Определение № 164 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. [община] е подала касационна жалба срещу решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 2140/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 07. 09.2010 г. по гр. д. № 1652/2003 г. на Бургаски районен съд, в частта с която е прието за установено по отношение на „страните по делото”, че [фирма] и [фирма], [населено място] не притежават право на строеж за построяването на г. (Г.) върху поземлен имот с идентиф. № 07079.612.208 по КККР на [населено място]. К. довод е за необоснованост на извода за недопустимост на иска. Поддържа се че с това се ограничава правото на защита на касатора по съдебен ред. Относно предпоставката за допускане касационна проверка на въззивното решение се поддържа, че с него съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос налице ли е правен интерес за касатора от предявените отрицателни искове за установяване, че ответниците по тях не са носители на правото на строеж за Г. в описания имот, който е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за недопустима и неоснователна. Поддържа, че не е формулиран правен въпрос, обосновал решаващия извод на съда за недопустимост на иска. Поддържа и това, че производството по делото по предявените от касатора отрицателни установителни искове е прекратено с първоинстанционното решение, което в тази част като необжалвано е влязло в сила. По отношение на отрицателните искове, които въззивният съд е намерил за недопустими, касаторът има качеството на трето лице помагач. Останалите страни не са взели становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес на стойност над 5000 лв., поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: Производството по гр. д. № 1652/2003 г. е образувано по предявени от Държавата срещу [фирма], [населено място] при условията на обективно съединяване положителен установителен иск за собственост на 3871/11500 ид. ч. от УПИ ІІ в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място] и отрицателен иска за установяване, че ответникът не е носител на правото на строеж за градски универсален магазин в същия имот. В хода на производството с определение от 14.07.2003 г. е конституирано като трето лице помагач на ответника [фирма], [населено място] [община], а с определение от 05.04.2004 г. са конституирани като трети лица помагачи и „Б. – Г. т.”, [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма]. По искане на ищеца Държавата с определение от 24.01.2008 г. като ответник по делото е конституирано и [фирма], [населено място]. На 28.02.2008 г. [община] е встъпила главно в процеса като е предявила срещу Държавата иск за установяване, че общината е собственик на 3871/11500 ид. ч. от УПИ ІІ, в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място], а срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] при условията на обективно и субективно съединяване искове за установяване, че ответниците не са собственици на правото на строеж за Г. в същия имот. С решение от 07.09.2010 г. по гр. д. № 1652/2003 г. Бургаски районен съд по исковете на главно встъпилото лице е приел за установено по отношение на Държавата, [фирма], и [фирма], че общината е собственик на 3871/11500 ид. ч. от УПИ, в кв. 123 по плана на ЦГЧ на [населено място]. Прекратил е производството по отрицателните установителни искове срещу [фирма], и [фирма], след като е намерил, че са недопустими. Обосновал е извода с това, че главното встъпване в процеса е способ за защита на едно трето лице, което претендира спорното право, за себе си. Това не е способ за отричане, че ответникът по вече предявен иск не е носител на същите права. По исковете на първоначалния ищец Държавата съдът е отхвърлил иска за установяване, че тя е собственик на 4109/11393 ид. ч. от имот с идентиф. 07079.612.208 по КККР на [населено място], а по отменения регулационен план УПИ ІІ, в кв. 123, като неоснователен. Приел е за установено по отношение на „страните по делото”, че [фирма], [населено място] не е собственик на правото на строеж за построяване на Г. в същия имот. Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск, предявен от Държавата, е подадена въззивна жалба от [фирма] с довод за недопустимост на този иск след като е предявен положителен установителен иск за собственост на терена. Въззивното решение в посочената част е обжалвано и от [фирма] с довод за неговата недопустимост, а също и за необоснованост на извода, че жалбоподателя не е собственик на правото на строеж за построяване на универсален магазин. С обжалваното въззивно решение Бургаски окръжен съд е намерил, че след като предявеният от Държавата иск за установяване, че е собственик на идеални части от имот с идентиф. 07079.612.208 по КККР на [населено място] е отхвърлен и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила, за тази страна е отпаднал правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване принадлежността на правото на строеж за изграждане на Г. и по тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение в тази част. Въззивното решение в частите, с които е уважен положителния установителен иск за собственост на ид. части от описания имот, предявен от [община] и е прекратено производството по предявените от нея отрицателни установителни искове за правото на строеж за изграждане на Г., като необжалвано е влязло в сила. Касаторът при направеното главно встъпване в процеса е обосновал правния си интерес с твърдението, че е станала собственик на терена на основание § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, поради това че урегулирания поземлен имот е бил незастроен, предназначен за обществено мероприятие. Правният интерес от обжалване на въззивното решение в посочената част касаторът обосновава от качеството му на главно встъпила страна. Разрешеният от съда процесуален въпрос за допустимостта на предявения от първоначалния ищец Държавата отрицателен установителен иск не рефлектира върху права на главно встъпилата страна, тъй като тя има това качество само в производството по предявения от държавата положителен установителен иск. Искането й за встъпване главно и чрез предявяване и на отрицателни установителни искове е намерено за недопустимо и в тази част производството по делото е прекратено. Като необжалвано решението в тази част, което има характер на определение е влязло в сила. [община] преди да встъпи главно в процеса е конституирана като трето лице помагач на ответника [фирма] по първоначалния иск предявен от държавата срещу този ответник за установяване, че той не е суперфициарен собственик за построяване на Г. Интересът от участие в спора е обусловен от искането да се установи дали при влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху терена, предмет на иска, е преминало в собственост на общината в пълния му обем по разпореждане на закона или е било обременено със суперфициарното право на строеж за универсален магазин, ако то е било валидно учредено преди това в полза на [фирма], чиито правоприемник е [фирма], а по късно на основание разпоредителна сделка [фирма]. В изложението към касационната жалба се навеждат доводи, че с решението в обжалваната му част се накърняват правата на касатора в качеството му на трето лице помагач. При постановяване на решение по спора, третото лице помагач и страната на която помага, ще са обвързани от задължителната сила на мотиви. Произнасянето на съдът с обжалваното решение по процесуалния въпрос за допустимостта на този иск, който е съществен за изхода на спора по него и е от значение за точното прилагане на закона, обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него. Налице е релевираното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение, в обжалваната част, поради което такава ще бъде допусната на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.