Определение № 50132 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3319/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 205 от 06.06.2022г. по гр.д.№ 886/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 17.02.2020г. по гр.д. № 733/2015г. на Сливнишки районен съд за отхвърляне на предявените от А. М. А. и Н. О. А. против „ЧЕЗ Разпределение България” АД искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот - УПИ *-* в кв.7 по регулационния план на [населено място], като премахне за своя сметка намиращите се в този имот два електрически стълба. Касационната жалба е подадена от ищците А. М. А. и Н. О. А. чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че неправилно е приложен материалния закон - чл. 109 ЗС; изложени са съображения, че според изразеното от вещото лице становище при изграждането на двата стълба не е спазена общата законова рамка по законодателството към момента на изграждането им и по сега действащото такова. С оглед на това сервитутно право в полза на ответника не е възникнало и изграденият обект смущава правото на собственост, в какъвто смисъл е посочена практика на ВКС. Изтъква се също така, че с поведението си ответникът е лишил ищците от упражняване на собствеността им в пълен обем и дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на пазарния наем. Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България”), ЕИК130277958, моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е висящо по предявения от ищците А. иск по чл. 109 ЗС. Производството по иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота е приключило с постановеното първоначално въззивно решение по гр.д. № 437/2020г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на иска, касационната жалба срещу което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение по иска по чл. 109 ЗС е постановено след като с решение № 60148от 22.11.2021г. по гр.д. № 1186/2021 г. на І г.о. на ВКС е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2, т. 1 налице ли е законов сервитут или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност. Даденият отговор е, че сервитутно право в полза на енергийните предприятия върху заварените енергийни обекти възниква, само ако те са били изградени при спазване на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. По съществото на спора е прието, че изводът на въззивния съд, че двата стълба, монтирани в имота на ищците преди 1983г. са търпим строеж по смисъла на §16 от ЗУТ, е необоснован. За да се признае статут на търпим строеж на обект, който е изграден до 07.04.1987 г. без строителни книжа, е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по правилата на ЗУТ, които обстоятелства следва да се установят при новото разглеждане на делото. За да разреши спора въззивният съд е установил, че ищците са собственици на УПИ *-* в кв. 7 по плана на [населено място], придобит от тях чрез покупко-продажба от 2003г. В имота има два броя електрически стълбове, които ищците считат за поставени в нарушение на нормативните изисквания на действащия към момента на изграждането им ППЗПИНМ и според тях им пречат да упражняват своето право. Ответникът от своя страна поддържа, че процесните стълбове (енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./) са изградени и въведени в експлоатация преди 1999 г. и в полза на енергийното предприятие съществува сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, действието на което е запазено съгласно § 26 от ПЗР на ЗЕ. Сочи, че срокът за съхранение на документите за изграждане на енергийните обекти е изтекъл, но и да са без строителни книжа, те са изградени преди 07.04.1987 г. и са търпими по смисъла на § 16 от ЗУТ. Приетата пред първата инстанция експертиза установява, че електроснабдителната въздушна мрежа в [населено място] е изпълнена преди 1983 г., като двата електрически стълба са отклонения от един от изводите и захранват къщата в имота на ищците и къщата в УПИ *, с достъп до нея от другата улица. Сградата на ищците е построена след монтиране на стълбовете. В общината не се съхраняват строителни книжа за изграждане на електропреносната мрежа, тъй като е изтекъл срока за съхранението им, но според вещото лице, по смисъла на пар. 16 от ЗУТ двата стълба са в режим на търпимост. Приетата при новото разглеждане техническа експертиза сочи, че при при изграждането на електрическите стълбове няма нарушения в конструктивно отношение към момента на монтирането им и те не представляват опасност за живота и здравето на хората. Електроснабдителната мрежа е изградена преди 1970 г. при действието на ЗПИНП и ППЗПНИМ, като няма данни от доказателствата по делото да са спазени изискванията на § 251 и § 253 от ППЗПИНМ, както и изискванията на чл. 199, бл. 205 и чл. 207 от ЗУТ досежно изграждането на процесните стълбове. При така очертания спор съдът е намерил, че решаващ за изхода на спора е въпросът дали държането в имота на тези стълбове съставлява неоснователно действие на ответника, пречещо на ищците да упражняват правата си на собственици в пълен обем. Разрешаването му включва установяване дали в полза на ответника е възникнало и съществува понастоящем сервитутно право върху имота на ищците относно намиращите се в имота обекти - електрически стълбове, доколкото наличието на такъв сервитут и респ. упражняването на сервитутното право в неговия обем изключва неоснователното държане и ползване от ответника на тези обекти, а оттам и смущаването на правото на собственост на собственика на имота, в който те се намират. Процесните два електрически стълбове безспорно съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, тъй като с тях се осъществява пренос на електрическа енергия. Те са съществуващи към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ /обн. ДВ бр. 64/1999 г./. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като съществуващите към момента на влизане в сила на разпоредбата енергийни обекти възниква сервитутно право по силата на закона, т.е. не е необходимо допълнително учредяване на сервитутно право. Това законодателно разрешение е запазено и при действието на ЗЕ /от 2003 г./ - съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР възникналите по силата на отменения закон сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към момента на влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Тук съдът е посочил, че при предвиждането на сервитутна зона около заварените енергийни обекти законът предполага, че тези обекти са изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. Така че, сервитутното право възниква само, ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. В случая процесните електрически стълба, монтирани в имота на ищците, са били изградени при действието на ЗПИНМ /отм./. Те съставляват отклонение от основната електроразпределителна мрежа и изграждането им е било допустимо съгласно § 253 от ППЗПИНМ. Посочената разпоредба предвижда, че при нужда, по преценка на съответните технически служби на народните съвети, отклонения от канали, проводи, мрежи и др. могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания, без да се влошават условията за застрояване и ползване на имотите, съгласно действащите разпоредби. От техническата експертиза е установено, че електрическите стълбове в конструктивно отношение са изградени при спазване на действащите към изграждането им изисквания; не са налице нарушения и на санитарно-хигиенни изисквания. С изграждането им не са влошени условията на застрояване и ползване на имота - имотът към този момент е незастроен и няма данни да е било предвидено застрояване, на което да се е отразило монтирането на стълбовете. Ето защо съдът е заключил, че изграждането на процесните електрически стълбове е било допустимо съгласно действащата към момента на изграждането им разпоредба на § 253 от ППЗПИНМ и понастоящем те отговарят на техническите правила за безопасност. Липсата на съхранени строителни книжа не може да обуслови извод за изграждането им в нарушение на законовите изисквания. Същевременно, дори и изградени без строителни книжа, те са търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, което е установено от първоначалната техническа експертиза. Констатацията на вещото лице Н., че няма данни да са спазени изискванията на § 253 от ППЗПИНМ не може да доведе до извод за недопустимост на изграждането на процесните енергийни обекти. Установените в ал.1 на посочената разпоредба предпоставки за монтиране на процесните два електрически стълба са били налице; предвиденото в ал. 2 предварително обезщетяване на собствениците е неотносимо към преценката за допустимостта на изграждането на процесните електрически стълбове, а оттам и към преценката дали е възникнал сервитут в полза на енергийното предприятие. По тези съображения, приемайки че възникналото по силата на закона и съществуващо понастоящем сервитутно право в полза на ответника задължава ищците да се съобразяват с него и да търпят ограниченията, свързани с наличието му в имота си, съдът е потвърдил отхвърлянето на иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице. Първо, от страна на касатора не са поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно такива, които са разрешени в обжалвания акт и са определящи за изхода на спора. А липсата на такива въпроси е достатъчна, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1 тт.1-3 ГПК - виж т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК. Независимо от това, в допълнение може да се посочи, че релевантният за изхода на спора въпрос дали в полза на ответника по иска съществува сервитутно право, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а напротив - в пълно съответствие с нея. Софийски окръжен съд напълно е съобразил дадените указания в отменителното решение и съществуващата практика на ВКС, според която е необходимо установяване дали при изграждането на съответния обект са спазени действащите строителни правила и норми, както и правилата за безопасност. След обсъждане на доказателствата съдът е дал положителен отговор на този въпрос и в изложението касаторите всъщност изразяват несъгласието си с този извод. В производството по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не може да разглежда правилността на фактическите и правни изводи на решаващия съд, а се произнася дали са налице визираните в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Липсват и основания за служебно допускане на касационно обжалване за преценка валидност, допустимост или очевидна неправилност на съдебния акт. По отношение на последното основание „очевидна неправилност” следва да се посочи, че то предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Такава неправилност би била налице при прилагане на закона в противоположен смисъл, прилагане на отменен закон, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводите на съда са обосновани и направени след преценка на събраните доказателства. Несъгласието на касатора с тази преценка няма отношение към основанието „очевидна неправилност” и към предпоставките за допускане на касационен контрол като цяло. Горното обуславя отказ да бъзе допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд. В полза на ответното дружество, което е защитавано от юрисконсулт, следва на основание чл.78, ал.8 ГПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ).Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.