Определение № 50066 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дом за стари хора с ОЛБ“ [населено място] срещу решение № 40/22г. на Монтански окръжен съд, с което са уважени исковете на Г. Д. М. по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Делото е било образувано по иск на Г. М. срещу работодателя „Дом за стари хора с ОЛБ“ [населено място], в който са изложени твърдения, че ищцата е работила по трудов договор на длъжността „трудотерапевт“, но е била уволнена със заповед, връчена на 17.05.21г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ- съкращение в щата. Ищцата е оспорила уволнението поради неизвършен подбор. В срока за отговор работодателят е възразил, че е подборът е извършен между 5 работнички, изпълняващи длъжността „трудотерапевт“, чрез поставяне на оценки за начин на работа и за квалификация, обективирани в протокол, изготвен от назначена комисия. Ищцата е оспорила представения Протокол за извършен подбор в срока по чл. 312, ал.2 КТ. Въззивният съд е приел, че подборът не е извършен законосъобразно, тъй като работодателят не е доказал въз основа на какви обстоятелства ищцата е била оценена с по- ниски оценки спрямо останалите колежки по критериите „работа в екип“ и „качество на изпълнение на работата“. Поради изложеното въззивният съд е уважил исковете. В касационната жалба са изложени съображения, че въззивният съд се е произнесъл извън основанието, въведено с исковата молба, за незаконно уволнение, тъй като в исковата молба е посочено, че не е извършен подбор, а с решението си въззивният съд е приел, че подборът е незаконосъобразно извършен. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос. Повторени са касационните основания, посочени в жалбата, за неправилност на въззивното решение, но те са извън приложното поле на чл. 288 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е поставен правен въпрос в изложението. С оглед диспозитивното начало в процеса, ВКС не може да извежда правния въпрос, нито да го формулира, а може само да го уточнява или конкретизира (т.р. №1/10г. на ОСГТК). В случая въпрос по тълкуване на правна норма, отговорът на който е обусловил правните изводи на въззивния съд, не е формулиран. Освен това неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл извън основанията за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Основанието за незаконност на уволнението, въведено с исковата молба, е неизпълнение на задължението за подбор, което е предпоставка за упражняване на правото на уволнение. Протоколът от извършения подбор, представляващ частен свидетелстващ документ, и съдържащ само и единствено оценки, но не и фактите, въз основа на които е извършено класирането, е оспорен своевременно, поради което работодателят е бил длъжен да докаже, при условията на пълно и главно доказване, фактическите обстоятелства, поради които ищцата е била оценена по- зле спрямо другите работници и служители. Необходимо е било работодателят да докаже факти относно начина на работа на ищцата (срочно, качествено и количествено) и на останалите работници, за да може да се извърши сравнение между тях. В този смисъл са разясненията, дадени с т.р. №3/12г. на ОСГК. С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно представена разписка и направено своевременно искане с отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО