Определение № 160 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Л. С. К.,[населено място], срещу разпореждане №142 от 06.01.2011 г. по гр. дело №1560/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната и жалба срещу решение №1484 от 02.12.2010 г. по гр. дело №1560/2010 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е до 5 000 лв. Предявените искове съобразно разпоредбата на чл.69, ал., т.4 във вр. с т.2 ГПК са с цена 839 лв., колкото е данъчната оценка на спорния имот. Според разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК размерът на цената на иска е данъчната оценка и само ако няма такава – пазарната цена. По тази причина правилно частната касационна жалба е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.