Определение № 2668 от 29.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1982/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БЕСА-2020“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против решение №113 от 31.03.2026 г. по в.гр.д. №916/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, постановено по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.415, ал.3, предл.първо ГПК, вр. чл.422 ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Касаторът твърди, че счетоводството на дружеството е водено редовно, процесната фактура е осчетоводена по надлежния пред и по нея е внесено дължимото ДДС в полза на държавата, поради което счита за неотносимо към спора небрежното водене на счетоводството на ответника. Сочи, че изкопните дейности, извършени от дружеството, не са СМР и за тях не се изисква съставянето на двустранни протоколи по смисъла на ЗУТ, поради което намира за неправилен извода на съда за недоказани извършени изкопни работи поради липсата на двустранно подписани между страните протоколи. Подчертава, че с оглед доказателствата - 23 броя дневни актове; писмен договор, подписан от страните; фактура; гласни доказателства и СТЕ, следва да се приемат за доказани извършените изкопни работи. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като са поставени шест правни въпроса с твърдение, че са обусловили изхода на спора. Ответникът „Корект Инвест- 2012“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. С атакуваното решение, след отмяна на решение № 597/18.07.2025 г. по гр.д. №278/2024 г. на Районен съд – Хасково, e отхвърлен искът, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.3, предл.първо ГПК, вр. чл.422 ГПК от „БЕСА-2020“ ЕООД срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ- 2012“ ООД за сума в размер на 12 768 лева с ДДС, представляваща неизплатена главница по договор за услуга с багер по съставени 23 броя дневни актове за общо 152 отработени часа изкопни работи с багер, за която е издадена фактура № 22/31.10.2022 г. с падеж 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2674/2023 г. на РС - Хасково. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела, и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Настоящият състав на ВКС счита, че настоящото дело е търговско, тъй като предмет на спора са права, породени от търговска сделка. Ищецът претендира изпълнение на сключен между страните договор за СМР. Процесният договор за изработка е сключен между лица, които имат качеството „търговци“ по смисъла на чл.1 ТЗ, във връзка с упражняваната от тях дейност /чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ/. С оглед изложеното и като взе предвид, че предмет на делото е търговски спор, като исковата претенция е с цена до 20 000 лева, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение