Определение № 5359 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2514/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С., чрез адв. Св. С., срещу Решение, погрешно именувано като Определение, № 587/03.03.2024 г. по в. гр. д. № 425/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за отстраняване на явна фактическа грешка в постановеното по същото въззивно дело Решение № 1335/22.11.2023 година. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон. Касаторът основава допускането на касационно обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЧСИ М. Н. П., рег. № 851 на КЧСИ, не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, сезиран с молба за отстраняване на допусната в мотивите на постановеното по делото въззивно решение № 1335/22.11.2023 г. очевидна фактическа грешка, е приел, че погрешното изписване в мотивите на решението на номера на изпълнителното дело не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Посочил е, че очевидна фактическа грешка е налице само при противоречие между формираната воля на съда и външното й обективиране в диспозитива на решението. В случая грешка в диспозитива на решението не била допусната. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, а произнасянето по него е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ГПК, но тези доводи имат отношение към основанията за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, а не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Липсата на формулиран от касатора значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,