Определение № 50241 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1099/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Х., [населено място], срещу решение № 198/18.02.2022 г. по в.гр.д. № 2624/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 01.04.2021 г. по гр.д. № 212/2020 г. на Монтански окръжен съд са отхвърлени предявените от настоящата касаторка против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл.432, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната внучка М. М. П., настъпила вследствие ПТП от 23.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 23.06.2019 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач К. М. К., управлявал лек автомобил „Опел А.“, вследствие на което са причинени телесни увреждания на внучката на ищцата – М. П., седяла на задната седалка в средата, както и че в резултат на телесните увреждания пострадалата е починала на 28.06.2019 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“. По спорния въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, събраните по делото гласни доказателства, обстоятелството, че към датата на ПТП загиналото дете е било на 9 години, че заедно с родителите си и баба си са живели в едно домакинство, че контактът между детето и баба му е бил постоянен, както и че бабата е полагала грижи за детето, когато неговите родители са били на работа. Приел е, че между ищцата и починалата не е доказано наличието на особена, изключителна връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите отношения между баба и внук. Изложил е съображения, че споделеното от свидетелката, че ищцата всеотдайно и с огромна обич се грижела за внучката си от раждането й, защото родителите ходели на работа, и че я е водела на училище, не е достатъчно и не позволява да се направи извод за изключителност на отношенията между родствениците по смисъла на Тълкувателното решение, а сочи на нормални за българската традиция духовна и емоционална близост между баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа и признателност. Приел е, че не се установява ищцата да е заела майчинската роля в живота на починалата, като полаганите от бабата грижи за детето са в рамките на обичайните отношения, при които в общо домакинство живеят родителите заедно със семейството на своя син/дъщеря. Изложил е съображения, че доколкото по делото е установено, че родителите на починалото дете са живели с него и липсват данни те да са се дезинтересирали от него преди инцидента и да са преустановили полагането на грижи за неговото отглеждане и възпитание, не може да се приеме, че бабата е била най – близкият човек на пострадалата, нито, че последната не е имала други близки, освен баба си, които да се грижат за нея, да я обичат и да я подкрепят. В тази връзка е изтъкнал, че животът на ищцата не е бил свързан единствено и само с този на починалата, тъй като макар да не е имала съпруг и приятелят й да е загинал при инцидента, тя има двама сина – възрастни, работоспособни и самостоятелни хора, както и други две внучки, с които също съжителства в една къща. Въззивният съд е приел още, че показанията на свидетелката относно емоционалното и психическо състояние на ищцата след инцидента също не обосновават извод за изключителност на връзката между баба и внучка, нито установяват понасянето на морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба от внезапната и преждевременна смърт на своята внучка. Решаващият състав е заключил, че доказаните положителна емоционална връзка, обич и привързаност между ищцата и починалата, както и наличието на страдание и тъга от загубата не покриват критериите, обосноваващи отговорността на застрахователя и наличието на неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните въпроси: 1. „Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?“; 2. „При предявен иск по чл.432 КЗ от лице по чл.493а, ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най – близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?“. Твърди, че е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.493а, ал.4 КЗ и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Поставените в изложението въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., от причинена смърт на техен близък. Същите се явяват обуславящи за правните изводи на въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е доказано поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина /решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43/27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, II т.о., решение № 50122/09.01.2023г. по т.д. № 1481/2021г. на ВКС, II т.о./. В решение № 50020/09.03.2023 г. по т.д. № 1439/2022 г. на ВКС, I т.о. е изтъкнато, че съвместното съжителство в едно домакинство на бабата и дядото със семейството на тяхно дете, тесният ежедневен контакт в тази роднинска общност, грижите и помощта, която възрастните осигуряват за своите внуци, без да изместват и заместват родителите, са все обичайни обстоятелства и страни от живота на традиционното българско семейство. В този смисъл са и решение № 50177/21.12.2022 г. по т.д. № 2134/2021 г. на ВКС, I т.о. и решение № 50154/18.01.2023 г. по т.д. № 1918/2021 г. на ВКС, II т.о. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото не е доказано съществуването на дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата, която надхвърля обичайната такава между баба и внук, с оглед настъпилите конкретни житейски обстоятелства. В тази връзка е акцентирал върху обстоятелството, че родителите на починалото дете са живели с него, като липсват данни те да са се дезинтересирали от него преди инцидента и да са преустановили полагането на грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и че животът на бабата не е бил свързан единствено с този на починалата внучка, тъй като има двама сина и други две внучки, с които също съжителства в една къща. Изтъкнал е още, че претърпените от ищцата вреди не надхвърлят болките и страданията, които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба от внезапната и преждевременна смърт на внучката си. При тези констатации изводът на въззивния съд за липсата на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в съответствие с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. По разноските. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд