Определение № 50071 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 522/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нафтекс Петрол „ ЕООД / в несъстоятелност, чрез синдика М. Н. против решение № 64/ 29.10.2021 г. по т.д.№ 184/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 144/23.04.2021 г. по т.д.№ 61/2020 г. на Окръжен съд - Бургас. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от „Нафтекс Петрол „ ЕООД / н. / против ответника „Еврокапитал България“ ЕАД / в несъстоятелност / установителен иск, с правно основание чл. 694 ал.2 т.1 ТЗ, за признаване за установено в отношенията между ищеца, ответника – длъжник и кредиторите на несъстоятелността на „Еврокапитал България „ ЕАД / н. /, че „Нафтекс Петрол „ ЕООД / н./ има вземане от същото дружество, за сума от 120 806 лева, с произход дължимо възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване, сключен между „Юрекс Консулт „ АД и „Еврокапитал България„ ЕАД на 01.09.2007 г., за периода 30.0.42011 г. – 31.10.2013 г., за което са издадени фактури, изрично описани в диспозитива на съдебното решение, което вземане е прехвърлено от кредитора „Юрекс Консулт „ АД в полза на ищеца, с договор за цесия от 25.07.2014 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид погрешно възприета да е настъпила за него преклузия за представяне на относимо към довода му за приложението на чл. 301 от ТЗ писмено доказателство. Представянето на последното би изключило единствения решаващ мотив на въззивния съд за отхвърлянето на иска - че споразумението от 24.07.2014 г., сключено между „Юрекс Консулт „ АД, „Еврокапитал България „ЕАД и „ Петрол „ АД, за прекратяване на сключения между същите договор за заместване „Еврокапитал България„ЕАД, в дълга му към „ Юрекс Консулт„ АД, по преждепосочения договор за консултантски услуги, от „Петрол „ АД, сключен на 23.07.2014 г., не е породило правни последици, като неподписано от представляващ „Еврокапитал България „ ЕАД. Касаторът намира, че неправилно въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че решенията за придобиване и погасяване на вземането са приемани в кръга на една група от икономически свързани лица, тъй като „Петрол„ АД е едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол„ ЕООД, а последното дружество е едноличен собственик на капитала на „Еврокапитал България„ ЕАД. Ответната страна - „ Еврокапитал България „ ЕАД / н. / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси са чужди на решаващите мотиви на въззивния акт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „ Нафтекс Петрол „ ЕООД / н. / основава качеството си на кредитор на договор за цесия от 25.07.2014 г. сключен с цедента „Юрекс Консулт „ АД. Вземанията на цедента произтичат от договор за абонаментно правно обслужване, сключен на 01.09.2007 г. с „Еврокапитал България „ ЕАД и представляват възнаграждения за предоставяна услуга в периода 30.04.2011 г. - 30.10.2013 г.. В исковата молба ищецът признава, че с последващо споразумение от 23.07.02014 г. между „Юрекс Консулт „ АД, „Еврокапитал България „ЕАД и „ Петрол „ АД последното дружество е заместило „Еврокапитал България „ЕАД в дълга му към „Юрекс Консулт „АД, но твърди че с последващо споразумение от 24.07.2014 г. ,подписано между трите дружества, действието на предходното от 23.07.2014 г. за заместване в дълг е било прекратено. Също в исковата молба ищецът е посочил, че за част от вземанията – предмет на спора – същият е инициирал заповедни производства, респ. и с оглед подадени от ответното дружество възражения е предявил искове по реда на чл.422 ГПК, производствата по които - гр.д.№ 1459/2018 г. и гр.д.№ 1456/2018 г. на Районен съд - Бургас – са висящи, но спрени, на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ ,предвид откритото производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България „ ЕАД. Ответникът е оспорил автентичността на споразумението от 24.07.2014г., като неподписано от посочения в същото представляващ страната изпълнителен директор И. В., с което по същество е оспорил пасивната си материално-правна легитимация на длъжник, доколкото според споразумението от 23.07.2014 г. такъв се явява заместилото го в дълга дружество „Петрол„ АД. Със заключение на съдебно-графологична експертиза, прието в последното съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания, е установена неавтентичност на подписа на И. В.. С оглед така установеното съдът е приел, че ищецът няма вземане към „Еврокапитал България „ЕАД. Позовал се е и на водените при ответното дружество счетоводни записвания, съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, макар да не е възпроизвел констатациите й в мотивите на решението. В заключението е посочено, че на 31.12.2014 г. по сметка 406 „ Доставчици по доставки със свързани лица „ на ответното дружество ,е извършена кредитна операция в размер 144 099,11 лева с основание „Договор за заместване в дълг от 23.07.2014 г. „, т.е. е погасено задължение в същия размер на основание заместването в дълг. С въззивната си жалба „Нафтекс Петрол „ ЕООД / н. / твърди, че макар неподписано от вписаното за представляващ „Еврокапитал България „ЕАД лице, споразумението от 24.07.2014 г., за прекратяване действието на споразумението от 23.07.2014 г. за заместване в дълг, обвързва ответника с оглед приложението на чл. 301 от ТЗ. Твърди, че по предходно образуваното, по реда на чл.422 ГПК, гр.д. № 1459/2018 г. на Районен съд Бургас оспореното споразумение е било представено, но ответното дружество не се е противопоставило на същото. Позовава се и на прилагане на споразумението към молбата за предявяване на вземането в срока по чл. 685 ТЗ и непротивопоставяне на несъстоятелния длъжник, основано на неавтентичността му до подаване отговора на исковата молба по настоящия спор. Въззивникът е поискал допускане на доказателство във връзка с това си твърдение - становище на „Еврокапитал България „ ЕАД / н. /, депозирано по гр.д.№ 1459/ 2019 г. на Районен съд – Бургас. В същото предявеният от „ Нафтекс Петрол „ ЕООД / н. / иск е оспорен на основания, различни от липса на пасивна материално-правна легитимация по спора, предвид споразумение за заместване в дълг от 23.07.2014 г.. Представената в първоинстанционното производство искова молба по гр.д.№ 1459/2019 г. на Районен съд – Бургас не упоменава споразумението за заместване в дълг от 23.07.2014 г., нито последвалото го споразумение от 24.07.2014 г. за прекратяване действието на първото, като същите не са посочени и за приложения на исковата молба, т.е. факта на узнаването им от ответната страна в производството по гр.д.№ 1459/2019 г. на Районен съд – Бургас, е неустановим ,вкл. с исканото за приемане ново писмено доказателство. Въззивният съд е отказал приемането му, поради относимост към преклудирано възражение на ищеца, доколкото е следвало да направи същото в допълнителната искова молба, предвид това, че в отговора си ответникът изрично е оспорил автентичността на споразумението от 24.07.2014 г. досежно подписа на посоченото за представляващо го лице. Така въззивното решение е споделило извода на първоинстанционния съд, че споразумението за заместване в дълг е породило правни последици и изключва материално-правната легитимация на „Еврокапитал България „ЕАД / н. / като длъжник по предявените от „Нафтекс Петрол „ ЕООД / н./ вземания, още повече че действието му е счетоводно отразено и от ответното дружество. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Неоспорване автентичността на договорно споразумение в хода на съдебен спор, за изхода на който същото има значение, означава ли приемане по смисъла на чл.301 ТЗ, когато подписът не е положен от означеното в документа лице с представителна власт ? и 2/ В случай, че неавтентичността на подпис под споразумение бъде установена с експертно заключение едва в заседанието за даване ход на делото по същество, преклудирана ли е възможността друга страна по споразумението да представя писмени доказателства за приемането му по смисъла на чл. 301 ТЗ с въззивната жалба ? Допълнителният селективен критерий по първия въпрос е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по т.д.№ 431/2012 г., т.д.№ 491/2010 г. и т.д.№ 588/2009 г. всички на ІІ т.о. на ВКС. По втория въпрос страната се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значимост на отговора за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради липса на формирана съдебна практика. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд изобщо не се е произнасял по доказателства, свързани с приложението на чл.301 ТЗ, считайки възражението на ищеца на това основание за преклудирано с подаване на допълнителната искова молба. Поради това, относим към решаващия му извод би бил процесуалноправен въпрос по приложение на процесуалните преклузии по търговски дела – чл. 370 вр. с чл. 367 ГПК и чл. чл. 372 ГПК във връзка с правомощието на въззивната инстанция да приема нови доказателства – чл. 266 ГПК. В относимост към преждепосочените процесуални преклузии е вторият формулиран въпрос. Същият, обаче, не въвежда действителните, значими за отговора предпоставки, а именно - че автентичността на споразумението от 24.07.2014 г. е оспорена от ответника още с отговора на исковата молба и ищецът не е бил изправен пред необходимостта от моментална реакция на инцидентно оспорване, направено извън важащите и за ответника преклузивни срокове, като надлежно му е предоставен и срок за допълнителна искова молба, съгласно чл. 372 ал. 1 ГПК – двуседмичен от получаване на отговора на исковата молба. В същия срок ищецът е могъл и е бил длъжен да релевира всички свои възражения и ангажира доказателствени средства или представи доказателства за обвързаност на ответника със споразумението от 24.07.2014 г., вкл. при условията на чл. 301 ТЗ. Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общия селективен критерий, независимо че не въвежда предпоставки, в обосноваване конкретната хипотеза на чл. 266 ГПК, допускаща приемането на ново доказателство във въззивна инстанция, на която се позовава касаторът, не се явява обоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за приложението на чл. 266 ГПК, вкл. във връзка с процесуалните преклузии в първоинстанционното производство, е налице богата съдебна практика, с която въззивното решение не конфронтира. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение