Определение № 882 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г. против решение № 81 от 29.3.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1815 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 462 от 5.11.2021 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд относно режима на лични отношения между касатора и детето Б. П. Г..

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. В производството по чл.127, ал.2 от СК следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на поискани във въззивната жалба доказателства, относими и необходими за правилното определяне на режима на лични отношения с детето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, въпреки разпоредбата на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да анализира всички събрани по делото доказателства и да посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?

3. Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права, кои обстоятелства могат да наложат постановяване на силно ограничителен режим на лични отношения на детето с бащата, налице ли са те в случая и съобразен ли е интересът на детето с оглед определения режим на лични контакти на детето с бащата?

4. Когато в производството по определяне на режима на лични контакти с детето е допуснато нарушение на принципа на спазване на нормални взаимоотношения и недопускане на синдрома на родителско отчуждение, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респективно-следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване?

Ответницата по касационната жалба М. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1600 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В своето решение Старозагорският районен съд, предоставяйки родителските права по отношение на детето Б. П. Г. на майката М. К., е определил режим на лични отношения с бащата Б. П. Г., при който бащата следва да вижда детето в дома на майката до навършване на двегодишна възраст, след това до навършване на петгодишна възраст-да вижда и взема детето, но без преспиване. За да обоснове този режим, в мотивите си съдът се е позовал на обстоятелството, че бащата живее в друго населено място и не е представил доказателства, че е в състояние да осигури подходящи условия за преспиване на детето при него в [населено място].

Във въззивната си жалба срещу определения режим на лични отношения бащата е изложил съображения, че може да вижда детето с преспиване в [населено място], което се намира в близост до Стара Загора, но при необходимост детето може да остава в жилището му в [населено място], където е неговият постоянен адрес и където пребивава нерядко. За установяване на възможността детето да преспива в Стара Загора в неговото жилище е представил нотариален акт за собственост, поискал е допълнителен разпит на майка си относно готовността и да оказва помощ при обгрижването на детето по време на престоя му при него и е пожелал съдът да изиска нов социален доклад за условията за пребиване на детето в неговото жилище в Стара Загора. С определение № 22 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 1815 по описа за 2021 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение доказателствените искания на бащата, тъй като е приел, че те са преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК. След това с решението си по делото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно режима на лични отношения с касатора. Приел е, че детето до петата си година е на твърде ниска възраст, за да пътува до местоживеенето на бащата в [населено място]. Въззивният съд е достигнал до този извод, пренебрегвайки твърдението на бащата във въззивната жалба, че преспиването на детето може да се извърши в Стара Загора, без да се наложи пътуване до [населено място], като е отказал да събере поисканите с въззивната жалба доказателства в този смисъл. По този начин е дал разрешение на първия въпрос на касатора, което противоречи на т. 1 от ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО на ВКС. Указанията в тази точка на тълкувателното решение предвиждат, че когато въззивният съд следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, е длъжен да допусне поисканите от страните относими доказателства без ограничения във времето. Осъществяването на пълноценен контакт с бащата е не само в негов интерес, но и в интереса на детето, поради което Старозагорският окръжен съд е следвало да допусне поисканите от касатора доказателства относно обстоятелството, че режимът на лични отношения може да се осъществи в жилището му в [населено място]. Ето защо по първия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Съдът не е разрешил втория и третия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не са били събрани поисканите от касатора доказателства. Няма данни по делото, че е налице родителско отчуждение спрямо бащата, следователно четвъртият въпрос не е относим към изхода на спора.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение