Определение № 50386 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1819/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото С. С. Ч. против решение № 89/13.05.2022г. по в. гр. д. № 74/2022г. на Апелативен съд - Бургас, с което се потвърждава решение № 260004/11.01.2022г. по гр. д. № 2640/2020г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният на основание чл.432, ал.1 КЗ от С. С. Ч. срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД осъдителен иск за сумата от 65 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от физически увреждания, причинени в резултат на настъпило на 28.08.2019г. на пешеходна пътека пътно - транспортно произшествие, допуснато от застраховано при последното дружество моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта - 28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1, т. 2 ЗА за всяка инстанция. Ответникът по жалбата и по делото, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира заплащане на направените за настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Страните не спорят и съдът е приел за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/06/119000263339, между застрахователя и Тр. Д. е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието, договор за застраховка „ГО на МПС“ за процесния лек автомобил. Също така е безспорно, че на 28.08.2019г., около 14.48 ч. в [населено място], на сух път, при дневно осветление е настъпило ПТП между процесния лек автомобил и пресичащия на пешеходна пътека тип „зебра“ Ч.. При удара ищецът пострадал и бил откаран в УМБАЛ - Бургас, където била установена травмата му и бил опериран. От приложената на стр. 34 по гр.д. № 2640/2020г. на окръжния съд епикриза на Неврологично отделение на „УМБАЛ - Бургас“ АД е установено, че пострадалият е постъпил след ПТП-то в дълбок сопор - кома, психомоторно възбуден, миришел на алкохол и двукратно повърнал. Окончателната поставена диагноза е „открита рана по окосмената част от главата“ и придружаващи заболявания: счупване на свода на черепа, закрито дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма; психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно състояние. Въз основа на СМЕ е установено, че описаните в епикризата травми обичайно отшумяват за срок между 30 и 60 дни, но е възможно и да е за по-продължителен период. Според вещото лице качеството му на живот определено е нарушено за срок не по-малко от 30 дни. В експертното заключение е посочено и, че при взета проба при постъпването на Ч. в „УМБАЛ - Бургас“ АД в деня на инцидента е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.58 промила грам на литър. Тази концентрация на алкохол представлява тежка степен на алкохолно опиване, изразяващо се в тежки разстройства на зрението, съобразителността, координацията на движения, двигателната активност, равновесието, говора, немотивирани действия и др., включително и потискане на централната нервна система. В такова състояние е намалена чувствителността на болки. От извършената САТЕ по делото е установено, че водачът се е движел с около 29.3 км./ч., при максимална разрешена скорост за движение в този участък от 50км.ч. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на лекия автомобил е 14.94 метра и се изминава за 2.47 секунди. Когато пешеходецът е тръгнал да пресича, автомобилът е бил на 11.38м. преди мястото на удара. Когато забелязал пешеходеца, водачът на автомобила реагирал незабавно, но не успял да спре, защото опасната зона била 14.94 метра и не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка. По време на произшествието ударът за лекия автомобил е в левия край на предния капак и в основата на предното обзорно стъкло, за пешеходеца - в областта на главата. Съдът е възприел становището на вещото лице, че съгласно специалната литература при подобна степен на алкохолно опиянение пешеходците имат забавени движения и реакции, неточна преценка за скорости, разстояния и т.н. Поради изложеното експертът е дал вероятно заключение, че причините за настъпване на застрахователното събитие са внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно, без да се огледа или да подаде знак, че възнамерява да навлезе на платното. Според експертното заключение, при навлизането му на пътното платно, водачът го е забелязал и е реагирал е аварийно натискане на спирачките, а пешеходецът е отскочил инстинктивно и се е приземил върху предния капак на автомобила и си е ударил главата в предното стъкло. Поражения по предна броня, по решетката и фара на автомобила няма, а при подобен сблъсък обичайно пешеходецът не би паднал върху капака, а би паднал напред. Пораженията по тялото му биха били нараняване или счупване на ръка, на крак, но не и травма на главата в резултат от удар в предното обзорно стъкло на автомобила. Посочено е, че при внезапно навлизане на пешеходеца на платното, водачът не би могъл да предотврати настъпването на ПТП, без значение с каква скорост се е движел. Съдът е възприел казаното вещото лице, изготвило САТЕ, че пешеходецът е стоял зад дърво, намиращо се в началото на неравността от пътя, т. нар. „легнал полицай“, където водачът на МПС изобщо не е имал възможност да го възприеме или така внезапно е навлязъл на платното, че водачът не е предположил, че ще тръгне да пресича. От разпита на св. Тр. Д. - управлявал МПС-то в деня на инцидента, е установено, че движението е било натоварено и автомобилите са се движели в колона, по на 5 метра един след друг. Когато наближил пешеходната пътека, свидетелят е категоричен, че на нея е нямало човек. Наближавайки на около 3-4м., изведнъж зад дървото на тротоара е изскочил човек и буквално се е хвърлил върху предния капак на колата. Походката му била бърза, макар и с клатушкания и залитания, но не спирал. Водачът вече бил натиснал спирачки, но в този момент пешеходецът подскочил и се хвърлил отгоре, седнал върху капака и може би от инерцията си ударил главата в предното стъкло. Видимо човекът бил много пиян и буйствал. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел, въпреки че и той да е един от участниците в ПТП-то, като е счел, че не е заинтересуван от изхода на спора, предвид събраните доказателства, че той е управлявал автомобила, без да е употребил алкохол, и следователно срещу него не би бил насочен регресен иск от страна на застрахователя. Съдът е дал вяра и на показанията на св. С., очевидец на събитието, без родство със страните. Според този свидетел, докато шофирал в насрещното платно, изведнъж на пътя се появил пешеходец, който умишлено се хвърлил върху колата на възрастния човек - св. Тр. Д.. Свидетелят сочи, Ч. не е вървял продължително и след това да е започнал за пресича на пешеходната пътека, а при всички случаи е изскочил изведнъж на платното. От приложените на стр. 229 - 268 по гр.д. № 2640/2020г. на първоинстанционния съд копия от наложени наказания „глоба с фиш“ е установено, че в периода м.май, 2018г. - 26.01.2020г. на ищеца Ч. са наложени над 30 наказания за неправилно пресичане, като в част от фишовете е вписано, че пешеходецът навлиза внезапно на платното, изскача внезапно на платното, движи се не по тротоара, пресича не на пешеходна пътека и прочее. При така описаното съдът е приел за безспорно между страните, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, като е намерил за приложима в случая разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗДвП, според която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Въз основа на събрания доказателствен материал - САТЕ, СМЕ, гласни доказателства и писмени такива за наложени на пострадалото лице многобройни наказания „глоба с фиш“, съдът е стигнал до заключението, че Ч. системно нарушава горната забрана, като се движи по пътното платно, а не по тротоара, навлиза внезапно на пътя, пресича на необозначени за това места, като с оглед множеството наказания, е приел, че става въпрос не за единичен случай, а за модел на поведение. Същевременно решаващият състав е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.119, ал.5 ЗДвП, тъй като водачът, според заключението на САТЕ, се е движел със скорост от около 29 км./ч., при разрешена максимална такава до 50 км./ч. за съответния участък. Счел е, че Ч. е бил в тежко опиянение, причиняващо тежко разстройство на зрението, съобразителността, равновесието и мисловната дейност, като високият процент алкохол в кръвта причинява немотивирани действия, каквото е внезапното му навлизане на пътното платно и пълното несъобразяване с пътната обстановка. При това положение съдът е приел, че изключителната вина за ПТП-то се носи от пострадалото лице, а не от водача на МПС, който, според експертното мнение, при изяснената фактическа обстановка, не би могъл да предотврати инцидента, независимо от това с каква скорост се движи. Поради гореизложеното апелативният съд е потвърдил отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени вреди. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Задължение ли е на съда да мотивира всеки един свой фактически или правен извод, в т. ч. и защо приема даден свидетел за заинтересуван или не от изхода на спора?; 2/ Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност?; 3/ Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях?; Твърди се противоречие с: решение № 29/01.03.2017г. по гр. д. № 60176/2016г. на 4-то г.о. на ВКС, решения № 157 по т.д.№ 823/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 212 по т.д.№ 1106/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 22/24.02.2015г. по гр.д. № 4581/2014г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 3/22.07.2013г. по гр.д. № 534/2012г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 508/18.06.2010г. по гр. дело № 1411/2009г. на ВКС.; 4/ Допуска ли се съществено процесуално нарушение на нормата на чл.202 ГПК, ако съдът възприеме и кредитира заключение (САТЕ) за изготвянето на което вещото лице е използвало факти, които не са събрани в производството, не са твърдени от страните и за които няма данни, че са обективно налични?; Твърди се противоречие с: решение № 101/09.07.2018г. по гр. д. № 2191/2017г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 160/27.06.2018г. по гр.д. № 2948/2017г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 508/18.06.2010г. по гр.дело № 1411/2009г. на ВКС.; 5/ Кредитирането от съда на СЕ, (конкретно САТЕ), която в заключението си противоречи на тълкувателната съдебна практика, представлява ли нарушение на материалния и процесуалния закон?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Формулираните от касатора въпроси не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществен наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед обстоятелствата, от които ищецът извежда твърдяните от него процесуални нарушения на съда. В случая не е налице поддържаното от жалбоподателя противоречие в показанията на двама от свидетелите, пътуващи в противоположните посоки на пътя, с оглед твърденията им, че пешеходецът е изкочил внезапно и преди това не са го видели на тротоара, които обстоятелства се потвърждават и от вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, сочещо в съдебно заседание, че пострадалият „е останал скрит зад дървото до пешеходната пътека, което наистина е с голяма ширина“, като последната е видна и от снимковия материал по делото /следва да се има предвид, че съдът не се е позовал на сянката на дървото, поради което изходът на делото не е обусловен от данни, които не са сочени от страните, на което твърдение се основава 4-ти въпрос и спрямо този въпрос не е осъществено и общото основание по чл.280, ал.1 ГПК/. Противно на поддържаното от касатора, решаващият състав подробно е мотивирал защо приема свидетелите за незаинтересовани от изхода на спора, като не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че св. С. при разпита е демонстрирал негативно отношение към него, поради това, че веднъж го е обозначил като „циганин“, доколкото от показанията на този свидетел е видно, че свидетелят многократно го е наименовал „пешеходецът“, „господинът“, „човекът“, „господинът от ромски произход“. При разрешаването на спора, съдът е осъдил в съвкупност доказателствата по делото, вкл. е взел предвид модела на поведение на пострадалия, сочещ на многобройни нарушения на забраната по чл.114, ал.1 ЗДвП, обективирани в 38 на брой съставени му акта, преди и след ПТП, вкл. алкохолното му опиянение, дължащо се на голяма концентрация на алкохол в кръвта - 2,58 промила, водещо до немотивирани действия, каквото е внезапното му навлизане на пътното платно и пълното несъобразяване с пътната обстановка /според вкл. казаното в о.с.з. от вещото лице – медик – нарушава се мисловния процес, човек има чувството, че е велик и липсва самоконтрол/. Безспорно съдът не е взел предвид посоченото от св. М. - актосъставител, че според него дърветата на местопроизшествието не са такива, които да закриват видимостта на водача, но това нарушение не е съществено, тъй като не може да доведе до промяна на изхода на спора, а от там и няма основания за допускане на касационния контрол, доколкото тази преценка на свидетеля се опровергава от заключението на САТЕ, изготвено именно след оглед на местопроизшествието, от снимковия материал и от показанията на останалите свидетели по делото, които са очевидци на ПТП. На последно място, в случая не е налице и твърдяното от касатора противоречие на САТЕ с тълкувателен акт на ВКС, НК, тъй като експертът при отговорите на поставените му въпроси е взел предвид внезапността на навлизането от пострадалия на пешеходната пътека, с оглед на което спрямо въпрос № 5 не е налице и общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на решението до касация. Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 2232 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съобразно представени договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд