Определение № 60382 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. С. срещу решение № 260611 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2608 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, X-ти граждански състав в частта му, с която е отменено решение № 3167 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 2494 от 2018 г. на Пловдивския районен съд, III-ти граждански състав по иска с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от А. Р. С. срещу П. Х. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на К. да извърши ремонт на В и К инсталацията в баня-тоалетна на собственото му жилище, находящо се на втория етаж на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], като премахне от собствения на ищеца А. С. имот /жилище, находящо се на първия етаж в същата сграда/ тръбата за отвеждане на обратните води от сифона, отводняващ банята му, като отведе сифона си с нова тръба към общия щранг за обратните води, но по начин, по който включването на щранга да стане на нивото на пода на банята на ответника, като промени положението на тръбата на сифона от висящо към вкопано, без да висят тръбите за обратни води на сифона в жилището на ищеца.

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.109 ЗС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него практика на ВКС /решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 983 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 19 от 15.01.2016 г. по гр.д.№ 5874 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 249 от 11.05.2018 г. по гр.д.№ 4363 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4650 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:

1. При ремонт и промяна в монтажа на сифона от индивидуална В и К инсталация на ответника по иск с правно основание чл.109 ЗС, трябва ли да се прилагат действащите правни норми и строителни правила и нормативи, действащи към момента на извършване на ремонта и промяната ?

2. Трябва ли да се търпи едно заварено дългогодишно положение, когато е установено, че начинът на монтаж на сифон от банята на ответника по иск с правно основание чл.109 ЗС е в нарушение и противоречи на впоследствие приети и действащи правила и нормативи за строителство, проектиране и изграждане на В и К системи в жилищното строителство ?

3. Едно неправилно дългогодишно положение на установен неправилен монтаж на едно отклонение от В и К инсталацията на ответника по иска с правно основание чл.109 ЗС, което противоречи на действащите нормативи, дава ли основание за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС ?

4. Това, че сифонът е бил изграден по този начин при строежа на сградата, независимо от установените многобройни пречки и вреди, нанесени на имота на ищеца през годините, обосновава ли отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС за защита на правото на собственост на ищеца и означава ли, че собственикът няма право да търси защита на собствеността си, а следва да се примири с пречките при ползването на имота, колкото и разнопосочни и многобройни да са те ?

5. Нужно ли е в полза на собственика на В и К инсталация, когато част от нея преминава през чужд имот, в полза на това лице да има учредено пълно или ограничено вещно право на преминаване или облигационно право или сервитут за преминаване през чужд имот, за да може инсталацията /в случая тръба/ да преминава през чужд имот ?

6. Когато сифонът от банята на ответника като отклонение на В и К инсталацията му, е монтиран по този начин още при строежа на сградата, нужно ли е пак собственикът на тази инсталация /в случая ответника по делото/ да разполага с облигационно право или вещно право на ползване на чужд имот или да има учреден сервитут на преминаване през чужд имот, за да може тръбата му да преминава през чужд имот /в случая през имота на ищеца/ ?

7. Фактът, че става въпрос за заварено дългогодишно положение, оправдава ли неоснователното въздействие върху имота на ищеца и пречките, които ищецът трябва да търпи и съобразява при ползването на имота си ?

8. Поддържането на състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС и ограничаващи упражняването на правото на собственост на потърсилия правна защита, обосновава ли основателност на иска по чл.109 ЗС ?

Освен това, касаторът твърди, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като решението на Пловдивския окръжен съд противоречи на решение от 25.11.2010 г. на Европейския съд по правата на човека в С. по делото М. и др. срещу България по следните въпроси:

1. При проблеми, породени от В и К инсталация, само опасността от евентуални течове ли следва да се разглеждат като пречки за ползване на имота от страна на ищеца ?

2. Следва ли да се разглеждат като пречки за ищеца- вреди в имота му, многократните ремонти, неприятни миризми, външен вид на помещението, естетически пречки, нарушение на санитаро-хигиенните условия- всичко това не следва ли да се разглежда като пречки за ищеца при ползване на собствения му имот ?

3. Многократните течове от В и К инсталация, предвид техния интензитет и периодична повтаряемост през годините и предвид разходите за тяхното поправяне, не следва ли да се разглеждат като пречки, по-големи от обичайните по смисъла на чл.50 ЗС ?

4. Наличието на съвкупност от няколко пречки и вреди като многократни ремонти, неприятни миризми, нарушен външен вид на помещението, естетически пречки, нарушение на санитаро-хигиенните условия- всичко това не следва ли да се разглежда като съвкупност от пречки, които създават неудобства за ищеца, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС ?

Не на последно място, касаторът твърди, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- според него, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по още 13 посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.

В писмен отговор от 03.09.2021 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба П. Х. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че изграждането на подовия сифон на банята-тоалетна на втория етаж от къщата /етаж, собственост на ответника П. К./ не е извършено в нарушение на действащи към момента на изграждането му строителни правила и норми. Освен това, липсвали доказателства сифонът, макар че заема част от обема на банята на ищеца А. С. в собственото му жилище на първия етаж от къщата, да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърдението на ищеца било, че така изграденият сифон създавал условия за постоянни течове. От заключението на вещите лица обаче се установявало, че към настоящия момент теч в банята на ищеца няма. За доказване на твърдението на ищеца, че тръбите причиняват неприятни миризми, също не били ангажирани доказателства. Самата опасност от теч или всякакъв вид авария не била от естество да ограничи правото на собственика да владее, ползва или се разпорежда със собствената си вещ.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4650 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и цитираните в него решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 1426 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС по следния посочен от касатора и доуточнен от ВКС правен въпрос: Поддържането на състояния, от които възниква опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС, обосновава ли основателност на иска по чл.109 ЗС ?

В горепопосочените решения на ВКС, по този въпрос е прието, че основания за защита чрез иска по чл.109 ЗС се пораждат не само при поддържане на състояние, което ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според предназначението й, но и когато поддържането на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита в бъдеще.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.