Определение № 606 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1020/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение13.07.2020 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Допуска до касационно обжалване решение №340 от 09.12.2019г. по гр.дело № 389/2019г. на Добрички окръжен съд в частта ,с която е признато вземане в полза на ЕТ „ИСМ-Иса Сали“ в размер на 5250лв. нереализирана печалба от земеделска култура със законните последици, в частта за разноските включително Задължава касаторът Б. М. Ю. в седсмичен срок да внесе 105лв държавна такса по сметка на ВКС и да представи вносния документ Делото да се докладва за насрочване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Ю.,чрез адв. Д.А. от ДАК срещу решение №340 от 09.12.2019г. по гр.дело № 389/2019г. на Добрички окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение №164 от 12.12.2018г по гр.д №211/2018г на РС-Тервел иск на основание чл. 50 ЗЗД е уважен частично срещу настоящия касатор с признаване на вземане в размер на 5250лв в полза И. С. Ф.,действащ като ЕТ „ИСМ-Иса Сали“ ,представляващо нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна ,в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №029012 по плана на землището на [населено място],общ. Т. на 12.12.2017г от собствено на ответника по иска стадо овце,причинило тази пропусната полза и други заявени с иска вреди. В обжалваната понастоящем част на решението въззивният съд е ревизирал извода на първостепенния съд ,че няма доказателства вредата по посевите да е произтекла от собственото на ответника стадо овце, щом последният в хода на водено предварително разследване е признал неизгодни за себе си факти,свързани с управжняван на процесната дата контрол върху животните,които е изкарал на паша. Искът по чл. 50 ЗЗД е приет за доказан по основание. По отношение на присъдения размер Добрички ОС е възпрел заключение на агротехническа експертиза.През пролетта на 2018г нивата е била засята с друга култура и експертизата не се е ангажирала с извод за степента на увреждане на насажденията от люцерна,които щети не са били констатирани по реда на ЗОСИ. Съдът е приел ,че причина за разораването на нивата не може да е друго, освен увреждането на посевите в сериозна сетепен ,до една пета част от площ 302 дка Възприета е прогнозната печалба от люцерна съгласно заключението на вещото лице .При положение,че ищецът не претендира пропуснати ползи като разлика между добитото и това което би могъл да добие ако насажденията не бяха отъпкани от стадото на ответника, а от липсата на реализация на добив, то претенцията му за възмездяване на пропуснати ползи от добива от 1/5 от насажденията от люцерна в полето от три имота,посочени в исковата молба, е преценена като основателна и доказана за 1/5 част от насажденията с люцерна само в имот №029012 /с площ от 302 дка./ Така, при среден добив от 60 дка равняващ се на 2 100 бали по 16кг всяка ,при средна стойност от 2.50лева/бала, пропуснатата от ищеца полза се равнява на сумата от 5 250лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушение и необосонованост. В изложение към нея се поставят три въпроса с изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Първият въпрос е материалноправен: на кого се дължи обезщетението за пропуснати ползи, има ли пропусната полза за ищец, който няма права върху повредената вещ. Противоречието е с реш. №695/2010г,4-то г.о на ВКС и се изтъква предвид възраженията на ответника ,че ищецът не е собственик или ползувател на имота Възраженията не са обсъдени от въззивният съд и не е съобразено ,че ищецът не е представил доказателства за правата си.Представил е справка на вещото лице/приложена към заключението/ която е за друг ползувател .Поради това е формулиран следващият, процесуалноправен въпрос ,за задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните. Изтъкнато е противоречие с ТР №1 / 2001г ОСГК и множество решения на ВКС .Третият формулиран въпрос е материалноправен: при вреди под формата на пропусната полза, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличение на имуществото. Противоречието е с ТР №3/2012г ОСГТК, реш.№67/2013г на 2-ро т.о.на ВКС и др. В отговор ответникът по жалбата оспорва основанията за допускане до обжалване. Справката към заключентието на в.л не е доказателство. Въззивният съд се е произнесъл по въпросите в съответствие с практиката на ВКС. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос формулиран в т.2 от изложението.Като съд, пред който спорът се разглежда по същество ,въззивният Добрички ОС е бил длъжен да изложи съображения по възражението на ответника ,че нивите в които евентуално са пострадали посеви не са били в доказано владение на ищеца,че не той е увреден,че свидетелят Я. М. сочи фирма на С. Ф.,а не на И.,който е друго лице.Въззивният съд е ревизирал решението на първа инстанция без да посочи кои доказателства го мотивират да приеме,че увреждането е за ищеца.Поради това по въпроса е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК По първия формулиран въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд не е давал материалноправно разрешение по него,след като не е обсъдил възраженията и доказателствата в насоката,изтъкната във въпроса. Даденото от въззивния съд разрешение по третия поставен въпрос не е в принципно противоречие с указанията в ТР №3/2012г ОСГТК и цитираната практика на ВКС,тъй като при стопански култури ,частично засегнати от непозволено увреждане по време на вегетативен период, не се изключва сигурността от добив при обезщетяването на правоимащия, но в тази връзка въззивният също така ДОС е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства за относимите обстоятелства и основаните на тях доводи на страните. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.