Определение № 1030 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 827/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 389 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 105/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски районен съд разпореждане № 5616 от 10.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2445/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 4 718.11 лв., представляваща главница по 4 броя фактури. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона, в т. ч. конкретно са посочени и обстоятелствата, от които произтича вземането срещу длъжника – извършена доставка на стоки по описаните четири броя данъчни фактури. Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по въпрос, който е „решен противоречиво с влезли в сила решения на въззивни съдилища”. Като такъв е посочен въпросът, свързан с индивидуализиране на основанието за възникване на претендираното вземане, както и за посочване и представяне в заповедното производство на доказателства във връзка с основанието за възникване на вземането. В подкрепа на становището за противоречие в практиката жалбоподателят се позовава на пет съдебни акта, постановени от различни въззивни съдилища, като представя само три от тях. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на 127, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като в него не са изложени подробно и изчерпателно всички фактически твърдения относно обстоятелствата, които обуславят възникването и съществуването на претендираното вземане, както и относно неговата изискуемост към момента на депозиране на заявлението. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е значим за конкретното дело, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило отхвърлянето на подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Не е осъществено обаче поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 2 ГПК. От една страна, поради липсата на данни да са влезли в сила, представените с частната касационна жалба въззивни съдебни актове не представляват „практика на съдилищата” съгласно разясненията по т. 3 от ТРОСГК № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС и не следва да бъдат преценявани с оглед релевираното основание за допускане на касационно обжалване. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че независимо от посочването, че не подлежи на обжалване, приложеното определение от 18.02.2009 г. по ч. т. д. № 66/2009 г. на Старозагорски окръжен съд също не може да се счете за влязло в сила, тъй като, с оглед действащата към момента на постановяването му редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК и размера на вземането, този акт подлежи на касационен контрол. От друга страна, доколкото са в смисъла, в който е и обжалваният акт, представените от жалбоподателя три въззивни определения не доказват твърдението за противоречиво решаване на поставения от него въпрос. Що се отнася до останалите две определения, на които се позовава частният жалбоподател – определение от 20.03.2009 г. по ч. гр. д. № 219/2009 г. на СГС и определение от 29.08.2008 г. по ч. гр. д. № 771/2008 г. на Софийски окръжен съд – същите не подлежат на обсъждане, тъй като не са представени по делото съгласно указанията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение Независимо от изложеното, дори и да беше доказано противоречиво решаване на релевантия за делото въпрос, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид обстоятелството, че по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и че обжалваният акт не е в отклонение от същата. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение