Определение № 50576 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2107/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Х. К. П., трето лице помагач на страната на ответника - „Сиус“ ЕООД, срещу решение № 218/01.04.2022 г. по в.т.д. № 1219/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261283/01.09.2021 г. по т.д. № 262/2018г. на СГС, с което са уважени предявените обективно и кумулативно съединени искове на Г. Х. за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, проведено на 05.02.2018г. в 15,00 часа, в [населено място], [улица], в кантората на нотариус М. К.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищецът не притежава качеството „съдружник“ и няма право на иск по чл.74 ТЗ за отмяна решения на ОС на ООД. Навежда оплаквания при условията на евентуалност за неправилност на решението на САС, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /необсъдени доводи и доказателства по въззивната жалба/, на материалния закон и при необоснованост на изводите относно известния на дружеството адрес на съдружника. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Г. Х.. „Сиус“ ООД, чрез назначения особен представител адв.Д., в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нотариална покана от 30.11.2017г. съдружникът П. е поканил другия съдружник и управител Г. Х. да свика общо събрание на съдружниците в „Сиус“ООД. САС е установил, че в поканата е бил описан дневният ред на събранието с посочване, че ако в срок до една седмица от получаването й не се свика ОСС, същото се свиква от съдружника П. на 05.02.2018г. от 14,00 часа в седалището на дружеството, а при липса на достъп до помещението, е било определено събранието да се проведе в [населено място], [улица], в кантората на нотариус М. К. в 15:00 часа. Констатирал е, че в нотариалната покана е било отправено предупреждение до съдружника Х., че ще бъде изключен, ако в едноседмичен срок от получаване на нотариалната покана не прекрати бездействието си, както и да присъства или упълномощи представител на свиканото общо събрание на съдружниците. Нотариалната покана била връчена чрез нотариус К., чрез залепване на уведомление / след три посещения на адреса/ и изтичане на двуседмичен срок за получаване на книжата. В протокол от проведеното общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД от 05.02.2018г., с нотариална заверка на подписите са били отразени взетите от съдружника П. / при неявяване на другия съдружник или негов пълномощник/ на проведеното ОС на 05.02.2018г. решения: 1. Не приема отчета на управителя Г. Х.. Да се ангажира отговорността на управителя за действията, с които е нарушил закона, интересите на дружеството и му причинил вреди, като срещу нeго бъдат предявени искове по чл. 142 и чл. 145 ТЗ. Назначаване на представител за водене на исковете срещу управителя и съдружника Х.; 2. Не приема отчета и обясненията на съдружника Х.; 3.Приема ГФО на дружеството за 2012г. Не приема ГФО на дружеството за периода 2013г. - 2016г.; 4. Общото събрание приема вътрешни правила на „Сиус“ ООД по ЗМИП и ЗМФТ. 5. Изключва съдружника Г. Х., като неговите дялове се поемат от другия съдружник. 6. Избран е нов управител на дружеството – Х. Ш. и 7. Приет е учредителен акт на дружеството. Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на Х. П., че обжалваното решение е недопустимо, защото ищецът нямал качеството съдружник към деня на провеждане на общото събрание на ответното търговско дружество – 05.02.2018г. Изложил е съображения, че предявените искове са допустими поради наличието на обусловеност на решенията на общото събрание на дружеството за изключването на съдружник, освобождаването му като управител и избор на нов управител. Поддържаното от касатора становище за незабавното действие на тези решения във вътрешните отношения лишава от право на защита евентуално незаконосъобразно изключения съдружник, който ще е значително затруднен, едва след установяване на действителното правно положение да възстанови правото си на членство в дружеството и то в състоянието преди неговото изключване. За неоснователно е било намерено и възражението, че връчването на нотариалната покана е редовно, тъй като била изпратена до адреса на управление на „Сиус“ООД, на което ищецът е и управител. Решаващият състав е изложил аргументи, че Г. Х. е чужд гражданин, няма постоянен и настояща адрес в страната и към датата на изпращане на поканата е управител на още две търговски дружества, едното със седалище в [населено място], а другото със седалище в [населено място], до които такава покана не била изпращана. Поради което е обосновал извод, че ищецът не е бил редовно уведомен за процесното общо събрание на съдружниците, както и че предупреждението за неговото изключване не му било връчено, с което са били нарушени изискванията за законосъобразност на процесните решения, на основание чл. 126, ал. 3 и чл. 139, ал. 1 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде разрешение на правния спор, с която е сезиран?; 2/ относно начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана; 3/ Нотариалното удостоверяване при връчване от нотариуса на покана за ОСС и изготвеният от нотариуса констативен протокол ползват ли се с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на осн. чл.179 ГПК? Касаторът се позовава на допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие на въззивното решение със създадена задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, както следва: по първи въпрос - с ППВС №7/1965 г., т.19 на ППВС №1/1985г., т.19 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 17/23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о. и др.; по втори въпрос – противоречие с приетото по решение № 84/05.04.2014 г. по т.д. № 1220/2013г. на ВКС, II т.о., определение № 517/05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011г. на ВКС, IIт.о., решение № 217/12.05.2015г. по т.д. № 62/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 29/28.06.2018г. по т.д. № 1738/2017 г. на ВКС, I т.о. и по трети въпрос – противоречие с приетото по решение № 163/25.02.2016 г. по т.д. № 2335/2014 г. на ВКС, II т.о. Обосновава и хипотеза за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице евентуална недопустимост на обжалваното решение, която да обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. След постановяване на въззивното решение и подаване на касационната жалба е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В т.2 от същото е прието, че е допустим иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание. Разяснено е, че с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да атакува законосъобразността на това решение пред съда. Целта на уредената в чл. 74 ТЗ искова защита е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в обема, в който са съществували към момента на прекратяването на участието му в дружеството с решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 вр. чл. 126 ТЗ. Решението за изключване на съдружник реципрочно изисква общото събрание на дружеството с ограничена отговорност да вземе решения и относно промените в правното положение на дружеството, които настъпват в резултат на прекратеното членствено правоотношение и подлежат на отразяване в търговския регистър (напр. свързаните с намаляване или едновременно намаляване и увеличаване на капитала - чл. 148 и чл. 149 ТЗ, персоналния състав, правно-организационната форма на дружеството и пр.). Към тази група може да се причисли и решението за освобождаване на съдружника като управител, взето с оглед прекратяване на участието му в дружеството. След като общото събрание е снело доверието си от съдружника заради поведение, несъвместимо с интересите на дружеството, то на още по-голямо основание не може да му повери да изпълнява представителните и ръководни функции, с които управителят е натоварен по закон. Защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. Наличието на обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител. Произнасянето на въззивния съд относно наличието на качеството „съдружник“ на ищеца и значението му за допустимостта на предявените искове по чл.74 ТЗ в случая е в съответствие с посоченото ТР. По първия правен въпрос с оглед цитираната от касатора практика на ВКС и служебно известната на състава, обективирана в Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., последователно и категоричното се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд в случая не се е произнесъл в противоречие с тази практика. Касаторът поставя правния въпрос в контекста на доводи за необсъдени от въззивния съд оплаквания по въззивната жалба във връзка с известния на дружеството адрес, на който могат да се извършват връчвания на съобщения до съдружника Г. Х.. По отношение на първото сочено доказателство – решение на ОСС от 20.12.2013г., не е било налице задължение за съдилищата да го обсъждат, доколкото възражение обосновано от неговото съдържание и искане за приемането му като доказателство не са били въвеждани в преклузивните срокове, а едва в писмената защита на третото лице помагач след края на устните състезания пред СГС. С оглед твърденията на самия касатор за обективирано в него решение на ОСС относно посочен адрес, на който управителят на дружеството в това си качество получава изявления от трети лица, се поставя въпросът въобще за релевантността на коментираното доказателство. По отношение довода, че седалището на ООД е мястото, където неговият управител упражнява стопанска дейност и същият адрес е единствено известен за връчване на съобщения до съдружника-управител, въззивната инстанция е изложила мотиви, че освен в процесното дружество Г. Х. е управител на още две търговски дружества, едното със седалище в [населено място], а другото със седалище в [населено място], до които адреси такава покана не е била изпращана. Правилността на горните изводи на САС може да е предмет на проверка единствено след допускане на касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК. Втори и трети въпрос не изпълняват изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. САС не е отрекъл възможността уведомяването на съдружник за провеждане на ОС с връчване на покана с определен дневен ред и предупреждение за изключването му да бъде осъществено чрез нотариална покана. Некоректно са цитирани в изложението решение по т.д. № 1220/2013г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 62/2014 г. на ВКС, I т.о. Същите са постановени при действието на предходна редакция на чл.47, ал.1 и 3 ГПК, преди изменението им с ДВ бр.86/2017г., и отчитат изискванията към връчването по реда на чл.47 ГПК към релевантния за казусите период. Третият правен въпрос не е бил включен в предмета на произнасянето на САС. Въззивният съд не е приел по отношение на удостоверените от нотариуса, като извършени пред него и от него действия, нещо различно. В случая преценката му, респ. обуславящите разрешаването на спора изводи са свързани с това дали са спазени изискванията по чл.139, ал.1 ТЗ и чл.126, ал.3 ТЗ, ако поканата и предупреждението са връчени само на посочения от касатора адрес на другия съдружник, без да се отчитат и други адреси по седалища на дружества, на които последният също е управител. Поради неизпълнение на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В полза на особения представител адв. О. Д. следва да се изплати внесеното от касатора по сметка на ВКС възнаграждение за участие в касационната инстанция в размер на 1000лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд