Определение № 444 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 135 от 07.01.2020г. по гр.д. № 286/2019г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 574 от 08.08.2019г. по гр.д. № 3806/2018г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявения от Г. К. М. против Община Ямбол иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване, че ищцата е собственик на 117 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, бивш имот пл. № * по регулационния план от 1989г. на [населено място], които неправилно са заснети при изработване на кадастралната карта като общинска собственост, предназначена за кооперативно жилищно строителство. Касационната жалба е подадена от ищцата Г. К. М. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два правни въпроса. Ответникът по жалбата Община Ямбол не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване, че 117 кв.м. от поземлен имот, собственост на ищцата, погрешно са заснети при изработване на кадастралната карта като част от ПИ ***, собственост на Община Ямбол. Поддържа се от ищцата, че през 1976г. тя и съпруга й придобили дворно място с площ от 248кв.м., като за 127 кв.м. от това дворно място разполагат с титул за собственост, а разликата от 121 кв.м. е владяна в продължение на 51 години, заедно с построените сгради, поради което е придобита по давност. Твърди се, че от 1967г. имотните граници не са променяни; не е предвиждано придаване на части от него към съседни имоти по регулация, вкл. към имота на ответника - Община Ямбол; регулационният план от 1992г. не е приложен и правилната кадастрална основа е по плана от 1989г. Въпреки това, при изготвяне на кадастралната карта имотът й е заснет с площ 131 кв.м., а останалата площ от 117 кв.м. /разликата до 248 кв.м./ попада в имота на ответника, предназначен за кооперативно жилищно строителство. Поради това е поискано установяване, че ищцата е собственик на ПИ ***, който е с площ 248 кв.м., а не 131 кв.м., както е отразено в кадастралната карта, както и че неправилно 117 кв.м. от площта му са заснети към съседния общински имот. Доказателствата установяват, че с частен писмен договор от 15.09.1967г. съпругът на ищцата Н. Г. М. е купил от В. Т. жилище в [населено място], на [улица], състоящо се от 248 кв.м., със застроени в него две стаи. С нотариален акт от 04.11.1970г. З. С. Х. е продал на Н. Г. М. 127/440 ид.части от дворно място - имот пл.№* в [населено място], целия с площ от 440 кв.м., без постройките в дворното място. Според разписния лист към кадастралния план от 1965г., съсобственици на имот пл.№* са били В. Т. и З. Х.. След прекратяване на брака между ищцата и Н. М., по силата на съдебна спогодба в дял на ищцата Г. М. са поставени придобитите с договора за продажба 127/440 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл.№*,* в кв.79 по плана на [населено място], находящо се на [улица], заедно с намиращата се в дворното място масивна жилищна сграда от 39,5кв.м., стопанска сграда и подобрения. Разпитаните по делото свидетели Д. Н., дъщеря на ищцата и С. К., без родство, установяват, че от закупуването на имота през 1967г. до настоящия момент оградата не е местена и имотът е запазен в същите граници; площта на имота била около 248 кв.м.; в него живели ищцата и съпругът й, преди да почине, като са плащали редовно данъци за него. При проверка на данъчните декларации от 1998г. е видно, че декларираната площ на имота е 248 кв.м. Приетата техническа експертиза сочи, че към момента на сключване на договора от 15.09.1967г., с който В. Т. продава на Н. М. жилищна сграда от две стаи, тази сграда е представлявала северната сграда в имот пл.№* по плана от 1965г. По разписния лист към кадастралния план от 1965г. този имот е записан на В. Т. и З. Х., а последният е продал на Н. М. с нотариалния акт от 1970г. 127/440 кв.м. от имота, без постройките; към този момент имотът не е бил урегулиран. По регулационния план от 1978г. имот пл.№* получава нови номера: пл.№ * с площ от 223,50 кв.м., записан на Н. М. и разширен на север, и имот пл. № *, записан в разписния лист на З. Х.; имот пл.№* не е самостоятелно урегулиран, а попада в парцел I-за жилищно строителство, кв.82 /скица № 2/. По следващия регулационен план от 1989г., имотът е със същия пл.№ *, като е допълнен с жилищна сграда и нова стопанска постройка; имотните граници са запазени и имотът попада в парцел I-за кооперативно жилищно строителство, кв.79 /скица № 3/. През 1992г. е одобрено изменение на застроителния и регулационен план в кв.79, като е бил отреден парцел * за имоти №* и № *. По това изменение западната регулационна граница на процесния имот не съвпада с имотната, като в УПИ **,* имот пл.№ * участва с площ от 131 кв.м./скица № 4/. По действащия регулационен план, одобрен 2000г., за имот №* е отреден УПИ * в съсобственост с имот №*, кв.79, като регулационните граници на УПИ * съвпадат с тези на УПИ * от предшестващия план от 1992г., а кадастралната граница на ПИ * съвпада с регулационната граница /скица № 5/. По одобрената през 2005г. кадастрална карта на [населено място] имотът на ищцата е с идентификатор *** с площ от 131 кв.м., който е идентичен с имот пл.№ * по действащия регулационен план от 2000г., включен в УПИ **,*, кв.79 /скица № 6/. При огледа на място вещото лице установява, че оградата на имота не съответства на границата по кадастралната карта, а имотът се ползва по старите граници от плана от 1989г. и 1992г. Вещото лице сочи, че няма данни за отчуждаване на части от процесния имот и извършени процедури по уреждане на регулационни сметки, касаещи имота, по повод придаване на части от имота към други имоти. Изготвило е комбинирана скица №7 на имота, на която са отразени границите на имота от различните планове. При повторното изслушване пред въззивния съд вещото лице изяснява, че след като ищцата и съпругът й са закупили жилище и идеални части от стария имот пл.№*, площта на имот пл.№* се е разширила на север, извън границите на стария имот пл.№*, навлизайки в земеделски земи - "бахчи" на физически лица; така имотът се е запазил до 1992г., което е отразено на комбинираната скица №7 от заключението. По отношение на имотите на частните физически лица, северно от имота на ищцата, са извършени отчуждителни процедури за изграждане на жилищна кооперация и понастоящем съседният на ищцата имот е общинска собственост и върху него е изграден жилищен блок. Вещото лице сочи, че материализираната на място имотна граница на имота на ищцата, пречи да се ползва гаража към жилищната сграда, построена в съседния общински имот. С писмо от 31.08.2018г. Община Ямбол е указала на ищцата да премахне извършеното заграждане на общински имот - направена ограда от бетонови колове и телена мрежа от южната страна на бл.10 на [улица], чрез която към имота на ищцата ПИ с идентификатор *** е заградена част от имота на Община Ямбол ПИ с идентификатор ***, частна общинска собственост, отреден за комплексно застрояване, като направеното заграждение пречи за ползване на част от гаражите в партера на жилищния блок №10. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, както и първоинстанционния, че площта от 131 кв.м. на имота на ищцата с идентификатор ***, съответства на придобитите от нея права съобразно документите за собственост, а именно с нотариалния акт от 1970г. са купени 127/440 ид.части от стария имот пл. №*, целият с площ от 440 кв.метра. С частния писмен договор от 1967г. тя и съпруга й не са придобили права върху дворното място - с този договор е закупено жилище - две стаи в имота на [улица], а не поземлен имот; тази воля на страните е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване. Дори да се приеме, че частният писмен договор е за продажба на 248 кв.м. от дворното място, то същият няма вещно действие, поради неспазване на предвидената в закона нотариална форма. В такъв случай договорът може да се разглежда като основание за предаване на владение и за начало на придобна давност. От страна на ищцата не е доказано осъществяване на елементите /обективен и субективен/ от фактическия състав на този придобивен способ за площ от 248 кв.м., образувана от стария имот пл.№*. Разпитаните свидетели сочат единствено, че от закупуването му имотът на ищцата е с площ от около 248 кв.м. и местоположението на оградата не е променяно. Техническата експертиза обаче установява, че след закупуването през 1970г. на идеалните части от имот пл. № * - 127/440 ид.части, за образуването на имота на ищцата - пл. №* по регулационния план от 1978г. с площта му от 223,50кв.м., същият е навлязъл на север в площта на имотите на други частни физически лица, което е извън границите на стария имот пл. №*. Съдът е счел, че ищцата и съпругът й не са могли да придобият по давност реални части от парцелите на тези физически лица по регулационния план от 1978г., предвид забраната на чл.59 от ЗТСУ /отм./ да се придобиват по давност реално определени части от парцели. За целия период от време на действието на тази разпоредба - от 1973г. до началото на 2001г., владението върху реално определени части от парцели, не може да доведе до придобиването им по давност. Вещото лице сочи, че по регулационния план от 1978г. и по регулационния план от 1989г. от имота на ищцата - пл. №* не е имало отнемане на части и придаване по регулация към други парцели, поради което съдът е намерил за неоснователни оплакванията, че подлежи на изследване въпроса били ли са заети придаваемите части по законоустановения ред и заплатено ли е парично обезщетение за тях. Вещото лице също така установява, че са били осъществени отчуждителни процедури по отношение на имотите на частните физически лица, намиращи се от северната страна на процесния имот и по регулационния план от 1989г. съседният от север имот пл. №* е общинска собственост, попадащ в парцел * - за кооперативно жилищно строителство. При тези данни ищцата не би могла да придобие по давност реални части от този общински имот, предвид забраната по чл. 86 ЗС - в сила от 14.04.1990г. за придобиване на вещ, която е държавна или общинска собственост и предвид действието на §1 ЗД ЗС, съгласно който давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. Затова съдът е счел позоваването на придобивна давност досежно спорните 117 кв.м. за неоснователно поради законовите забрани за това, при което е без правно значение какви са материализираните на място граници на имота, декларирането му като такъв с площ от 248 кв.м. и заплащане данъците за него. В обобщение, съдът е приел за установено от експертизата, че както по регулационния план от 1992г., така и по действащия такъв от 2000г. имотът на ищцата е с площ 131 кв.м. и за него, заедно с имот пл. № * е отреден един парцел; по действащата кадастрална карта имотът е с идентификатор *** и с площ също от 131 кв.м. Поради това не е налице допусната грешка в кадастралната карта, тъй като ищцата не притежава площ, по-голяма от 131 кв.м. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос, който жалбоподателката намира за разрешен в противоречие с практиката на ВКС е: запазва ли се действието на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Твърди се отклонение от Решение № 186 от 19.02.1987г. по гр.д. № 154/1986г. на ОСГК на ВС. Даденото в него разрешение е, че владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. Запазване действието на давността, изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ е предвидено в чл.181, ал.1 ЗТСУ и то се отнася само за посочената там хипотеза - когато частите, предмет на владението и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. Правилото на чл.181, ал.3 ЗТСУ /според него, ако не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, то се приема, че е придобита идеална част, съответствуваща на реално определената част от парцела/ е изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ и действието му е ограничено само до изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност. В настоящия случай тези разрешения са неотносими. Ищцата не твърди, че е осъществявала владение върху реална част от парцел; установено е, че при закупуването на имота през 1970г. същият е бил неурегулиран. По регулационния план от 1978г. имотът /с пл. № */, също не е самостоятелно урегулиран, а е предвиден като част от голям парцел за жилищно строителство, което предвиждане би могло да се осъществи след съответно отчуждаване и обезщетяване, каквото не е проведено. Едва пред 1992г. е предвидено урегулиране на имота на ищцата в съсобствен парцел, заедно с имот пл. № *, но имотът участва в парцела с площ от 131 кв.м., за която не се спори по делото. Именно по този план площта на имот пл. № * е намалена от запад, като същевременно е увеличена площта на намиращия се на север парцел *-за кооперативно жилищно строителство, който е общинска собственост, но без да предвидено придаване по регулация към този имот. Доколкото според събраните гласни доказателства ищцата владее площ по-голяма от тази, за която разполага с документ за собственост по нотариалния акт от 1976г., то от значение за изхода на спора е разрешаването на въпроса дали е могла да придобие тази част по давност. В тази връзка е поставеният в изложението втори въпрос: може ли да се придобие право на собственост върху имот, частна общинска собственост, с оглед нормата на чл. 86 ЗС /отм./ и мораторума, наложен с ДР ЗС от 31.05.2006г. Поддържаното противоречие е с Решение № 127 от 25.11.2014г. по гр.д. № 3190/2014г. на II г.о. В него се приема, че за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 1.06.1996г. и десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г., но на тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС, което спиране е в сила и понастоящем. Поради това вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 1.06.1996г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2022г. В обжалвания акт на Ямболски окръжен съд е прието точно същото, така че визираното противоречие не съществува. Тези изводи на съда касаят единствено владението, осъществявано след 1990г. - за този период вещото лице сочи, че имотите на север, които са били на частни лица, са отчуждени и са преминали в собственост на общината. С оглед на това забраната на чл. 86 ЗС не е могла да действа преди имотите да придобият държавен, респ. общински характер. Същевременно, и за предходния период от 1967г. до 1990г. владението на спорната част не е могло да доведе до придобиване по давност. Ищцата основава владението си на частния писмен договор от 1967г. Дори да се приеме, че с този договор е предадено владението върху дворно място с площ 248 кв.м., а не върху жилищна сграда с такава площ /доколкото е очевидно е, че на този терен сграда с такава площ не може да съществува/, то така упражняваното владение не води до придобиване право на собственост върху тази част по давност поради забраната на чл.29, ал.1, т.2 във вр. с чл.28, ал.1 от Закона за собствеността на гражданите /сега отм./. При сключване на договора от 1967г., които има характер на предварителен, е действал Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти/отм./, който се прилага за гр. Ямбол като окръжен град /според тогавашната терминология/ и с приемането на ЗСГ през март 1973г. е въведена забрана за придобиване по давност на имоти в тези населени места въз основа на предварителен договор, който няма достоверна дата преди приемането на ЗРПВПННИ/отм./. Забраната на чл.29 ЗСГ е действала до отмяната на текстовете през март 1990г., а след този момент е налице забраната на чл.86 ЗС, за която са изложени съображения от решаващия съд. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.