Определение № 4018 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Победа“ АД против решение № 202 от 21.11.2022 г. по в.гр.д.№ 222 от 2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 369 от 02.12.2021 г. по гр.д.№ 863 от 2020 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Е. И. Д. срещу „Победа“ АД иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/8 ид.ч. от триетажна масивна сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], със застроена площ от 342 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно и недопустимо- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Има ли действие наложена и вписана възбрана по партидата на наследодателя спрямо наследника в случаите, когато възбраната е наложена и вписана по време, когато наследодателят е починал ? При наследяване на имота като част от наследството наследяват ли се и вещните тежести върху него ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с определение № 515 от 24.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5015 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 516 от 24.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5016 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

2. В случаите на вписана възбрана върху имот след смъртта на собственика, противопоставима ли е тази възбрана на неговия наследник и последващия приобретател на имота до отмяната й по надлежния ред ? В този случай как следва да се разреши въпросът относно конкуренцията на права между приобретателя на имота и лицето, придобило имота на публична продан, ако възбраната не е била отменена и заличена към датата на прехвърлянето на имота ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 295 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1629 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 105/2017 от 25.01.2018 г. по гр.д.№ 4833 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Твърди се и че решението е недопустимо, тъй като в настоящия случай за ищцата липсвал правен интерес за предявяването на иск по чл.108 ЗС, защото въз основа на вече вписаните възбрани взискателят може да продължи принудителното изпълнение върху притежаваната от ищцата ид.ч. от имота- предмет на недействителната спрямо взискателя и присъединилите се кредитори сделка. Като практика в този смисъл се сочат решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 219 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 2775 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 240 от 27.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1772 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 20.03.2023 г. ответницата по жалбата Е. И. Д. оспорва същата и моли решението на Бургаския апелативен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторът е бил уведомен за решението на въззивния съд на 02.12.2022 г., а касационната жалба е подадена на 29.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС за 1/8 ид. ч. от триетажната масивна сграда и поземления имот, в който тази сграда е построена в [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че между ищцата и ответника е налице конкуренция на права: Ищцата Е. И. Д. основава претенцията си за собственост, придобита по деривативен правен способ- възмездна сделка /договор за прехвърляне нае недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.01.2015 г./, сключена с прехвърлителя А. Ч., който е придобил правото на собственост на 1/8 ид.ч. от имота по наследство от своя баща Е. Ч., починал на 07.02.2009 г. От своя страна ответникът „Победа“ АД основана правата си върху спорните 1/8 ид.ч. от имота на постановление за възлагане на тези идеални части от 19.10.2015 г., издадено по изпълнително дело за дълг на А. Ч. и твърди, че договорът за прехвърляне на имота на ищцата от 27.01.2015 г. не може да му се противопостави, тъй като за имота е имало вписана възбрана още на 01.04.2009 г.

От доказателствата по делото се установява, че на 27.03.2009г. е постановена обезпечителна заповед по гр.д.№ 2064 от 2009 г. на Софийския градски съд, I гр.отделение, 2 състав, с която е допуснато обезпечение на предявените от „Победа“ АД срещу Й. Ч., Б. Д., Д. Г., Д. Д., Е. Ч. и Г. М. искове за сумата 720 000 лв. чрез налагане на възбрана върху собствената им триетажна масивна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Тази възбрана е била вписана в Службата по вписванията на 01.04.2009 г. С определение № 6315 от 05.06.2009 г. по гр.д.№ 2064 от 2009 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на Е. Ч., предвид неговата смърт преди завеждане на делото- още на 07.02.2009 г. На 17.03.2011 г. по изп.д.№ 20118050400151, образувано по изпълнителен лист на „Победа“ АД срещу физически лица, измежду които не е А. Ч., нито неговият наследодател Е. Ч., е наложена изпълнителна възбрана върху имота. На 25.03.2015 г. вписването на възбраните върху 2/8 ид.ч. от имота, собственост на наследниците на Е. Ч. /А. Ч. и К. Ч./, е било заличено.

Съдът е приел, че тъй като са наложени като обезпечителни мерки по гражданско и изпълнително дело, по които наследниците на Е. Ч. /А. Ч. и К. Ч./ не са били страна, както възбраната от 01.04.2009 г., така и тази от 17.03.2011 г. не могат да се противопоставят на прехвърлянето на притежаваната от наследника на Е. Ч.- А. Ч. 1/8 ид.ч. от имота, извършено на 27.01.2015 г. Като се е позовал на приетото в т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които основанието за отмяна на обезпечителната мярка действа по право и то с обратна сила, съдът е приел, че без значение е кога е било придобито правото на собственост от ищцата- преди или след възникването на основанието за отмяна на обезпечителната мярка.

Посочено е, че срещу праводателя на ищцата А. Ч. за първи път били предприети изпълнителни действия едва на 25.03.2015 г., когато ответникът „Победа“ АД е представил изпълнителния лист от 13.03.2015 г. срещу него и сестра му К. Ч., с искане за присъединяване към изпълнителното производство, образувано през 2011 г. и насочване на принудителното изпълнение върху 2/8 ид.ч. от имота.

Според съда, ответникът „Победа“ АД не е придобил процесната 1/8 ид.ч. от имота на основание влязлото в сила постановление за възлагане на тази част от имота от 19.10.2015 г. Това е така, тъй като публичната продан е деривативен способ за придобиване на собственост /при нея правото на собственост се прехвърля от длъжника на купувача по публичната продан единствено, ако длъжникът е бил собственик на продадената вещ/, а в конкретния случай към датата на публичната продан спорната 1/8 ид.ч. от имота вече не е била собственост на длъжника по изп.дело А. Ч. /същият е прехвърлил на ищцата тази 1/8 ид.ч. още на 27.01.2015 г./.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, поради следното: Всички поставени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси се свеждат до следния общ въпрос: Недействително ли е по отношение на ищеца по гражданското дело, по което е наложена обезпечителна възбрана, и по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори по изпълнителното дело, по което е наложена изпълнителна възбрана, разпореждането с недвижим имот от собственика в полза на трето лице, извършено след вписване на възбраните и преди тяхното заличаване, ако към датата на вписването на възбраните и към датата на разпореждането собственикът не е бил страна нито по исковото производство, нито по изпълнителното дело ? Този въпрос е правен въпрос, който би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е относим към конкретното дело. По него от фактическа страна е установено, че ищцата Е. Д. е придобила от А. Ч. спорната 1/8 ид.ч. от имота на 27.01.2015 г. след наложени и вписани на 01.04.2009 г. и 17.03.2011 г. /и все още незаличени/ обезпечителна и изпълнителна възбрана върху целия имот, включително и върху притежаваната от А. Ч. 1/8 ид.ч., които възбрани са били вписани, въпреки че праводателят на ищцата А. Ч. не е бил ответник по гражданското, нито длъжник по изпълнителното дело, по които са наложени възбраните. Отговорът на този въпрос се налага с оглед преценката за това дали в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК, визираща, че са недействителни по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори разпорежданията с възбранен имот, извършени от длъжника след вписване на възбраната.

По този правен въпрос обаче няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, приетото от съда съответства на практиката на ВКС: т.5 от Т. решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което възбраната, наложена върху чужд имот, няма да породи действие спрямо действителния собственик на имота, тъй като при действащата персонална система за вписвания в нотариалните книги по партидата на собственика няма да има никакво вписване; както и цитираното от първоинстанционния съд решение № 286 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 1206 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., според което основанието за отмяна на обезпечителната мярка действа по право и то с обратна сила и поради това за лицето, придобило имота, от значение е не дали е придобило правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали към датата на придобиването се е осъществило основанието, което налага тя да бъде вдигната. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено, обезпеченият ищец няма достоен за защита интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват.

В посочената от касатора практика на ВКС не е дадено друго, различно разрешение на въпроса:

В определение № 515 от 24.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5015 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и определение № 516 от 24.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5016 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о. няма произнасяне по посочените въпроси. В тях съставът на ВКС се е произнесъл по друг въпрос: от кога започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ в случаите, в които междувременно деецът е починал. Съдът е приел различен момент за началото на този срок в зависимост от това дали деецът е починал преди допускане на обезпечението на иска или след това. Действително, в определенията е прието, че са възможни случаи на допускане на обезпечение срещу починало лице и последващо предявяване на иска по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ срещу неговите наследници, но не е прието, че допуснатото срещу починало лице обезпечение ще може да се противопостави на разпореждания с имот от наследниците на починалия в полза на трети лица, извършени и вписани в Службата по вписванията след вписване на обезпечението срещу починалия.

В т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Приетото няма отношение към казуса по настоящото дело, по което спорният въпрос е не дали възбраните се заличават след провеждане на публичната продан, а дали извършено разпореждане с възбранен имот е недействително на основание чл.452, ал.2 ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, когато възбраната е наложена върху чужд имот /имот на лице, което не е ответник по гражданското дело, по което е наложена обезпечителна възбрана, нито длъжник по изпълнителното дело, по което е наложена изпълнителна възбрана/. Действително, в мотивите към тази точка на тълкувателното решение е прието, че възбраната не е вещно право, а вещна тежест. Неоснователно е обаче твърдението на касатора, че това налага извод, че за определяне действието на възбраната законодателят не се интересува дали имотът е собственост на посоченото в обезпечителната заповед лице. В решението е посочено, че възбраната цели да запази имота в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудителното изпълнение, дори когато след вписването на възбраната е извършено разпореждане с този имот в полза на друго лице. Ако имотът обаче не е собственост на длъжника по изпълнението, а на трето лице, възбраната не може да изпълни своята цел- не може да се запази в патримониума на длъжника нещо, което не е негова собственост. В този случай правната сфера на действителния собственик на имота не може да бъде ограничена от вписаната върху имота му възбрана. Включително, не може да бъде ограничено правото на собственика да се разпорежда със собствения си имот.

В т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване. Същото е прието и в обжалваното решение, а именно че праводателят на ищцата А. Ч. не е бил ответник по гр.д.№ 2064 от 2009 г. на СГС, по което е наложена обезпечителната възбрана, тъй като с определението от 05.06.2009 г. по гр.д.№ 2064 от 2009 г. делото по отношение на неговия баща Е. Ч. е било прекратено /поради смърт на Е. Ч. преди предявяването на иска/, без А. Ч. да е бил конституиран като ответник по делото на мястото на починалия си баща.

В т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че лицата, които са легитимирани да обжалват определението за допускането на обезпечение на иска, са не само страните по делото, но и всички лица, чиято правна сфера се накърнява от допусната обезпечителна мярка. От приетото в това тълкувателно решение, че действителният собственик на имота има право да обжалва наложена обезпечителна възбрана по дело, по което собственикът не е страна, не се налага извод, че извършените от собственика разпореждания с възбранения имот са недействителни по смисъла на чл.452, ал.2 ГПК по отношение на ищеца по делото, по което действителният собственик не е ответник, или по отношение на взискателя и присъединените кредитори по изпълнителното дело, по което действителният собственик не е длъжник.

В решение № 295 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1629 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 105/2017 от 25.01.2018 г. по гр.д.№ 4833 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. е даден отговор на въпроса дали при прекратяване на изпълнително производство възбраната се заличава автоматично или само след влизане в сила на определение на съда по чл.402, ал.2 ГПК. Този въпрос няма отношение към настоящото дело, по което обезпечителната и изпълнителната възбрана не са заличени с прекратяване на изпълнителното производство, а по разпореждане на съответния орган, поради това че са били наложени върху чужд имот /имот на лице, което не е ответник по гражданското дело, нито длъжник по изпълнителното дело/. По относимия към делото въпрос /дали основанието за отмяна на възбраната действа по право и с обратна сила или действа само за в бъдеще, след влизане в сила на акта, с който обезпечението е отменено, респ. възбраната заличена/ във второто решение № 105/2017 г. от 25.01.2018 г. по гр.д.№ 4833 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието същото, каквото е прието в обжалваното решение и в посоченото по-горе решение № 286 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 1206 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Предвид на всичко гореизложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.

Не е налице и второто посочено от касатора основание за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимата към спора правна уредба е непълна или неясна, поради което се налага прилагане на правото или на закона по аналогия или тълкуване на закона, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма да бъде променено/осъвременено. В конкретния случай по поставения въпрос не е налице тази хипотеза, тъй като по въпроса има задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна- посочените по-горе Т. решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, решение № 286 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 1206 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 105/2017 от 25.01.2018 г. по гр.д.№ 4833 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Неоснователно е твърдението, че решението е недопустимо, тъй като в настоящия случай за ищцата липсвал правен интерес за предявяването на иск по чл.108 ЗС, защото въз основа на вече вписаните възбрани взискателят може да продължи принудителното изпълнение върху притежаваната от ищцата ид.ч. от имота- предмет на недействителната спрямо взискателя и присъединилите се кредитори сделка. Дали разпореждането в полза на ищцата е недействително по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори и дали въз основана вписаните възбрани взискателят ще може да продължи принудителното изпълнение върху притежаваната от ищцата 1/8 ид.ч. от имота са въпроси, касаещи основателността, а не допустимостта на иска.

Няма съмнение, че искът е допустим, съответно допустимо е и решението, тъй като ищецът по осъдителния иск по чл.108 ЗС винаги има правен интерес да предяви този иск, за да защити правото си да ползва и владее собствения си имот. Въпросът за правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на иск се поставя при предявен установителен иск /положителен или отрицателен/, но не и при предявен осъдителен иск за собственост. Поради това, посочената от касатора практика на ВКС /решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 219 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 2775 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 240 от 27.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1772 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ е напълно неотносима към конкретния случай, тъй като е постановена по дела по предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.440 ГПК, по допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.440 ГПК и по молба за отмяна на влязло в сила решение по иск за конфискация на имот по реда на ЗОПДИППД /отм./, а не по искове по чл.108 ЗС.

Решението на Бургаския апелативен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС и ГПК в приложимите към спора редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответницата по жалбата Е. Д. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение