Определение № 113 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3125/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. Ц. против определение № 11077 от 14.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4248/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение от 10.04.2020 г. в частта за разноските, като съдът отмени решението, с което е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 2329.26 лв., както и по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1164.63 лв., представляващи държавна такса върху сбора от цената на предявените искове, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Прокуратурата на Република България, подаден чрез гл. юрк. И. К., в се който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът А. С. Ц. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 2329.26 лв., както и по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1164.63 лв., представляващи държавна такса върху сбора от цената на предявените искове, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Определението е неправилно. За неуредените от раздел V, глава ІХ на Закона за съдебната власт въпроси за гратификационните обезщетения се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда – чл.229 ЗСВ. Характерът на обезщетението – гратификационно и типично за трудовите правоотношения, както и препращащата норма на чл.229 ЗСВ, че в случая приложение ще намерят нормите, уреждащи трудовите спорове. /В този смисъл определение по адм.д.№22/2015г. на смесен 5-сленен състав на ВКС и ВАС, определение по гр.д.№339/2016г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№1372/2012г. на ВКС, ІІІг.о., с които е прието, че независимо от цената на иска по чл.225 ЗСВ, компетентен да го разгледа като първа инстанция е районният съд, на която съдебна практика се е позовал въззивният Софийски градски съд в производство по чл.274, вр. чл.121 ГПК и по настоящия спор, приемайки, че компетентен да го разгледа като първа инстанция е районният съд/. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Когато искът бъде уважен разноските се понасят от работодателя, а когато бъде отхвърлен таксите и разноските остават за сметка на държавния бюджет. Няма правно основание за освобождаването им само от тези, които дължат на ответника - работодател на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. /така определение № 336 от 29.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3288/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 650 от 7.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5576/2013 г. на ВКС, IV г. о. и други/. Настоящият състав като взе предвид, че предявените искове са с основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 ЗСВ, и че разноските, които А. С. Ц. е осъден за заплати по сметка съответно на Софийски районен съд и Софийски градски съд са направени за заплащане на държавни такси, намира, че искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските неправилно е било оставено без уважение и определението следва да се отмени, а решението следва да се отмени в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение