Решение № 2242 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10216/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуален представител П. Маринова, против Решение № 3552 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 749/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и изпратена преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявлението на Г. М. с вх. № 2505800003/27.02.2025 г., съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира отмяна на решението. Ответникът – Г. И. М., представляван от адв. Коцакова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно постановено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е Отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса за получаване на помощно средство – акумулаторна количка по чл. 73 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Административният орган е обосновал отказа си на констатации от проведено заседание на комисия, назначена от последния, обективирано в протокол № РД-13-253/13.03.2025 г. Отказът е мотивиран от данните посочени в медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., които не отговаряли на изискванията в утвърден от НЗОК списък-спецификация и лицето нямало две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия, „които не му позволяват самостоятелно използване на рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/или др.“ От фактическа страна по делото е установено, че на 24.02.2025 г. от лекарска консултативна комисия (ЛКК) № 01031310042510442 към „Медицински център - 1 - Благоевград“ ЕООД е издаден медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., с който по отношение на М. е определена необходимост от предоставяне на помощно средство – акумулаторна количка с код 110301. С протоколно определение по делото от 02.07.2025 г. е прието за безспорно между страните, че по отношение на лицето е установено заболяване с основна диагноза МКБ – [заличен текст]. Посочено е, че „Страданието му датира от дълги години, когато започнал да чувства болки първоначално в [заличен текст]. Болките се засилвали с времето. Плануван е за оперативно лечение - [заличен текст], което не е осъществено поради факта, че болния е със сърдечно заболяване и не би понесъл интервенцията. Установено е, че болният е трудно подвижен и трудно се придвижва с помощни средства, чувства болки и в [заличен текст] като движението и механиката на същите са силно затруднени - притежава удостоверение за 100 процента инвалидност издаден от ТЕЛК- Благоевград. Притежава и удостоверение от психиатър за пригодност за управление на моторна инвалидна количка.“. Заявлението е било разгледано от компетентна комисия и съобразно утвърдените от управителя на НЗОК Правила за работа на комисия в ЦУ на НЗОК за разглеждане на заявления за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания № РД-16-26/01.07.2022 г., като е прието да се постанови отказ за отпускане на помощно средство - акумулаторна инвалидна количка. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е уважил жалбата на М. като е приел, че отказът е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът е обсъдил относимите разпоредби на чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), чл. 68 и чл. 69 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ) и на Наредба № 7/2021 г., както и публикувания на страницата на НЗОК Списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, от раздел А на спецификация, утвърдена от НС на НЗОК с решение № РД-НС-04-135/16.11.2021 г., в сила от 01.07.2022 г. Съдът е намерил за безспорно установено, че заявителят е представил всички необходими документи, като в издадения Медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., с който по отношение на М. е определена необходимост от предоставяне на помощно средство – акумулаторна количка с код 110301. Първоинстанционният съд е счел, че отказът е издаден в изпълнение на спецификация, утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г., която определя медицинските условия, на които трябва да отговаря дадено лице, за да има достъп до помощно средство (акумулаторна инвалидна количка) с код 110301. Така утвърдената спецификация, съдът определил като подзаконов нормативен акт по см. на чл. 75, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК, утвърден от НЗОК, съгласно законовата делегация на чл. 73, ал. 1 от ЗХУ е въведено с изменение на тази норма с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2022 г. При проверка относно спазване на изискванията на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 ЗНА, съдът не установил този подзаконов нормативен акт да е обнародван в Държавен вестник, поради което обосновал правен извод, че утвърдената с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г. „спецификация“ не е действащо и приложимо право към момента на издаване на процесния отказ. Отделно приел, че „спецификацията“, утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г., е приета не на основание чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, а на основание чл. 56 (ред. ДВ.бр.105/2023 г.) от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (Наредба № 7/21), която разпоредба била отменена с решение № 2310 от 7.03.2025 г. по адм. дело № 9365/2024 г. на ВАС, Петчленен състав. В съдебното решение е изложен е правен извод, че чл. 56 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7/21 не са легитимно основание за определяне на медицинските условия за достъп до помощните средства, като изрично е посочено, че съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗХУ, механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия, а механизмът за предоставяне и ползване – в правилника за прилагане на закона. Според съда министърът на здравеопазването няма правомощие да регулира чрез Наредба № 7/21 „механизмът за предоставяне и ползване“ на помощни средства, респ. че действащите към момента на издаване на процесния отказ чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/21, в частта „медицински условия“ и „необходими медицински документи за предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия“, и чл. 63, ал. 1, т. 7 от Наредба № 7/21 са приети в противоречие с чл. 73, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗХУ. Съдебният акт е основан на материална незаконосъобразност на административния акт, който е основан на акт приет от съда за незаконосъобразен по реда на косвения съдебен контрол съгласно чл.17, ал.2 от ГПК вр.с чл.144 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът правилно е отменил Отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и изпратил преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявлението на Г. М. с вх. № 2505800003/27.02.2025 г. Настоящият състав обаче частично не споделя указанията, дадени в мотивите на решението, а именно при произнасяне по заявлението на М., административният орган да не осъществява предварителен контрол по чл. 69, ал. 9 от ППЗХУ за съответствие със спецификация, утвърдената с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г. Разпоредбата на чл.69, ал.9 от ППЗХУ има различно от посоченото съдържание и най-вероятно става въпрос за техническа грешка на съда при изписване на приложимата разпоредба. Действително изложени са правно обосновани мотиви от съда за незаконосъобразност на „спецификацията“, утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК, визирана в разпоредбата на чл.69, ал.6 от ППЗХУ и най-вече факта на издаването и на утвърждаването и на основание отменена от съда норма на чл.56 (ред. ДВ.бр.105/2023 г.) от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. Подкрепят се обаче дадените от съда към административния орган указания за се съобразят особеностите на конкретното лично положение на лицето, оценката на неговите нужди, дадена в медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., и за мотивирано изложение на необходимостта или не предоставянето на помощното средство - акумулаторна инвалидна количка. При издаване на отменения от съда отказ, Управителят на НЗОК не е съобразил разпоредбата на чл. 69, ал. 6, изр. второ от ППЗХУ (в сила от 01.07.2022 г.), съгласно която не може да бъде отказано одобряване на подаденото заявление, след като органът на медицинската експертиза е категоричен, че конкретното състояние на лицето налага използването на акумулаторна количка. В тази връзка правилни са изводите на съда, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с целите на Закона за хората с увреждания, прогласени в чл. 2 от с. з. В тази връзка съдът е посочил, че при преценката на основателността на подадено от лице с увреждане искане, при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото отказът за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на хората с увреждания, включително и обективната възможност за промяна в същото, противоречат именно на целите на посочените нормативни разпоредби. Материалният закон е приложен формално от административния орган без да се съобрази целта му, като последното е основание за отмяна на отказа съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. В конкретния случай не е спорно, че Г. М. е представил всички необходими документи по уредената в чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания процедура. От данни по преписката, които не са налични, става ясно че лицето е със 100 % трайно намалена работоспособност. Преценката доколко М. се нуждае от акумулаторна инвалидна количка, следва задълбочено да се извърши от компетентния административен орган с оглед заключението на компетентния орган на медицинската експертиза – ЛКК, като се приложат и всички доказателства за състоянието на лицето. Административният акт правилно е преценен от съда като формално издаден, без задълбочен анализ на здравословното състояние на лицето и необходимостта от заявеното помощно средство, като се вземе предвид и доколко лицето е годно физически и психически да управлява акумулаторна инвалидна количка. При преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане, при упражняване на предоставените му от закона правомощия, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на обществените отношения, регламентирани със ЗХУ и ППЗХУ, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона. Както правилно е посочил решаващият съд отпускането на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършването на обичайни дейности, а от друга страна помощното средство следва да подпомага и членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи за него. В чл. 73, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарски консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди, т. е. при предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности, което не е направено от административния орган. Административният акт е издаден без да се отчетат индивидуалните потребности на лицето с увреждания. При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед заявената претенция на ответника за присъждане на разноски за извършено процесуално представителство на осн. чл.38, ал.1,т.3 от АПК и чл.8, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се уважи в размер на 255 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение