Определение № 5016 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№10076/17.09.2025г. на С. С. Недева, чрез адв. Х. срещу решение №416/30.07.2025г. по в.гр.д.№415/2025г., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е постановено делбата на съсобствения неподеляем имот да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Според касаторката за да достигне до този извод, въззивният съд неправилно се е доверил на заключението на СТЕ досежно реалната неподеляемост на имота. Твърди, че е оспорила своевременно същото както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. Направено било доказателствено искане за допускане на нова повторна експертиза, като в нарушение на процесуалния закон съдът не се бил произнесъл по него, което е съществено процесуално нарушение. Твърди също, че в нарушение на процесуалните си задължения, въззивният съд не се е произнесъл по възражението ѝ за занижената пазарна стойност на имота в размер на 62 903,30 лв., както и по обоснованото ѝ искане за допускане на повторна експертиза в тази връзка. Счита за неправилно решението и в частта му, с която съдът е намерил за неоснователна и претенцията ѝ по чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди, че въззивното решение е неправилно и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното такова и е отхвърлена претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС. Излага, че въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, се е произнесъл по материално и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, потвърждавайки решението в частта, в която касаторката е осъдена да заплати на Р. П. П. сумата в размер на 8995,50 лв., представляваща припадаща ѝ се част от необходимите и полезни разноски, направени от него. Счита, че въззивният съд е изградил правните си извод въз основа на недопустими доказателства- а именно при липсата на разходни документи за евентуално вложени средства и материали, се е доверил на свидетелските показания. В заключение моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните формулирани въпроси:

1. „ Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“, по който се твърди противоречие с Решение №104 от 10.04.2025г. по т.д. №884/2023 г. на ВКС и Решение №60025 от 30.07.2021г. на ВКС по т.д. №2796/2019г.

2. „Изпращането на покана за ползването на имота явява ли се абсолютно доказателство за основателността на претенция за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС или съдът следва да установи и анализира всички събрани по делото и относими към тази претенция доказателства, в това число да установи дали е налице ограничаване на достъпа до имота?“, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. „Може ли съдът да не се произнесе по своевременно направено искане за повторна експертиза, свързано с основателността на основния приет от съда правен извод?“, който се поставя на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с твърдението на касаторката, че са допуснати и процесуални нарушения, изразяващи се в недопускането на своевременно направено доказателствено искане за повторна експертиза, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторката счита, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност, изразяваща се в нарушение на основополагащи принципи на съдопроизводството, каквото се явява липсата на доклад по делото, разпределящ във връзка с твърденията на страните, доказателствената тежест.

Ответникът P. П. П., чрез адв. А. в отговора си излага становище за недопустимост на касационното обжалване поради липсата на основанията за това. Счита, че разрешенията на въззивния съд са в пълно съответствие със съдебната практика, а постановеното решение –законосъобразно и мотивирано, постановено при правилно установена фактическа обстановка. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в ЧАСТТА, с която на основание чл.348 от ГПК недвижим имот УПИ *** в кв. 26 по плана на [населено място], [община] с площ 1228 кв.м., при посочени граници и съседи, заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ 45 кв.м., с пазарна стойност на имотите 62 903,30 лева е изнесен на публична продан; в ЧАСТТА, с която предявеният от С. С. Р. срещу Р. П. П. иск по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на сумата в общ размер на 6400 лева обезщетение за лишаването й от ползване на допуснатия до делба имот за периода от 01.06.2019г. до 22.02.2022г. е отхвърлен като неоснователен; в ЧАСТТА, с която предявените от С. Р. срещу Р. П. искове по чл.30, ал.3 от ЗС за присъждане стойността на извършени от нея разноски в процесния имот, а именно 1000 лева за закупен телевизор, 400 лева – закупена микровълнова фурна, 550 лева закупени домакински съдове, 650 лева – закупена кухненска маса, 500 лева – закупена готварска печка, 3000 лева - закупена палетна печка и 1500 лева – направени разходи за дограма, са отхвърлени като неоснователни; в ЧАСТТА, с която С. Р. е осъдена да заплати на Р. П. П. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата 8 995,50 лева, представляваща припадащата й се част от необходимите и полезни разноски, както и в частта за дължимата държавна такса и направените по делото разноски. В останалата част първоинстанционното решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение е допусната делба на УПИ *** в кв. 26 по плана на [населено място], [община] с площ 1228 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда, в режим на търпимост, със застроена площ 54 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ 45 кв.м., при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите С. Р. и Р. П.. Съсобствеността е възникнала по силата на договор за покупко - продажба, сключен с н.а. № 175, дело № 332 от 19.10.2018 год.

В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата е предявен иск по сметки от С. С. Р. срещу ответника за заплащане на обезщетение в размер на 6400 лева – пропуснати ползи от невъзможността да ползва имота от м. юни 2019 год. до м. февруари 2022 год., както и да й заплати разходите, направени от нея за обзавеждане на процесния имот на обща стойност 7600 лева, както следва: 1000 лева за закупен телевизор, 400 лева – закупена микровълнова фурна, 550 лева – закупени домакински съдове, 650 лева– закупена кухненска маса, 500 лева – закупена готварска печка, 3000 лева - закупена палетна печка и 1500 лева – направени разходи за дограма.

В същото съдебно заседание са приети и предявени от Р. П. срещу С. Р. претенции по сметки: за заплащане на припадащата й се част съобразно притежаваната от нея идеална част от извършените от Р. П. с нейното знание и съгласие подобрения в съсобствения имот, както следва: изграждане на нови електрическа и ВиК инсталации на обща стойност 2 436 лева; вътрешно и външно боядисване на обща стойност 496,49 лева; частично изравняване на терена с мини багер с цена на услугата от 600 лева; поставяне на топлоизолация на къщата на обща стойност 7 118,52 лева; смяна на дограма на обща стойност 2 136 лева; ремонт на покрива на къщата на стойност 2 790 лева, изработване на метална порта на стойност 1200 лева; закупуване и монтаж на хидрофорно устройство в намиращия се в имота кладенец – 200 лева; изграждане на септична яма в имота с размери 1х1 метър и дълбочина 2 метра и изпълнение на дренаж и декорация – 800 лева; изграждане на подпорна стена в част от имота – 800 лева; частично ограждане на имота със стена, изпълнена от циментови блокчета – 800 лева; изграждане на пешеходни пътеки от тротоарни плочки в двора и около къщата – 800 лева; изработване на декоративни дървени огради в двора с дължина 13 метра – 350 лева; изработване на ивица с филц с ширина 1 метър около къщата за предпазване на стените от овлажняване – 350 лева

Съделителят Р. П. е направил и искане за възлагане на имота, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като не притежава друго жилище.

От заключението на приетата техническа експертиза, се установява, че процесният имот се намира в урбанизираната територия на [населено място] и представлява дворно място с изградени в него сгради, като прилежащата улица от юг не е с изградена инфраструктура, а е покрита с чакъл. От северната страна имотът има лице към улица, която не е реализирана и трудно би се реализирала предвид теренните условия. Северната част от имота не се ползва и е силно обрасла с дървета и храсти. Едноетажната жилищна сграда в парцела е в режим на търпимост и е със ЗП 54 кв.м., разположена в южната част на имота. Същата се състои от пет помещения: коридор, баня, кухня и две стаи. Паянтовата стопанска постройка, също в режим на търпимост е със ЗП 45 кв.м., като същата е долепена до северната фасада на жилищната сграда. За да се раздели процесният УПИ на два нови, същите трябва да са с най-малко 12 метра лице и 250 кв.м. повърхност и дори да се приложи ал.4 на чл. 19 ЗУТ, като се намалят показателите за лице и повърхност с 1/5, се получава най-малко 9,60 метра лице и 200 кв.м. повърхност. Показателите на допуснатия до делба УПИ са 17,75 метра лице към улицата от южната страна на парцела /с о.т. 201-200/ и 40,77 метра откъм улицата с о.т. 167-166 от северната страна на имота и 1228 кв.м. повърхност, при което формално същите могат да покрият изискването за минимално лице и повърхност. Въпреки това, при едно разделяне на парцела на два нови УПИ, последните биха били неравностойни поради това, че в единия ще попаднат и двете допуснати до делба сгради, а другият ще е незастроен. Освен това улицата от северната страна на имота не е реализирана и не би могла да бъде реализирана или това би представлявало особена трудност предвид теренните условия. Процесният УПИ в момента е с достъп единствено от юг по улица с о.т. 201-200. От едноетажната жилищна сграда не е възможно да се обособят самостоятелни дялове – жилища, съответстващи на квотите на съделителите, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Паянтовата стопанска сграда се състои от коридор и две стаи, без санитарен възел, като от нея също не е възможно да се обособят самостоятелни обекти – жилища. Общата пазарна стойност на дворното място и сградите възлиза на 62 903,30 лева, от които за жилищната сграда – 24 883,20 лева; за паянтовата постройка – 17 696,70 лева и за дворното място – 20 323,40 лева.

От разпита на св. Г. - съсед на процесния имот в [населено място], се установява, че той познава страните от 2018 год., като имотът се ползвал от двамата като вила и често го посещавали. Свидетелят лично видял поставянето на топлоизолацията на къщата през 2019 год., като Р. ангажирал фирма за това и присъствал при поставянето й. Той боядисал и къщата. Ответникът организирал и частичната смяна на дограмата на къщата, на задните помещения, които били пристроени за посрещане на гости. Р. ангажирал и майстор за частичен ремонт на покрива на къщата – смяна на мушамата под керемидите. Той осигурил и багер, който да изравни мястото, както и направил септична яма. Закупил и поставил нов хидрофор. Ответникът също така направил пътека с плочки от входа на дворното място до къщата. Знае, че страните се отопляват със закупена през 2019 год. пелетна камина, която Р. поръчал от Сърбия. Знае, че във вилата има още готварска печка, бойлер и пералня. Не знае дали са закупени от страните като нови. При ремонтните дейности и С. била там и помагала с каквото може. Страните се разделили в началото на 2020 год.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. С. от 30.08.2024 год. при извършения оглед на жилищната сграда в нея се намират следните вещи: телевизор на стойност 300 лева, микровълнова фурна на стойност 80 лева, домакински съдове на обща стойност около 100 лева, кухненска маса на стойност 60 лева, готварска печка Indesit – 500 лева. Описаните СМР и строителни материали, вложени в тях по молбата за подобрения на Р. П. са реализирани, като стойностите за работите по т.1- 8 и т.14 са по фактури, а останалите СМР вещото лице е оценило, изследвайки оферти на строителни фирми, като е дало следните разходи: за изграждане на септична яма в имота с дворна канализация – 2000 лева; изграждане на подпорна стена в част от имота 13 м. – 1040 лева; частично изграждане на стена от циментови блокчета 6 кв.м. – 600 лева; изграждане на пешеходни пътеки от тротоарни плочки в двора и около къщата 30 кв.м. – 600 лева и изработване на дървени дворни елементи с дължина 13 м. – 390 лева, като последните не представляват необходими разноски /допълнение към експертизата от 08.10.2024 год./.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е счел, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на процесния имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Посочил е, че според установеното по делото площта и лицето към проектираната улица от северната страна на парцела формално позволяват разделянето му на два нови УПИ, но същото не може да бъде реализирано на практика, предвид заключението на вещото лице, че улицата от северната страна на имота реално не е прокарана, но това е и невъзможно поради теренните условия. Процесният УПИ в момента е с достъп единствено от юг по улица с о.т. 201-200, като лицето на парцела от тази страна не позволява разделянето му на два нови УПИ. Освен това при едно такова разделяне новообразуваните парцели биха били неравностойни поради това, че в единия ще попаднат и двете допуснати до делба сгради, а другият ще е незастроен. Процесните сгради също са неподеляеми на два дяла, поради което делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.

По претенциите по сметки на ищцата С. Р., въззивният съд е посочил, че съобразно указанията в ТР №7/2012г. на ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Доколкото по делото не се установява съделителката Р. да е отправила такава покана до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на процесния имот през периода от 01.06.2019 год. до 22.02.2022 год., то претенцията ѝ по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на сумата в общ размер на 6400 лева – обезщетение за лишаването й от ползване на допуснатия до делба имот през посочения период, е неоснователна.

За неоснователна е счетена и претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС за присъждане стойността на извършени от ищцата разноски в процесния имот. Съдът е изложил, че от приетата експертиза се установява, че в имота към момента на огледа се намират движими вещи от вида на посочените от ищцата - телевизор, микровълнова фурна, домакински съдове, кухненска маса, готварска печка, като в него не се установява единствено наличието на палетна печка. Приел е претенцията за неоснователна, тъй като закупуването на тези движими вещи и влагането им в имота не представлява извършване на необходими разноски; те не са трайно прикрепени към имота и не увеличават неговата стойност, т.е. не представляват подобрения, а движими вещи, които страната по всяко време може да вземе или да претендира връщането им, след като твърди, че ги е закупила и са нейна собственост. Посочил е също, че ищцата не е доказала нито закупуването на посочените вещи, нито, че е предоставила част от средствата за придобиването им. От показанията на св. Г. също не се установи участието на ищцата в придобиването на тези вещи, които свидетелят е виждал в процесния имот, но не знае кога, от кого и с какви средства са придобити. В същото време ответникът е представил по делото проформа фактура от 30.01.2019 год. за закупена пелетна печка, като гаранционната карта е издадена на негово име, т.е. не се установява участие на ищцата в покупката на вещта. Посочил е също, ищцата не е доказала да е извършила или участвала в смяната на дограма в процесния имот, предвид което претенцията ѝ по сметки е отхвърлена изцяло като неоснователна.

По иска на Р. П. за осъждане на С. Р. да му заплати сума в общ размер от 10 000 лева, представляваща припадащата й се част съобразно притежаваната от нея идеална част от извършените от ответника със знанието и съгласието на ищцата подобрения в съсобствения имот, въззивният съд е съобразил следното:

Ищецът е представил доказателства за направени от него разходи, както следва: изграждане на нови електрическа и ВиК инсталации в имота - 2 436 лева /фактура № 1301/04.03.2020 год. и фискален бон/; вътрешно и външно боядисване 496,49 лева /фактура от 26.02.2020 год. и фискален бон/; частично изравняване на терена с минибагер – 600 лева /фактура № 227/02.03.2020 год. и вносна бележка/; поставяне на топлоизолация на къщата - 7 118,52 лева /фактура № 208/27.02.2020 год. и вносна бележка/; смяна на дограма на обща стойност 2 136 лева /фактура от 28.02.2020 год. и фискален бон/; ремонт на покрива на къщата - 2 790 лева /договор от 14.10.2019 год. и вносна бележка от 04.03.2020 год./, изработване на метална порта - 1200 лева /фактура № 59 от 04.03.2020 год. и операционна бележка/; закупуване и монтаж на хидрофорно устройство в намиращия се в имота кладенец – 218,90 лева /гаранционна карта и фискален бон от 15.11.2018 год.; изработване на ивица с филц около къщата – 1030 лева /фактура № 17 от 17.01.2020 год. и касова бележка/. Според вещото лице С. в процесния имот са налице и останалите, претендирани от съделителя подобрения, като за тях са направени следните разходи: за изграждане на септична яма в имота – 2000 лева /при претендирани 800 лева/; изграждане на подпорна стена в част от имота – 1040 лева /претендирани са 800 лева/; частично ограждане на имота със стена, изпълнена от циментови блокчета – 600 лева; изграждане на пешеходни пътеки от тротоарни плочки в двора и около къщата – 600 лева; изработване на декоративни дървени дворни елементи – 390 лева /претендирани са 350 лева/; изработване на ивица с филц с ширина 1 метър около къщата за предпазване на стените от овлажняване – 1030 лева /претендирани 350 лева/. Въззивният съд е посочил, че разходите за дървени дворни елементи в размер на 350 лева следва да отпаднат от подлежащите на заплащане суми, тъй като не представляват нито подобрения, нито необходими разноски и могат да бъдат вдигнати по всяко време от страната. Прието е, че общият размер на необходимите и полезни разноски в имота възлиза на 17 991 лева, като с направените разноски се е увеличила и стойността на имота /вещото лице дава заключение, че стойността на направените разходи за тези подобрения съответства на увеличената стойност на имота в резултат на извършването им/. Тъй като описаните в делбения имот видове работи са извършени със свои средства със съзнанието, че този имот е съсобствен и без противопоставянето на съсобственичката, както и в свой интерес, доколкото е пребивавал в него, ползвал го е заедно с подобренията в него, съдът е посочил, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД, т.е. отговорността на заинтересования е ограничена до размера на обогатяването – увеличената стойност на вещта вследствие извършените подобрения. Предвид което въззивният съд е приел, че искът следва да бъде уважен за сумата 8 995,50 лева – половината от стойността на подобренията, съразмерно на дела в съсобствеността на ответницата по тази претенция.

При така развитите мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение / чл.280, ал.2 ГПК /. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС ще селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на визираното тълкувателно решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По първия въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да извърши преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства относно релевантните обстоятелства, както и да разгледа и обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях, не се констатира въззивният съд да е допуснал нарушение, изпълнявайки своята правораздавателна дейност в противоречие с установената съдебна практика. Напротив, именно в съответствие с нея, включително и с разясненията, съдържащи се ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК и множество решения, включително с цитираното от касаторката, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и е изложил свои мотиви по иска, с който е бил сезиран. Въззивният съд съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, при което е преценил относимите доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, в мотивите на решението си е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране, като е обсъдил доказателствата, събрани в хода на производството пред първостепенния съд, в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. За да достигне до извод за реалната неподеляемост на процесния имот, въззивният съд е съобразил, че според заключението на СТЕ разделянето му на два нови УПИ е формално възможно само ако са спазени изискванията за лице на имотите към проектираната улица от северната страна, но улицата от северната страна на имота реално не е прокарана, като това е невъзможно поради теренните условия. Процесният УПИ в момента е с достъп единствено от юг по улица с о.т. 201-200, като лицето на парцела от тази страна не позволява разделянето му на два нови УПИ. Посочил е, че при такова разделяне новообразуваните парцели биха били неравностойни поради това, че в единия ще попаднат и двете допуснати до делба сгради, а другият ще е незастроен. Вещото лице е посочило още, че северната част на дворното място реално не се ползва, тъй като е силно обрасла с дървета и храсти. Според заключението и разделянето на двете сгради, тъй като са долепени една до друга и се ползват като общо, а в паянтовата постройка липсва санитарен възел и кухня, то е невъзможно да се обособят в два дяла без значителни преустройства и неудобства по-големи от обичайните, при спазване на строителните правила и нормативи.

Според установената съдебна практика / Решение №7 от 27.01.2016г. по гр. д. №4711/2015г., Решение №9 от 23.02.2018г. на ВКС по гр. д. №1375/2017г., когато дяловете на съделителите са равни, във всеки дял трябва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. Според задължителните постановки на т. 5б от ПП №7 от 28.11.1973г., когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако това е невъзможно /в случай, че до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са различни/, или много неудобно /когато преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владяния от него имот съществени подобрения и изобщо когато тегленето на жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите/. В настоящия случай, доколкото дяловете на двамата съделители са равни, а евентуалните новообразувани имоти - единият застроен със сгради, а другият – незастроен и частично неизползваем - поради горската растителност/ биха се различавали съществено както по вид, така и по стойност, то следва да се приеме, че разрешението на въззивния съд имотът като неподеляем да бъде изнесен на публична продан по реда на чл.348 ГПК кореспондира на константната съдебна практика. Т.е. решението във връзка със способа на извършване на делбата е постановено след обсъждане на събраните по делото в тяхната съвкупност, поради което не се констатира наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с цитираните от касаторката решения на ВКС.

Не се констатира наличието на основания за допускане на касационно обжалване по втория въпрос относно необходимостта от изпращането на покана във връзка с основателността на иска по чл.31, ал.2 ЗС. Доколкото по отношение на този въпрос се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то на първо място следва да се отбележи, че изобщо лисва аргументирано изложение по смисъла на т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. Дело № 1/2009г. защо касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона или разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика. На следващо място трябва да се отбележи, че по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС съществува задължителна съдебна практика, с която разрешението на въззивния съд е изцяло съобразено. Според разясненията в Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012г. на ВКС по тълк. д. №7/2012г., задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Писмената покана е задължително изискване за дължимостта на обезщетението, като нейната липса не може да бъде преодоляна чрез съобразяване на други събрани по делото доказателства, в какъвто смисъл е поставеният втори въпрос. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл.31, ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Доколкото разрешението на въззивния съд е изцяло съобразено със задължителната практика на ВКС по приложението на цитираната разпоредба, то по този въпрос не се установява наличието на основание за допустимостта на касационно обжалване.

Третият въпрос, така формулиран не кореспондира на фактите по делото. Заключението относно реалната поделяемост на имота, както и за неговата пазарна стойност е прието в о.с.з., проведено на 19.04.2022г., в което никоя от страните не го е оспорила, нито е обективирала искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза със същата задача. В последното първоинстанционно заседание в пледорията по същество никоя от страните не е поискала реално разделяне на имота, а са изразени само становища по претенциите по сметки и по възлагателната претенция, своевременно направена от Р. П..

В о.с.з., проведено на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, въззивният съд, след като е обсъдил доказателственото искане на С. Р. за допускане на СТЕ за поделяемостта на делбения имот, както и за настоящата му пазарна цена, обективирано в нейната въззивна жалба, е оставил същото без уважение, по съображения, че по делото е прието заключение на вещо лице Ч. Я. относно поделяемостта на имота, което е прието без възражения от страните в открито съдебно заседание на 19.04.2022г. Доколкото въззивният съд се е произнесъл с изрично протоколно определение по доказателственото искане на въззивницата, в което е развил мотиви за неговата неоснователност, то и по третия въпрос не са установява наличието на основанието за допускане на касационно обжалване.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице предпоставка за допускане до касационен контрол по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към производството за делба норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите му не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Заключението досежно реално извършените в имота подобрения и тяхната стойност е преценено при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – фактури, показанията на св. Г. и наличието им на място, констатирано от вещото лице при извършения оглед. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 ГПК, респективно в него не могат да се обсъждат и направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора, ответникът по касация има право на разноски за настоящото производство, които съдът с оглед представения договор за правна помощ и пълномощно, определя в размер на 613.55 евро, представляващи евровата равностойност на 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение