Определение № 4472 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20682/26.06.2023 г., подадена от М. П. Г., чрез адвокат К. А., и касационна жалба вх. № 21099/29.06.2023 г., подадена от М. М. Б., чрез адвокат И. М., срещу решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е: отменено решение № 260099 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1843/2018 г. на Районен съд - Карлово в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Б. срещу М. П. Г., ЕТ „Пламид - М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), по регулационен план представляващ УПИ *-*, в кв. 69, при съседи – имоти с идентификатори *, *, *, *, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор **, с площ от 24 кв.м, по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К., представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ *, в кв. * по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв.м дворно място, като вместо това въззивният съд е допуснал делба между М. М. Б. и М. П. Г. на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. *, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори *, *, *, *, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор , с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Карлово, при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид – М. Г.”; въззивният съд е отхвърлил предявения от М. М. Б. срещу М. П. Г., ЕТ „Пламид - М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за делба на следния недвижим имот: реална част с площ от 185 кв.м от ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от * кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. *, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори *, *, *, *. В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Окръжен съд – Пловдив, разглеждащ делото по реда на чл. 294 ГПК, е съобразил, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. М. Б. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б. срещу М. П. Г., ЕТ „Пламид – М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *, с площ от 491 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор , с площ от 67 кв.м и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор **, с площ от 24 кв.м (подробно описани по-горе). Визирал е, че в обжалваната част районният съд е сезиран с иск за делба от М. Б. против М. Г.. Ищцата твърди, че поземленият имот е придобит от двамата съделители по време на брака им въз основа на договор за продажба на общински парцел от 1997 г., том 143, стр. 203/1997 г. по описа на Агенция по вписванията - гр. Карлово, а сградите са построени въз основа на разрешение за строеж от 24.10.2002 г., издадено от ТСУА – общ. Карлово. С договор за покупко-продажба от 07.11.2002 г., обективиран в нотариален акт № 14/2002 г. на нотариус Ст. Р., с рег. № 099, съпрузите са прехвърлили 1/2 ид. ч. от УПИ *-* на ЕТ „Пламид - М. Г.“. От своя страна, с отговора на исковата молба М. Г. не оспорва съсобствеността си с ищцата относно поземления имот и сградите в него. Изразява становище, че делбата следва да бъде допусната при квоти 3/4 ид. ч. за него и 1/4 ид. ч. за М. Б.. Пред първоинстанционния съд са приети заключения на съдебно-техническата експертиза, с които е проследен регулационният статут на имота. Според основното заключение със заповед № 445/1993 г. на кмета на Община Карлово е одобрен регулационен план на част от [населено място], касаещ кв. *, в който квартал попада и имот пл. № *, за който се отрежда парцел *-*. По отношение на последния се сочи, че няма данни да са предприемани каквито и да е регулационни изменения, както и че със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на [населено място]. При извършеното изследване вещото лице е установило, че в имот с идентификатор *** се вмества не само парцел *-*, но и по-голямата част от парцел *-*, общ., поради което не е налице идентичност между имота, описан в договор за продажба на общински парцел, вписан на 18.12.1997 г., и имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Според вещото лице е налице грешка в КК относно границите на имот *, тъй като в нея би следвало да бъде отразена нематерилизираната имотна граница, съществувала в кадастралния план от 1993 г. и явяваща се западна за парцел *-* и източна за парцел *-*, общ. От допълнителното заключение се установява, че имот * по кадастралния план на [населено място] от 1993 г., за който е отреден парцел * в кв. *, е образуван от следните имоти по плана от 1973 г., попадащи в кв. * и отредени за парцел * - Къща-музей „В. Л.“ и озеленяване: част от имот * с площ от около 293 кв.м и част от стара [улица] кв.м. По отношение на жилищната и стопанската сграда в парцел * е посочено, че са въведени в експлоатация през 2005 г. При изслушването си в о.с.з. на 04.11.2019 г., вещото лице сочи, че делбеният имот с идентификатор * е образуван изцяло от УПИ *-* и по-голяма част от УПИ *-*, общ., като останалата част от последния излиза в улица. Предвид гореустановените данни, М. Б. е представила нотариален акт № 53, том I, рег. № 1438, дело № 53 от 11.02.2009 г. на нотариус Т. Р., с който тя и М. П. Г. са прехвърлили на „Газхим“ ООД правото на собственост на дворно място, цялото с площ от 185 кв.м, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ *-*, общ., кв.*. Б. е поискала конституирането на „Газхим“ ООД като страна в производството и е направила възражение за изтекла в нейна полза и на М. П. Г. придобивна давност върху посочената част от поземления имот в размер на 185 кв.м, която давност е започнала да тече, считано от 2009 г. Поискала е и конституирането на ЕТ „Пламид - М. Г.“ като страна в производството, доколкото същият се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, с площ от 308 кв.м, въз основа на представения по делото нотариален акт № 14, том III, peг. № 5978, дело № 373/07.11.2002 г., по отношения на която част в размер на 154/491 ид. ч. е направила възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза и на М. Г., започнала да тече от 2002 г. Направила е и възражение за придобивна давност на жилищната сграда в делбения имот, с твърдения, че от изграждането на сградата през 2003 г. същата е владяна като семейно жилище и придобита в режим на СИО от съпрузите до 2016 г., когато бракът е бил разтрогнат. С определение № 1150/31.12.2019 г. първоинстанционният съд е конституирал „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид - М. Г.“ като съделители в производството. С подадения отговор на исковата молба новоконституираният съделител „Газхим“ ООД е изложил твърдения, че е изключителен собственик на УПИ *-*, общ. Оспорил е твърденията за изтекла в полза на М. М. Б. и М. П. Г. придобивна давност. Въвел е довод за непълнота и грешка в кадастралната карта при нанасянето на този УПИ като част от процесния имот. Предходният въззивен състав е оставил исковата молба без движение с указания за индивидуализиране на претендираните права в съсобствеността със съделителя М. П. Г. по отношение на ПИ с идентификатор ***, в който е установено, че се вместват парцел *-* и парцел *-*, общ., както и основанието, на което е възникнала съсобствеността с „Газхим“ ООД. С молба вх. № 279284/14.07.2021 г. М. Б. е конкретизирала петитума на исковата молба досежно спорния имот, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), а по регулационен план, представляващ УПИ *-*, с площ от 308 кв.м и УПИ *-*, общ., с площ от 185 кв.м, от кв. *, при съседи: имоти с идентификатори *, *, *, *, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор **, с площ от 67 кв.м и едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор **, с площ от 24 кв.м, по разрешение за строеж № 166/24.12.2002 г. на ТСУА - общ. Карлово, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Позовава се е на извършената разпоредителна сделка от М. Б. и М. Г. в полза на „Газхим“ ООД (нот. акт № 53, том I, рег. № 1438, дело № 53 от 11.02.2009 г. на нотариус Т. Р., рег. № 517) на дворно място, цялото с площ от 185 кв.м, съставляващо УПИ *-*, общ., в кв. * по плана на [населено място]; твърди, че с посочената квота от 185/491 ид. ч. дружеството се е легитимирало като съсобственик на процесния имот с идентификатор ***, по отношение на която идеална част е направено възражение за придобивна давност.

Окръжен съд – Пловдив е взел предвид отменителното решение, постановено от Върховния касационен съд при предходното касационно обжалване. Визирал е, че касационното обжалване е било допуснато по въпроса кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иска за делба, и по въпроса, при обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, заснела и отразила новообразувания имот съгласно неговите съществуващи на място материализирани граници и заявените от страната права на собственост върху целия имот, запазват ли се правата на отделните собственици върху реални части от този имот или тези права се трансформират в съсобственост при квоти съгласно пространствения обхват на притежаваното от всеки от тях право на собственост върху отделните имоти. По първия въпрос с решението на ВКС, І г. о. - № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г., е прието, че изискването за надлежна индивидуализация на имота е ирелевантно към разрешаването по същество на спора за принадлежността на правото на собственост, както и за допустимостта на иска за делба, доколкото искът за делба е винаги допустим, ако е предявен за поделяне на недвижим имот. Искът за делба е недопустим само когато за поделяне по съдебен ред са заявени права, които по естеството си не са вещни, както и в случаите, когато това е изрично предвидено в закон. По втория поставен въпрос касационната инстанция е развила съображения, че одобрението на кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план (ПУП), нито въз основа на него може да възникне съсобственост; при действащи регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план (ПУП) а не по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план (ПУП) на населеното място. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността. При действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. След като реална част, включена в чертите на описания в исковата молба поземлен имот, представлява самостоятелен обект на право на собственост и е обособена от действащия регулационен план като самостоятелен урегулиран поземлен имот, не съществува пречка този имот да бъде допуснат до делба, вкл. като допуснатата при изработването на кадастралната карта грешка бъде отстранена въз основа на представена по делото скица на съответния УПИ. Същевременно ВКС е приел за неправилен извода на първия въззивен съд, че не е конкретизиран правопораждащият юридически факт, съставляващ основание за възникване на претендираната съсобственост с участващото в делбата „Газхим“ ООД по отношение на имот с идентификатор ***. Посочено е, че последователно в хода на производството съделителката М. М. Б. е поддържала, че съсобствен между нея и съделителя М. Г. е имотът, представляващ УПИ *-*, който представлява част от ПИ с идентификатор *. Прието е, че подадената на 14.07.2021 г. молба с вх. № 279284 съдържа твърдението, че „Газхим“ ООД притежава права в ПИ *, тъй като през 2009 г. съделителите М. Б. и М. Г. са извършили в полза на дружеството разпореждане с УПИ *-*, общ., който е включен в границите на ПИ *, което според Б. обуславя наличие на съсобственост. ВКС е указал, че именно по тези твърдения за правата на дружеството съдът следва да се произнесе с решение по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и допусне до делба онази част от имота, за която от представените по делото доказателства се установи, че е съсобствена, преценявайки при това действително притежаваните от съделителите вещни права. Касационната инстанция е отменила въззивното решение, с което първоинстанционното решение по иска за делба на ПИ с идентификатор * и описаните по-горе сгради в него е било обезсилено и производството – прекратено, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив, който да се произнесе по същество в рамките на иска за делба, с който е сезиран.

Пловдивският окръжен съд, с атакуваното пред настоящия състав на ВКС, ІІ г. о. решение, е приел за установено следното от фактическа страна:

Съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) делбеният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 491 кв.м, е образуван изцяло от УПИ *-* и от по-голяма част от УПИ *-* общ., които са посочени в комбинирана скица - Приложение № 2 към основното заключение. По отношение на УПИ *-*, със заповед № 445/1993 г. на кмета на Община Карлово е одобрен регулационният план на част на [населено място], касаещ кв. *, в който попада имот пл. № * г. и от същия е отреден УПИ *-*, който е обозначен между числата 1-2-3-4-5-6-1 на скица - ксерокс - Приложение № 1 към основното заключение на СТЕ. От 1997 г. до изготвянето на основното заключение на СТЕ по отношение на посоченото УПИ не са били предприети регулационни изменения. По делото се установява, че УПИ *-* е бил придобит от М. М. Б. и М. П. Г., по време на брака им, с договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово, който УПИ се намира в кв. * по плана на [населено място] и се състои от 308 кв.м. С последваща разпоредителна сделка горните съделители са прехвърлили на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху незастроения парцел от 308 кв.м, съставляващ УПИ *-* в кв. * по РП на [населено място], съгласно договор за покупко-продажба от 07.11.2002 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 14, том III, дело № 373/07.11.2002 г. на нотариус Ст. Р., с рег. № 099 на НК. Видно от Приложение № 2 към основното заключение на СТЕ, в УПИ *-* са били изградени двуетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка, които съгласно скица по делото са заснети в кадастралната карта на [населено място] като жилищната сграда с идентификатор ** и площ от 67 кв.м и селскостопанската страда с идентификатор ** и площ от 24 кв.м. Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, жилищната сграда и селскостопанската страда са въведени в експлоатация през 2005 г., като според разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. Карлово и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Карлово представляват жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. УПИ *-*, общ., с площ от 185 кв.м, е бил придобит от М. М. Б. и М. П. Г., по време на брака им, с договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово. Б. и Г. са прехвърлили на „Газхим“ ООД собствеността на дворно място, цялото с площ от 185 кв.м, съставляващо УПИ *-*, общ. по плана на [населено място], с договор за покупко-продажба от 11.02.2009 г., обективиран в нотариален акт № 53, том I, дело № 53/2009 г. на нотариус Т. Р., с рег. № 517 на НК.

Въззивният съд е заключил, че в резултат на извършените разпоредителни сделки М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“ са се легитимирали като съсобственици на УПИ *-*, а „Газхим“ ООД - като собственик на УПИ *-*, общ., от които понастоящем е образуван процесният ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 491 кв.м. Като се е позовал на разясненията в отменителното решение на ВКС, е приел, че заснемането на УПИ *-* и УПИ *-*, общ. в границите на ПИ с идентификатор * не погасява и не изменя правото на собственост върху двата урегулирани поземлени имота, нито води до съсобственост между собствениците на отделните УПИ, т.е. не е налице съсобственост между „Газхим“ ООД и останалите съделители на ПИ с идентификатор *, доколкото нито „Газхим“ ООД е придобило право на собственост по отношение на имот УПИ *-*, нито за собствениците на последното е възникнало право на собственост по отношение на УПИ *-*, общ., със заснемането на двата УПИ в общия поземлен имот.

Съдът се е произнесъл, на първо място, по твърденията на М. Б. за придобиване по силата на давностно владение на частта от поземления имот, съответстваща на включения в него УПИ *-*, общ. с площ от 185 кв.м. Приел е, че по делото не се установява наличието на 10-годишен период на владение, за да настъпи правната последица на чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочил е, че „Газхим“ ООД се легитимира като собственик на дворното място, съставляващо УПИ *-*, общ. с площ от 185 кв.м въз основа на договор за покупко-продажба от 11.02.2009 г., обективиран в нот. акт № 53, том I, рег. № 1438, дело № 53 /2009 г., като съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза имотът е заприходен като актив на дружеството на 15.06.2010 г. Приел е за доказано по делото, че той е придобит от „Газхим“ ООД с инвестиционни намерения, за които свидетелства в показанията си свидетелката Д. Б. (майка на ищцата), сочейки за намерението на съпрузите да направят туристическо дружество и хотел, което не било осъществено. Съдът е намерил и че „Газхим“ ООД е предприело действия по реализиране на инвестиционните си намерения, за което е учредило в полза на „Д. тур 2010“ ЕООД, [населено място] безсрочно право на строеж за „Туристически информационен офис с места (стаи за настаняване и закуска)“, в собствения си недвижим имот - нотариален акт за учредяване на право на строеж (суперфиция) върху недвижим имот акт № 128, том III, рег. № 9819, дело № 528 от 06.10.2010 г. на нотариус рег. № 517 от НК. Направил е извод, че изложеното опровергава твърдението на Б., че въпреки разпоредителната сделка в полза на „Газхим“ ООД, владението върху имота е продължило за задоволяването на жилищните нужди на семейството – според въззивния съдебен състав предприетите действия след придобиването на имота сочат, че осъществяваната върху същия фактическа власт е била с намерение за реализиране на инвестиционните намерения на „Газхим“ ООД. Въпреки че по делото не се установява осъществяването на инициативата, за която е бил придобит имотът от „Газхим“ ООД, това не обосновава владение на съпрузите в предвидения от закона десетгодишен срок по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. С решение № 248/12.07.2016 г. по гр. д. № 131/2016 г. на КРС е бил прекратен гражданският брак между М. Б. и М. Г. и е одобрено постигнатото между тях споразумение за ползването на семейното жилище, представляващо къща, и дворното място от М. Г. срещу заплащането на наем на М. Б.. От това съдът е направил извод, че от 12.07.2016 г. Б. е напуснала поземления имот в [населено място], което обстоятелство опровергава твърдението й за владение след тази дата. Съдът е намерил за недоказани и твърденията, че съпрузите са продължили да владеят УПИ *-* след развода през 2016 г., което владение ищцата е осъществявала чрез М. Г., като владелец на неговата 1/2 ид. ч. и държател на 1/2 ид. ч. на М. Б. Визирал е, че одобреното между страните споразумение с решението по гр. д. № 131/2016 г. на КРС се отнася до ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], представляващо къща с дворно място, собственост на съпрузите, придобито по време на брака. Доколкото в споразумението липсва конкретизация на семейното жилище, посочено като къща и дворно място, като такива следва да се приемат жилищната сграда и УПИ *-*, на които безспорно съпрузите са били собственици. Към датата на сключване на споразумението, по силата на разпоредителната сделка от 11.02.2009 г. УПИ *-*, общ. е бил собственост на „Газхим“ ООД. Ето защо – поради липса на съсобственост по отношение на УПИ *-*, общ., заснет в границите на ПИ с идентификатор ***, Окръжен съд – Пловдив е приел за неоснователен иска за делба на целия процесен поземлен имот.

Въззивният съд е намерил за съсобствена частта от ПИ с идентификатор ***, съставляваща УПИ *-* с площ от 308 кв.м, ведно с изградените в нея жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 67 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор **, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Визирал е, че след прекратяването на брака между М. Б. и М. Г., на основание договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово, и предвид разпоредителната сделка от 07.11.2002 г., всеки от тях се е легитимирал като собственик на 1/4 ид. ч. от УПИ *-*, а ЕТ „Пламид - М. Г.“ - на останалата 1/2 ид. ч. По отношение на постройките в имота не е учредено право на строеж, поради което следва да се приеме, че следва да намери приложение чл. 92 ЗС и те по приращение са собствени на собствениците на УПИ *-*, според правата им.

Съдът, съобразно наведеното в исковата молба, е обсъдил дали М. Б. и М. Г., по време на брака им, са придобили по давност прехвърлената на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, ведно с изградените в имота сгради. Изложил е, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС), а владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС); създадена е и оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69, ал. 1 ЗС). Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Въззивният съд е посочил, че в случая се претендира изтекла десетгодишна придобивна давност за 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, считано от 2002 г., и за сградите в имота - от датата на построяването им, като те са въведени в експлоатация през 2005 г. Твърденията на Б. са, че разпоредителната сделка от 2002 г. е била фиктивно извършена в полза на ЕТ „Пламид - М. Г.“, който не е осъществявал търговска дейност в имота, а последният е продължил да се владее от съпрузите за задоволяване на нуждите на семейството и обслужването на изградената от тях жилищна сграда, представляваща семейно жилище. Въззивният съд е намерил така изложените твърдения за доказани въз основа на събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели, и от постигнатото между съпрузите споразумение, одобрено с бракоразводното решение. Визирал е, че по отношение строителството в имота, от показанията на свидетелката Д. Б. се установява, че планът е бил изваден през 2002 г., а строежът на къщата е продължил две години. Последната е построена от двамата съпрузи по време на брака им, с общи средства, за задоволяване на жилищните нужди на семейството, в която къща те са отгледали децата си и са живели до развода си през 2016 г. Свидетелката излага показания, че части от имота са били прехвърлени на ЕТ „Пламид - М. Г.“, но не е бил построен търговски обект и търговска дейност в имота не е била осъществявана. Напротив, според тези свидетелски показания мястото е било към къщата, имало цветя, градинка и лозички. В този смисъл са и показанията на свидетелката П. Б. (сестра на ищцата), която също сочи, че строителството на къщата е започнало през 2002 г., същата е била построена за 2-3 години, през 2004 г. семейството се е нанесло да живее в къщата. Посочва, че къщата е построена със семейни средства, като строителството е било извършено от наета фирма или работници. По отношение на дворното място се сочи, че в него се вкарвали колите, имало градинка, лози; в мястото не се появил търговски обект, а сградата не се ползвала от фирмата. Мястото се е ползвало от семейството преди да се разведат през 2016 г. Съдът е счел, че на гласните доказателства кореспондира и съдържанието на постигнатото между страните споразумение, одобрено с бракоразводното решение от 12.07.2016 г., с което съделителите са установили, че изградената постройка (къща) с дворно място в [населено място], [улица] представлявала тяхно семейно жилище, придобито по време на брака.

Окръжен съд – Пловдив е посочил, че при съвкупната преценка на събраните доказателства се налага извод, че въпреки извършената разпоредителна сделка през 2002 г., за периода от 2002 г. до прекратяването на брака през 2016 г. съпрузите са упражнявали фактическа власт върху прехвърлената 1/2 ид. ч. и са своили същата за задоволяване на жилищните нужди на семейството чрез изграждане на семейно жилище и неговото обслужване. Същевременно не се установява едноличният търговец да е упражнявал търговска дейност в имота, нито такава в изградената постройка. Упражняваното от съпрузите владение по време на брака им по отношение на имота и постройката е било безспорно обективирано спрямо другия съсобственик - едноличния търговец, доколкото като такъв именно се явява единият от съпрузите М. Г., който въпреки регистрацията си като едноличен търговец не променя своята правосубектност. Към момента на развода на страните през 2016 г. е настъпило оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС - придобиване на правото на собственост за съпрузите над съсобствения имот и сгради, поради упражнено спокойно и несмущавано владение върху същите повече от 10 г. Поради това съдът е намерил за основателен иска за делба на реалната част от ПИ с идентификатор ***, обособена като УПИ *-*, и сградите в него между М. М. Б. и М. П. Г., при равни квоти.

Жалбоподателят М. Г. обжалва решението на въззивния съд в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на ЕТ „Пламид - М. Г.“, както и в частта относно квотите, при които е допусната делба на реалната площ от 308 кв.м от поземления имот, обособена като УПИ *-* в кв. * съгласно действащия ПУП за [населено място], ведно със сгради, като го счита за частично недопустимо, като и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че делбата следва да бъде допусната между него и М. Б., при квоти, съответно, от 3/4 ид. ч. и 1/4 ид. ч.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Сочи, че Окръжен съд – Пловдив се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, въз основа на които да направи своите фактически и правни изводи по делото; 2. За процесуалноправната легитимация на ответника ЕТ „Пламид - М. Г.” като надлежна страна наред с физическото лице (за процесуалната правоспособност на ЕТ като самостоятелна страна, когато като страна по делото е конституирано и физическото лице, регистрирано като ЕТ); 3. За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик; 4. Допустимо ли е собственикът на идеални части от недвижим имот да придобие същите идеални части на основание давностно владение в режим на СИО, при наличие на друго предхождащо придобивно основание в качеството му на ЕТ и при положение, че не е изгубил правото си на собственост в/у тях; 5. Тече ли давност между съпрузи, притежаващи имот в режим на СИО, за идеалната част от имота, която единият от тях е придобил в качеството му на едноличен търговец.

Позовава се на: решение № 94/28.03.2012 г. по гр. д. № 701/2011 г. на ВКС, І г. о. и цитираните в него други решения, решение № 80/26.07.2012 г. по т. д. № 287/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 26/24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 161/14.12.2017 г. по гр. д. № 475/2017 г. на ВКС, І г. о.

Твърди, че решението по отношение на едноличния търговец е недопустимо, като постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Счита, че отхвърлянето на иска по отношение на ЕТ „Пламид - М. Г.” и формирането на извод за придобиване по давност на идеална част от имота, принадлежаща на ЕТ, пряко рефлектиращ при определяне квотите на страните, сочи и на очевидна неправилност на атакуваното решение.

От страна на М. Б. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Жалбоподателката М. Б. атакува въззивното решение в частта, с която искът за делба е отхвърлен за другата реална част от процесния имот, с площ от 185 кв.м, обособена като УПИ *-* в кв.*, като неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Кои са елементите на придобивния способ по чл. 79 ЗС, респ. в какво се състои владението, като част от този фактически състав.

Счита, че решението на Окръжен съд – Пловдив по този въпрос противоречи на приетото в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, І г. о., решение № 16/07.02.2020 г. по гр. д. № 1246/2019 г. на ВКС, І г. о., решение № 1843/10.05.1983 г. по гр. д. № 298/1983 г. на ВС, I г. о., решение № 555/28.11.1969 г. по гр. д. № 2052/1968 г. на ВС, I г. о.

2. С какви действия следва да бъде демонстрирано намерението за своене на имота и упражненото владение върху него. Учредяване право на строеж по отношение на недвижим имот представлява ли проявление на упражнявано владение върху него, респ. доказателство за това.

По този въпрос твърди, че е налице противоречие с: решение № 350/17.05.2012 г. по гр. д. № 530/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 127/04.06.2010 г. по гр. д. № 637/2009 г. на ВКС, I г. о.

3. Съставлява ли съдебното решение, с което по реда на чл. 56 СК е предоставено на единия съпруг правото на ползване върху семейното жилище, индивидуализирано като жилищна сграда и дворно място, доказателство за статута на този имот като съсобствен, придобит в режим на СИО, предвид признанията на страните за този факт, обективирано в споразумение по делото, респ. за осъществено владение върху имота, при което ползвателят е владелец на своята част и държател на частта на другия съпруг.

Сочи решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, І г. о., решение № 35/09.04.2021 г. по т. д. № 67/2021 г. на ВКС, І т. о., решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 110/17.07.2018 г. по гр. д. № 3763/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 311/27.01.2020 г. по гр. д. № 3463/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 56/14.05.2021 г. по гр. д. № 3408/2020 г. на ВКС, І г. о.

4. Съставлява ли кадастралната карта доказателство за начина на фактическо ползване на имота, съобразно границите, в които е заснет.

Относно този въпрос М. Б. цитира приетото в: решение № 156/28.01.2015 г. по гр. д. № 3805/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 35/29.06.2020 г. по гр. д. № 1902/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.

5. Носи ли страната доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и когато това не е направено, следва ли съдът да приеме, че фактите не са се осъществили (противоречие с приетото в: решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 539/16.05.2016 г. по гр. д. № 1571/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).

6. Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност.

Б. се позовава на практика на ВКС, обективирана в: решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г., II г. о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г., І г. о., решение № 408/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г., І г. о.

Счита решението на Окръжен съд – Пловдив и за очевидно неправилно, доколкото въпреки категоричните доказателства, установяващи владението на спорния УПИ *-* от страна на съпрузите, съдът е приел обратното.

„Газхим“ ООД е депозирало отговор, с който оспорва касационната жалба на М. Б..

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на М. Б.. Съображенията му за това са следните:

По първия и втория въпроси от изложението към тази жалба решението на Окръжен съд – Пловдив не е постановено в противоречие с установената съдебна практика, вкл. визираната от жалбоподателката.

Фактическият състав на придобивната давност, според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Владението, от своя страна, изисква кумулативно наличие на двата му елемента: обективен и субективен. Обективният елемент включва осъществяването на фактическа власт върху вещта. Субективният елемент - намерението за своене, е психическо състояние, което се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Владението следва да е упражнявано явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено. Субективното знание на собственика относно наличието на упражнявано владение върху имота му поначало не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Когато фактическата власт върху чужд имот е установена при начална липса на правно основание (т. нар. завладяване), не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. В тази хипотеза според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. Когато обаче упражняването на фактическа власт е започнало като държане, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена; за да се приеме в този случай, че е налице промяна на държането във владение, упражняващото фактическата власт лице следва открито и недвусмислено да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis) спрямо собственика (в този смисъл е задължителната практика на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК: ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г., ІІ г. о., решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., ІІ г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г., І г. о., решение № 9/10.03.2020 г. по гр. д. № 1440/2019 г., ІІ г. о. и др.).

Както бе отбелязано, въззивният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика.

Не е налице соченото противоречие и по последния въпрос от изложението.

Налице е задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В конкретния казус Окръжен съд – Пловдив е действал съобразно разпоредбите на ГПК и посочената съдебна практика. Същият е отговорил на доводите на страните и е обсъдил събраните доказателства, като е сторил това не формално, а задълбочено, и е направил съответните правни изводи. Несъгласието на М. Б. с тези изводи не може да обуслови допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване за необоснованост на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК.

Третият въпрос се явява ирелевантен за решаващите мотиви в атакуваното пред ВКС решение, предвид приетото в него, че в споразумението по бракоразводното дело липсва конкретизация на семейното жилище, посочено като къща и дворно място, поради което за такива следва да се приемат жилищната сграда и УПИ *-*, доколкото към датата на споразумението УПИ *-* г. безспорно е бил собственост на „Газхим“ ООД по силата на разпоредителна сделка от 11.02.2009 г.

Следващият въпрос също е ирелевантен, доколкото въззивният съд е извел изводите си за недоказано давностно владение от страна на Б. и Г. по отношение реалната част от делбения имот, обособена като УПИ *-* в кв. *, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

Въпрос № 5 не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В случая в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че в продължение на 10 години е осъществявал владение върху реална част от процесния имот, с площ от 185 кв.м, обособена като УПИ *-* в кв. *, по отношение на който имот „Газхим“ ООД се легитимира като собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 53, том I, дело № 53/2009 г. В съответствие със закона и съдебната практика въззивният съд е намерил твърдяното от Б. придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС за недоказано.

В обжалваната от М. Б. част решението е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Същевременно настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по касационната жалба на М. Г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка дали въззивното решение, в обжалваната с тази жалба част – относно делбата на реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], обособена като УПИ *-*, в кв. *, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор **, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, между съделителите М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“, не е вероятно недопустимо, предвид участието на едноличния търговец като самостоятелна страна по делото.

При разглеждане на касационната жалба по същество, съдът ще вземе отношение и по поставените в изложението към нея правни въпроси.

„Газхим“ ООД има право на 1500 лв. разноски за адвокат за касационното производство, направени във връзка с подаването на отговор на касационната жалба на М. Б., по която не се допуска касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,