Определение № 1842 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. В., ЕГН [ЕГН], А. П. А.-В., ЕГН [ЕГН] и И. Д. В., ЕГН [ЕГН] против решение № 1302 от 15.03.2023 г. по гр.д.№ 9688/2022 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 26.08.21 г. по гр.д. № 22038/2018 г. на Софийски Районен съд, в частта, с която е допуснал съдебна делба на сграда с идентификатор ***, със ЗП 47 кв.м., съгласно скица № 15-567632/01.07.2020г. на СГКК, с предназначение - хангар, депо, гараж, етажи - 1, построена в поземлен имот с идентификатор № ***по КККР, с административен адрес: [населено място], Столична община, [улица], при квоти: 1/3 ид.ч. – за И. Г. А.; 1/3 ид.ч. – за Р. Г. Т.; 1/6 ид.ч. — за И. Д. В., 1/6 ид.ч. – за И. И. В.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, с което е допусната делба на гаража поради противоречие с правилата за придобивната давност и необоснованост на изводите на съд. Конкретните доводи са свързани с това, че старият гараж е бил съборен, допуснатият до делба гараж е построен 2018 г., незаконен е и предстои узаконяването му. Извършването на делбата по отношение на гаража би противоречало на диспозитивното начало, не са отчетени правата на А. В.. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е нарушил правилата за доказателствената тежест на оспорващият констативен нот. акт. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва се допустимостта на решението, защото съдът е следвало да конституира всички съсобственици, включително и А. В., като отчете правата й. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: Допустима ли е делба на гараж, който е без документи и вероятно подлежи на събаряне? Гаражът следва ли основната сграда, явява ли е като приращение и допустим ли е до делба? Допустимо ли е, с оглед защитата толериране на бездействието на ищците за недвижим имот, непредприемащи позволените в закона средства за защита на своята собственост преди изтичане на 10 годишния срок от установяване на фактическа власт върху недвижим имот? С оглед противоречивата теория и съдебна практика прави ли упражняващия фактическа власт върху имота добросъвестен владелец, за който с оглед сложният фактически състав тече 5-годишна придобивна давност като добросъвестен владелец? Трябва ли да се признае правото на собственост и на А. П. А.-В.? Допустим ли е гараж до делба, след като не съществува и документа за собственост на наследодателя? Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол. Считат, че не са формулирани прави въпроси и не е налице противоречие със съдебната практика по относими към спора въпроси. Позовават се на нормата на чл. 92 ЗС относно това, че след като дворното место е съсобствено между наследниците, то и гаража, построен в него също е съсобствен. Считат, че касаторите не са доказали придобиване по давност на гаража, защото не са установили промяна на намерението за своене по отношение на тях. Оспорва се и допускането до касация на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото формулираните въпроси са неясни, а дори да се преформулират, по тях е налице достатъчно непротиворечива съдебна практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Пред настоящата инстанция спора е само за гаража. По отношение на него е поискана делба от ищците с уточнителната молба на л. 19 от делото на РС. За гаража е подадена данъчна декларация от касатора И. И. В. през 2013 г., в която е описан с площ 22 кв.м. като съсобствен при квоти, съгласно Закона за наследството. По делото е установено, че дворното место, в което е построен гаража през 1979 г. е принадлежало на общия наследодател на страните Г. Н. В., признат за собственик с н.а. № 180,т.ХVІ/1975 г., поправен с н.а. № 50, т.ХХVІІІ от 26.12.1975 г. Той е починал на 21.11.2007 г. и е наследен от преживяла съпруга В. А. В. и три деца – И. Г. В., И. Г. А. и Р. Г. Т.. С н.а. № 89,т.1/03.04.2008 г. В. В., И. А. и Р. Т. даряват сънаследника си И. Г. В. с 543/718 ид.ч.от дворното място, цялото с площ 760 кв.м., съставляващо УПИ ***, кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда Гаражът не е прехвърлен с този нот. акт. С н.а. № 139,т.1/23.09.2013 г. И. В. дарява сина си И. И. В. с наследствената си 1/8 ид.ч. от 643/760 ид.ч. от дворното място и двуетажната жилищна сграда в него, а с нот. акт № 161,т. 1/24.10.2013 г. му продава и останалата част от дворното място и двуетажната жилищна сграда, която е придобил от майка си и от сестрите си. След предявяване на иска за делба, с н.а. № 89,т.1/19.03.2019 г. на помощник нотариус по заместване Р. Ф. е поправен последният нот. акт № 161/2013 г., като в предмета на сделката освен двуетажната жилищна сграда са включени и всички „подобрения и приращения“ в поземления имот. Тъй като към този момент прехвърлителя И. Г. В. е починал /на 28.09.2018 г. - в хода на процеса/, в нотариалното удостоверяване са участвали наследниците му И. Д. В. и И. И. В., който е и преобретател. Към момента на възмездното придобиване, той е бил в гр.брак с А. П. А., която е конституирана от РС и е участвала в делбеното производство. Тя е и една от тримата касатори. В хода на производството е издаден и н.а. № 64, т.ХІІІ, нот. дело № 2066/13.10.2013 г. на нотариус Д., с който И. Д. В. и И. И. В. са признати са собственици на основание „покупка, давностно владение и наследство“ на различни идеални части от дворното място. И. В. е признат за собственик на 108,50/760 ид.ч., а И. В. – на 651,50/760 ид.ч., ведно с еднофамилната жилищна сграда на 87 кв.м., въпреки, че никой не може да владее срещу себе си. Гаражът не е предмет и на този нот. акт, а в приложеното по нотариланото дело удостоверение за данъчна оценка от 10.04.2019 г., гаражът – сграда с идентификатор ***е вписан също с площ 22 кв.м. В хода на производството пред РС е издаден и нот. акт № 119, т.ХІІ, нот. д. № 1940/16.10.2019 г., с който И. Д. В. и И. И. В. са признати са собственици на основание давностно владение и наследство на 217/760 ид.ч. от поземления имот, заедно с построения в мястото гараж с площ 22 кв.м. /л.197/ В приложената схема за тази сграда по нотариалното дело площта на гаража е 22 кв.м. Признатите права върху гаража са били предмет на иска за делба и са оспорени от ищците, т.е. нот. акт, издаден в хода на производството на основание обстоятелствена проверка е оспорен. На 01.07.2020 г. е изменена КК относно гаража с идентификатор ***в ПИ с идентификатор ***, като същия е заснет с площ 47 кв.м. /л.219/ РС е допуснал делба на гаража с актуалната заснета в КК площ, като е приел, че той не е бил предмет на прехвърляне от наследници на общия наследодател и е останал съсобствен между тях, като не е доказано придобиване по давност от ответниците. Въззивната инстанция е обезсилила решението на РС, в частта, в която е допусната делба само на идеална част от дворното място поради недопустимост на такъв иск. В тази част въззивното решение е влязло в сила. По отношение на гаража е прието, че той може да бъде предмет на иск за делба като самостоятелен обект на собственост, че не е бил предмет на прехвърлителната сделка от 2008 г. и в последствие на прехвърлителните сделки, с които И. Г. В. прехвърля с дарение и продажба на сина си идеални части от дворното място и жилищната сграда, че на осн. чл.92 ЗС е съсобствен между собствениците на дворното място към датата на изграждането му, т.е. на общия наследодател и съпругата му. Въззивният съд се е позовал и на приложената декларация по чл.14 ЗМДТ, в която е декларирано, че е построен през 1979г., което не е било оспорено от съделителите. Така е прието, че гаража е съсобствен между наследодателите на Г. Н. В. и съпругата му В. А. В., при квокти, съгласно ЗН както следва: за И. Г. А. -1/3 ид.ч., за Р. Г. Т. - 1/3 ид.ч., за И. И. В. - 1/6 ид.ч. и за И./А./ Д. В. - 1/6 ид.ч., при които е допусната делба на гаража. Относно нотариалния акт за поправка от 19.03.2019г. на помощник - нотариус Р. Ф.. с който е поправен нотариалния акт от 24.10.2013г., СГС е приел, че той не създава прехвърлителен ефект за гаража, защото тази сграда не е прехвърлена на И. Г. В. от сестрите и майка му, защото прехвърлителя не може да изрази воля след смъртта си, а и защото гаража не е индивидуализиран като отделна вещ. Възражението за придобивна давност, заявено от касаторите не е уважено, защото не са доказани елементите на владението. Упражняването на фактическа власт, респективно служенето с вещта е само един от елементите на владението, а е необходимо и да се демонстрира завладяване частите на останалите съсобственици при съсобствените вещи, т.е. да се докаже и субективният елемент, защото наследяването като юридическо основание предполага възникване на съсобсвеност между наследниците. Съдът се е позовал на ТР № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части и този от тях, който се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение за себе си, като тези действия бъдат доведени до знанието на останалите сънаследници, за да могат последните да разберат за промяната на намерението и ако желаят да защитят собствеността си. Установеното владение върху частите на другите сънаследници следва да се характеризира с признаците, изискуеми от закона - да е явно, спокойно, недсвусмислено и непрекъснато. Съдът се е позовал на Решение № 161 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о. Снабдяването с нот. акт по обстоятелствена проверка и вписването на такъв акт не е преценено като такова действие, а други действия, които да доказват субективният елемент не са доказани. Съдът е приел, че изводите на нотариуса в издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка през 2019 г. - в хода на настоящото производство, оспорен от другата страна, са оборени от доказателствата по делото - подадената от И. В. данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ на 18.11.2013г., в която той изрично е признал правата на ищците като съсобственици в имота, вкл. по отношение на гаража, като е декларирал, че притежават по 1/8 ид.ч. от тях, въпреки, че тази декларация е подадена след като баща му му е дарил и продал притежаваните от него идеални части от дворното место и двуетажната жилищна сграда. Съдът се е аргументирал, че от момента на подаване на декларацията до издаване на констативният нот. акт не е изтекъл период от 10 години. Отчетено е и, че ищците са се противопоставили на издаването на нот. акт, като са поискали спиране на охранителното производство. Така легитимиращото действие на нотариалните актове от 16.10.2019г. и от 31.10.2019г. не е зачетено от въззивният съд, защото не е доказано осъществяване на владение от посочените в акта лица, включително и към датата на издаване на акта, когато давността е спряна след предявяване на иска за делба. Обжалваното решение е валидно, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт в изискуемата от закона форма. То е и допустимо, като постановено по предявен от ищците иск. Гаражът е въведен както предмет на иска за деба изрично - описан с в молбата-уточнение на исковата молба на л. 19 от делото на РС. По делото няма доказателства да е съборен. Напротив, по нотариалните дела от 2019 г., образувани по молба на касаторите, гаражът фигурира с площ 22 кв.м., включително и на представените скици, а заснемането му през 2020 г. с площ 47 кв.м. не показва, че е съборен, а че има преобщаване към него на други, съседни площи, които на осн. чл. 98 ЗС са част от същата вещ. По делото е доказано, че са съборени други сгради на източната граница, но гаражът не е съборен, видно от писмото на Столична община, район Панчарево на л. 145 и скицата на л. 165 от делото на РС. Следователно, твърдението за нарушение на диспозитивното начало, т.е. за постановяване на недопустимо възивно решение, не кореспондира на данните по делото. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. Твърди се противоречие с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно разпределение на доказателствената тежест при оспорване на констативен нот. акт. Съдът не констатира противоречие с този тълкувателен акт, тъй като констативният нот. акт е издаден в хода на производството пред РС, т.е. той е съставено доказателство в хода на производството. Отделно от това по делото са събрани доказателства, които опровергават изводите на нотариуса. Правилата за доказателствена тежест се прилагат когато не са събрани доказателства от страната, която заяви оспорване. В настоящия случай ищците са твърдели съсобственост върху гаража, придобита по наследяване. Те са доказали правата на наследодателя си върху гаража на осн. чл. 92 ЗС с установяване на собствеността върху дворното место, в което е построен докато той е бил жив, като не е доказано изгубване на правото на собственост, а след това и на съсобственост. /чл. 99 ЗС/ Същевременно касаторите не са ангажирали никакви доказателства за установяване елементите на владение върху гаража, като свидетелските показания, събрани в нотариалното производство не могат да се обсъждат в настоящото исково производство, защото това би било нарушение на принципите на публичност и непосредственост, състезателност и равнопоставеност на страните /чл. 8, чл.9, чл.11 ГПК/ Неотносимо към настоящия спор е и цитираното от касаторите в изложението решение № 1171/2000 г. на ВКС, ІV гр.о., в което е посочено, че придобивната давност за владение, основано на предварителен договор е винаги десет години. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наведено е и основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълни или неясно уредени и за изясняването на вложеният в тях смисъл е необходимо тълкуване, или когато е налице противоречива съдебна практика, която не е обобщена и се налага уеднаквяването й. Във всички случаи въпросите следва да са включени в предмета на спора и съдът да се е произнесъл по тях. Тези предпоставки не са налице. Относно гаража е изяснения с решение № 98 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2011 г., II г. о. че е самостоятелен обект на собственост, че гаражите са отделни обекти със самостоятелно значение и не са по необходимост свързани с ползването на жилищата, респ. не са тяхна принадлежност, предвид разпоредбите на чл. 38, ал.1 ЗУТ, вр. с § 5, т.39 ДР на ЗУТ, чл.23, т.3 ЗКИР, вр. с § 1, т.1 ДР на ЗКИР, чл. 1 и чл.17, т.1 ЗЖСК, чл.106 от Наредба № 7/03г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, отменените - ЗТСУ, ППЗТСУ, ЗСГ, Наредба № 5 за ПНТСУ от 1995г., Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г., Строителни правила и норми за изграждане на населени места от 1959г. и др. Наличието на съдебна практика по първите два въпроса, с която е съобразено решението изключва допускането до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Следващият въпрос не е съобразен с фактите по делото и мотивите на съда, а и от него не зависи изхода от спора. Установяване на фактическа власт върху цялата съсобствена вещ от един съсобственик не означава владение. В какъвто и продължителен период от време да се упражнява фактическа власт, без изявяване на субективния елемент на владението не се придобива вещно право по давност. В съдебната практика / Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., Решение № 503 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2011 г., I г. о. Решение № 445 от 21.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г., I г. о., Решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о., Решение № 3/06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048/2014г. ІІ гр.о./, в съответствие с нормата на чл. 68 ЗС никога не е имало спор относно това, че елементите на владението са два и без кумулативното им проявление няма владение. Предвид изложеното и наличието на съдебна практика, не се допуска касационно обжалване по този въпрос. Следващият въпрос не е свързан с фактическата обстановка, установена по делото, неясен е и не кореспондира на правната уредба и конкретно на чл. 70, ал. 1 ЗС, който определя предпоставките за упражняване на добросъвестно владение и по приложението на който има обилна съдебна практика – ПП-6-74, ТР № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГКРешение № 1095 от 1.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3202/2007 г., IV о, Решение № 385 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., II г. о., Решение № 172 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г., I г. о., Решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., II г. о. В случая не е налице основание, което да е годно да прехвърли правото на собственост, но прехвърлителя да не е собственик или да е опорочена формата. Напротив, съдът е приел, че не е изразена воля за прехвърляне на гаража, т.е. няма прехвърлителна сделка от несобственик. Отделно от това, упражняването само на фактическа власт няма за последица придобиване по давност нито за пет, нито за десет години. По изложените съображения и предвид наличието на непротиворечива и последователна съдебна практика относно предпоставките за добросъвестно владение, посочени в чл. 70, ал.1 ЗС, по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Следващите два въпроса са фактически, а не правни. Отделно от това, за гаража е доказано придобивно основание за наследодателите, т.е. последния въпрос не кореспондира на събраните доказателства. Поради това, по последните два въпроса не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.1 и 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение