Определение № 4382 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4720/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от К. Л. М.- М., в качеството й на настойник на С. Л. М., С. Л. М. и Н. Л. М., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 2195 от 13.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 1031/2022г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 260256 от 9.03.2022г. по гр.д. № 1469/2021г. на РС Варна за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Частните жалбоподатели са предявили иск срещу Надежда Т. П. с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД с искане за приемане на установено, че сделка за покупко продажба на недвижим имот, обективирана в н.а.№ 160, т.2, рег.№ 6238, д.404/1999г. е нищожна, както и иск за обявяване за нищожно на завещание от 26.06.2010г., направено от С. Л. М., починал на 3.07.2010г.и на С. Л. М., починала на 16.11.2011г., поради липса на предмет. В хода на производството е установено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1067/2014г. е отхвърлен иск за делба по отношение на имота, предмет на процесната сделка. Делото е разглеждано между настоящите страни, като искът е отхвърлен, защото при задължителната преценка на въпроса за собствеността по отношение на имота, съдът със сила на присъдено нещо е приел, че собственик на имота е Надежда Т. П. по силата на завещателно разпореждане и наследство. След установяване на това обстоятелство, първоинстанционният съд е върнал подадената искова молба и е прекратил производство по делото, защото – доколкото настоящите ищци са били ищци и в делбеното производство, те е следвало да изчерпят във вече развилото се делбено производство всичките си възражения във връзка с недействителността на сделката. Тези мотиви за настъпила преклузия са споделени и от въззивният съд, който със сега обжалваното въззивно определение №2195 от 13.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 1031/2022г. е потвърдил първоинстанционния акт. Решаващите му мотиви са, че с влизане в сила на решението по гр.д.№ 1067/2014г.на РС Варна, с което искът на настоящите ищци С. Л. М., С. Л. М. и Н. Л. М. против настоящата ответница Надежда Т. П. за делба на процесния имот е отхвърлен поради липса на съсобственост межу страните по отношение на имота, е отречено със сила на пресъдено нещо наличието на съсобственост и този въпрос не може да бъде преразглеждан. Частните жалбоподатели обжалват така постановеният въззивен акт, като се позовават на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ във връзка със следният поставен въпрос: Отречено ли е със сила на пресъдено нещо наличието на съсобственост между страните, след като съделителите С. Л. М., С. Л. М. и Н. Л. М. не са направили възражение за недейстивелност на договора по н.а.№ 160/1999г., както и за недействителност на саморъчно завещание от 26.06.2010г., защото не са били в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят? Настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване, доколкото същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а и за него не е налице посоченото специално основание за допустимост, доколокото е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Поставеният въпрос не съставлява годно общо основание за допустимост, защото е конкретен и изисква преценка за правилност на постановения акт, каквата касационната инстанция не извършва в производството за допустимост. Освен това, съдържа условие, което не се установява от материалите по делото, а именно: че ищците в прекратеното производство не са били в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят към 2014г., когато е водено производството за делба по гр.д.№ 1067/2014г. /Наличните доказателства са, че С. Л. М. е бил поставен под пълно запрещение през 2017г. въз основа на решение № 1181 от 21.10.2019г.по гр.д.№ 1079/2017г.на ОС Варна, а за останалите две жалбоподателки С. Л. М. и Н. Л. М. не са представяни подобни доказателства/. Независимо от това, за пълнота – във връзка с поставения въпрос следва да се посочи, че правоотношението, което има качеството на „пресъдено нещо“ е окончателно и безспорно установено и затова не може повече да бъде предмет на съдебен спор. Неговото оспорване по исков ред е недопустимо, защото вече между страните е създадено състояние на правна определеност и безспорност относно предмета на спора. Р. спор не може да бъде подновяван. Обстоятелството на което се акцентира в поставения въпрос /че при разрешаване на спора са участвали лица, които не са били в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят/ може евентуално да послужи като основание да се иска отмяна на влезлия в сила акт, но не може да доведе до повторно разрешаване на вече разрешения по окончателен начин спор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение