Определение № 651 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 442/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 15, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], В. тауърс Г, срещу протоколно определение на Варненски окръжен съд, Търговско отделение от 18.05.2012 г., постановено по в. т. д. № 606/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя пред въззивния съд възражение по чл. 15 ГПК. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба П. Д. А. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на частната жалба, намира следното: Както пред Варненския окръжен съд, така и с частната касационна жалба [фирма] навежда подробни съображения досежно характера на правоотношенията между доставчици и потребители на ел. енергия, регламента на начините и реда на едностранно коригиране на сметките за потребена ел. енергия, значението на административния акт в отношенията между равнопоставени субекти и като цяло поддържа, че коригирането на сметки за потребена ел. енергия от страна на доставчика е процедура с едностранен характер с елементи на власт и подчинение в отношения между равнопоставени субекти, поради което същата има административен характер, поради което споровете следва да си разглеждат от административните, а не от общите граждански съдилища. По тези въпроси е налице задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. Процесните правоотношения са гражданскоправни, тъй като произтичат от сключен между равнопоставени субекти /доставчик и потребител/ договор за доставка на ел. енергия. Регулацията и контрола от страна на административния орган - ДКЕВР не придава на тези отношения административен характер. [фирма] в качеството на търговско дружество не е част от изпълнителната власт, не е носител на властнически правомощия, такива не са му вменени с нормативен акт и няма качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Действията му в отношенията с потребителите на ел. енергия нямат характер на административни актове. Независимо от изложеното, повдигнатите с частната жалба въпроси касаят подсъдността на спора, а не и подведомствеността. В подкрепа на това разбиране е разпоредбата на чл. 135 АПК, определяща спора за компетентност между общите и административните съдилища, като спор за подсъдност. По изложените съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да се остави в сила. На ответника по касация П. Д. А. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие, л. 35 от делото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,