- Б., по чието искане след обявяването на [фирма] и [фирма] в ликвидация са назначени ликвидатори на двете дружества, съгласно приложените удостоверения по реда на ЗТР. В изложението на К. (понастоящем КОНПИ) ТД [населено място] се поставя въпрос за наличието или липсата на средства от законен източник за придобиване на имущество от юридическо лице по чл.6 ЗОПДИППД(отм), следвало ли е съда да приема за установено ,че дружеството е разполагало със средства от законен източник през годината на закупуване на имота ,за която е имало печалба, ако същото е имало загуби, а не печалба за предходните две години и след приспадане, те не се покриват .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК В общо изложение на касаторите А. А., [фирма] и [фирма] се формулират девет въпроса. Първият въпрос е съставен и включва въпросите изисква ли законът връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество ,кои са критериите за формиране на „основателно предположение” по чл. 4 ЗОПДИППД (отм) ,длъжна ли е Комисията да обоснове връзката, за да възникне задължение за проверяваното лице да доказва законност, когато имуществото е собственост на лице по чл. 6 ЗОПДИППД, какви факти биха определили връзката. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитиране и прилагане на практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш.№607/2010 ІV г.о, реш.834/2010 ІV г.о, реш.806/2011 ІV г.о ) и довод за противоречие с нея. Втори въпрос - дали е допустимо съдът да определя придобитото по пазарни цени ако ищецът не е оспорил придобивната стойност по нотариални актове, а се е съгласил с нея. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш.№607/2010 ІV г.о практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Третият въпрос е към кой момент следва да се установи дали юридическо лице по чл. 6 ЗОПДИППД е контролирано, цялото имущество на юридическото лице ли подлежи на отнемане или делът на проверяваното лице Изтъква се, че към датата на придобиване на конкретен имот проверяваният не е бил управител и не е притежавал повече от половината дялове, въпреки това е постановено отнемане. Сочи са основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Като четвърти въпрос се поставя този за съдържанието на понятието законен източник ,включително на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД ,следва ли да се отъждествява със законен източник по смисъла на ЗОДФЛ .Сочи са основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Пети въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства за реализирани доходи, източници и парични потоци на юридическите лица ,за да провери дали към датата на придобиване те са разполагали с парични средства .Сочи се противоречие с реш. №17/ 2011 по гр.д № 462/2010г на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Шести по ред въпрос е подлежи ли на отнемане имущество ,включено в търговско предприятие на ЕТ, прехвърлено на трето лице с договор, предхождащ датата на мотивираното искане и датата на налагане на обезпечителните мерки ,противопоставим ли е договорът, ако е сключен преди налагането на последните, но вписването му в търговския регистър е след датата на обезпечителната заповед. Цитира се практика на ВКС относно значението на вписването в регистъра, сочи се противоречие с нея и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Седми въпрос и девети въпрос е за задължението на съда да съобразява доказателствата - счетоводни документи на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД ако не е откривано производство по оспорването им,допустимостта на гласни доказателства за доходи в чужбина следва ли съдът да се съобразява с влезли в сила ревизионни актове ,каква е силата им. Цитират се основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Осмият по ред формулиран въпрос също е процесуален, но свързан в правото на защита :длъжен ли е съдът преди постановяване на решението да изслуша страните по същество, да изчака срок за писмени защити, който е определил и постановяване на решението преди този срок не представлява ли съществено процесуално нарушение ,не накърнява ли равенството на страните в процеса .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид противоречие с реш. № 132/2010г по д.№ 829/09 ІІ т.о, Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че жалбата на ищцовата Комисия, понастоящем КОНПИ ТД [населено място] ,не следва да се допуска до касационно разглеждане ,тъй като поставеният въпрос изразява противна на правната и формална логика теза, която игнорира естеството на стопанско-икономическите отношения и разпоредителната правоспособност на правните субекти. Въпросът не е подкрепен и с обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. При изследване източника на средства при дружества по чл.6 ЗОПДИППД ,няма основание обявената отрицателна годишна печалба от предходни години да се сумира и „приспада”, за да изключи извод за законен източник от парични средства, отчетена в следващата година като печалба и инвестирана в придобиване на недвижимо имущество. Дори да е налице налична или предполагаема задлъжнялост на дружеството (според Комисията резултатна от това ,че за две предходни години не е имало обявена печалба) няма връзка с конкретното изследване на законния източник на средствата, вложени за придобиване на имот. Касационните жалби на А. А. [фирма] и [фирма] също не следва да се допускат до разглеждане по същество, съображенията за това са следните: Първият от поставените въпроси ,за връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, кои са критериите за формиране на „основателно предположение” по чл. 4 ЗОПДИППД(отм) ,за неговата обосновка от ищцовата комисия и от съда ,е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съгл. решение № 1488 от 30.10.2010г по гр.д. № 1116/2009г на IV отд на ВКС,реш.№806/2010г по гр.д. №1335/2009г ІV г.о и решение № 1 от 21.03.2011г по грд № 697/2010г, IV отд на ВКС,решение по гр. дело № 248/2011 ІІІ г.о. Еднозначно в цитираната практика на ВКС се приема ,че връзката между придобиването на имущество с конкретно установената престъпна дейност е извод, направен от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението в чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД намира обосновка. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, включително при тълкуването коя връзка с престъплението (пряка, косвена, причинно- следствена ) е от значение при обосновката, не е допуснал неустановяването на източника на доходи да изчерпва изводите му по основателността на предположението. При следващата се от установените факти конкретност, при вида престъпление за което касаторът А. е осъден- придобиване и държане на наркотици и изпиране на пари, при задържан автобус на търговеца А. с 80 кг. хероин, е изследвана съотносимост по логически път, въз основава на доказателствата или празнотите в тях и във връзка с регистрирания законен бизнес - автобусен превоз, вкл. международен. нализираната е връзката между престъплението, за което лицето е осъдено и забогатяването. Въззивният съд се е съобразил с изразеното единство на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по отношение на своята длъжност при самата решаваща преценка, независимо как се определя самата „връзка” терминологично. В едни решения на Върховен касационен съд тя се определя като причинно- следствена ,а в други като свързаност, взаимовръзка, за да се подчертае нейният специфичен характер .Поради това не е налице противоречие на въззивното решениа с посочените от защитата решения № 607/2010 по гр.д 1116/2009 ІV г.о ,реш .№806/2010г по гр.д. №1335/2009г ІV г.о или реш.№834/2010 ІV г.о, определящи връзката като причинно–следствена ,а Бургаски апелативен съд е изтъкнал, че законът не изисква причинно- следствена връзка. По втория въпрос, дали е допустимо съдът да определя придобитото по пазарни цени, ако ищецът не е оспорил придобивната стойност по нотариални актове, а се е съгласил с нея, Върховен касационен съд не прима в случая да се касае до липса на оспорване, неправилно разбирано от защита като изявление в строго процесуален смисъл, при липса на което да се счита, че ищцовата комисия да е изразила някакво релевантно съгласие. При това не е налице и противоречие с реш. №607/2010 ІV г.о практика на ВКС по чл. 290 ГПК. По въпроса за значителната стойност на имуществото (чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД), включително проекцията му в съдебния процес предвид значението на нотариалния акт като документ и неговото оспорване с оглед съпоставката на тази величина с дохода при преценката за законен източник по чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД, Върховен касационен съд се признесе с решение №89 от 29.01.2010г по гр.д.717/2009г на ВКС ІІІ г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК. Въприетото в случая от БАС разрешение е в съответствие с тази практика. При формулирането на следващия по ред трети въпрос, неотносимо се сочи изтъкван от защитата факт по основанието на чл. 6 ЗОПДИППД, а именно че не за целия проверяван период А. е бил управител ,съответно притежавал повече от половината дялове на по- късно действително контролирано от него дружество. Върховен касационен съд не приема на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за да отговаря на въпрос към кой момент за целите на закона следва да се установи дали юридическо лице по чл. 6 ЗОПДИППД е контролирано, това е въпрос, обусловен от извода за свързаност с престъпната дейност и установеността на доходите, както се посочи в решение №287 от 10.09.2012г д.№1782/2010 ІV г.о и опр.по гр.д 371/2010 ІV г.о на ВКС. Върховен касационен съд не приема при посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК да дава отговор и на оставалата част на въпроса - цялото имущество на юридическото лице ли подлежи на отнемане, или делът на проверяваното лице. Във въпроса не се прави разлика между имущество и капитал, на отнемане подлежи конкретно имущество, от контролираното лице включително. Не обосновават допускане на касационната жалба до разглеждане формулираните по ред четвърти и пети въпроси в изложението на касаторите–ответници. Съдържанието на понятието „законен източник” и терминологията на ЗОДФЛ ,включително при юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД нямат релевантна за спора връзка, нямат пряко отношение към решаващо преценените обстоятелства, свързани с установяването на източника на доходи по ЗОПДИППД. Въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства за реализирани доходи, източници и парични потоци на юридическите лица ,за да провери дали към датата на придобиване те са разполагали с парични средства, изразява единствено касационно оплакване за необоснованост на предположението за придобиване на имущество от контролирано лице с източник престъпна дейност и се предпоставя от теза, че доказателственият анализ бил непълен, без да се обоснове как решаващата дейност на съда по настоящето дело дава поводът, довел до постановяването изтъкваното от защитата реш. №17/ 2011 по гр.д № 462/2010г на ВКС. С това решение е даден отговор на въпрос относно възможността в процес по чл. 28 ал.1 ЗОПДИППД ищецът да въвежда ново обстоятелство като основание на иска, което няма връзка с въпроса по изложението. Поради това основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. По следващия въпрос, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице, тъй като приведената като пример съдебна практика относно значението на вписването в търговския регистър няма решаващо значение, когато искът по чл. 28 ал.1 ЗОПДИППД се насочва към имущество на проверявания, в случая прехвърлено от последния след постановяване на обезпечителната мярка по реда на специалния закон. Подобно прехвърляне е противопоставимо на държавата, което е и целта на обезпечението, без оглед на това дали договорът е вписван в търговския регистър преди вписването по обезпечителната заповед. Въпрос седми в изложението изразява теза за обвързващо доказателствено значение на счетоводни документи на юридически лица и нужда да се открива производство по оспорването им, но в изложението липсва обосновка за случай по чл. 6 ЗОПДИППД ,липсва и обосновка на твърдението за противоречие с цитираното решение №732/2011г на ІІІ г.о на ВКС, в което законен източник на доходи за проверявано лице и съпругата му е приет за установен предвид доказано произвеждане и реализация на земеделска продукция, като частни стопани. Цитирано е съдебно решение без връзка със случая и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Няма решаващо значение и деветият въпрос, за значението на ревизионни актове по ЗДДС,ЗКПО и ЗДФЛ ,съставяни по отношение на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД и силата им ,тъй като констатациите по същите не са игнорирани от решаващия съд в своята установеност, но е съобразен предмета на самата установеност, т.е констатациите по ревизиите нямат отношение към въпросите за източника на средствата .По поставения въпрос липсва обосновка на основание по чл. 280 ал.1 ГПК, както и конкретни съображения за връзката му със спора. По процесуално- правния въпрос, свързан в правото на защита: длъжен ли е съдът преди постановяване на решението да изслуша страните по същество, да изчака срок за писмени защити, който е определил и постановяване на решението преди този срок не представлява ли съществено процесуално нарушение, не накърнява ли равенството на страните в процеса .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид противоречие с реш. № 132/2010г по д.№ 829/09 ІІ т.о в което обаче по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК е дадено разрешение на друг въпрос.По поставения от защитата правен въпрос действително е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена в решение №476 от 2010г по гр.д № 720/2009г ІV г.о. Писмената защита замества пледоарията на страната и постановяването на решение преди да е изтекъл определения за депозирането й срок е равнозначно да решаване на делото без провеждане на устни състезания, но за има съществено процесуално нарушение ,на което касаторът да се позове ,следва самата писмена защита да е постъпила в дадения срок.По настоящето дело, освен липсата на последното условие, от самото съдържание на обжалваното въззивно решение е видно, че депозираната един ден след дадения от съда десетдневен срок писмена защита на касаторите е обсъдена от Бургаски апелативен съд: по отношение на представен пред въззивната инстнанция платежен документ с дата 14.03.2003г за изплатен дружествен дял е обсъдено твърдението в писмената защита за какво е използвана сумата (л. 5, стр. 10 от мотивите), като изложено в писмена защита е обсъдено и възражението,че определено имущество на [фирма] не е налично(виж стр. 14 от мотивите на решението ). Ето защо Върховен касационен съд не приема довод ,поставеният процесуален въпрос в случая да има значение за изхода на делото. Предвид гореизложеното ВКС, ІІІ г.о на.