Определение № 192 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 504/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 266393 от 03.11.2021 г. по в. гр. д. № 4181/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 17.12.2018 г. по гр. д. № 74221/2017 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. П. П. срещу Т. Ц. И. и И. П. И. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 3/4ид.части от следния имот: ПИ с идентификатор ............, по КККР на [населено място], заедно с построеното в имота жилище с идентификатор ....... .........., с адрес на поземления имот: [населено място], район „П.“, [улица], ет.1, с площ от 89 кв. м., с прилежащи части, две мазета и 44, 12% ид. ч. от общите части на сградата.

Въззивният съд е приел, че спорният имот произхожда от И. К. И., която го е придобила чрез делба по гр.д.№ 1631/1989 г. на СРС, 74-ти състав, като е следвало да заплати парична сума за уравнение на дяловете. На 23.08.2011 г. починал Ц. Й. И. /неин съпруг/ и оставил за свой наследник по закон дъщеря си Т. Ц. И.. На 09.03.2016 г. Т. Ц. И. продала на ищеца И. П. П. наследството на своя баща за сумата от 10 000 лв. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите и вписан в службата по вписванията. Съгласно приетата по делото почеркова експертиза подписът за продавач принадлежи на Т. И.. С нотариален акт № ......от 24.08.2016 г. Т. Ц. И. дарила на сина си И. П. И. имоти, придобити по наследство от баща ѝ Ц. Й. И., включително и процесния недвижим имот, който е индивидуализиран по начина, посочен в исковата молба.

Прието е, че съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.11.2016 г. на ответницата е определена 80 % нетрудоспособност, с поставена диагноза злокачествено новообразувание на млечната жлеза. Ангажирани са доказателства относно назначени и проведени медицински прегледи и изследвания.

Прието е, че на 15.01.2015 г. ответницата взела на заем от Р. З. Д. сумата от 2 600 лв.; на 05.08.2015 г. взела на заем от М. К. Г. сумата от 1 800 лв., а на 10.12.2015 г. взела на заем от Н. С. И. сумата от 3 000 лв. Представени са и два договора за потребителски кредити.

На 20.09.2002 г. И. И., посочен като собственик на процесния имот, е възложил на трето лице извършването на ремонт на същия. На 15.09.2009 г., както и на 05.08.2016 г., И. И. също е възложил извършване на ремонтни дейности в процесния недвижим имот. В тези договори отново е посочен като собственик на имота. Представени са стокови разписки относно закупени материали за извършените ремонтни дейности. На 27.10.2005 г. между И. П. И. и трето лице е сключен договор да наем на недвижим имот – първи етаж от къща и двор, находящи се в [населено място], [улица], ет.1, при месечен наем от 250 лв., за срок от 5 години. На 26.10.2010 г. между И. И. сключил като наемодател нов договор за наем на имота, безсрочен, при месечен наем от 250 лв.

Съдът е обсъдил и свидетелските показания във връзка с направеното от ответника И. И. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Според свидетелката М. К. Г. ответниците живеели в[жк]. Имали имоти в [населено място], в[жк], в[жк]. Преди няколко години ответниците поставили изолация на къщата в „П.“. Първият етаж от къщата бил собственост на ответницата, придобит по наследство. Тя го прехвърлила на сина си. На този етаж имало два апартамента, всеки от които имал малък хол, кухня, баня и тоалетна, спалня. От майката и бащата на ответницата знаела, че преди да направят къщата в[жк], са живели в тази къща, след което апартаментът бил отдаден под наем. Ответникът направил ремонт през 2004 г. – 2005 г. и отдал имота под наем. Ремонтирал първия етаж на къщата, тъй като другият етаж не е негова собственост, а на братовчед на майка му. Имотът на първия етаж е придобит от родителите на И.. Те му го прехвърлили преди навършване на пълнолетие, за да не заплащат данъци. Свидетелката знаела, че И. имал нотариален акт за имота, тъй като искал да тегли заем и му поискали да представи нотариален акт. Като посещавали свои приятели, които живеели на [улица], се обаждали на ответника, който живеел на [улица]. През цялото време в имота имало наематели. Договорът бил сключен с И.. Свидетелката е виждала ищеца в ателието на Т. в[жк]. Ответницата имала здравословни проблеми. Свидетелката ѝ давала пари на заем. Свидетелката отишла при ответницата, за да я помоли да върне заема малко по-рано и заварила ищеца при нея. Той казал на ответницата, че може да ѝ даде пари на заем, но трябва да се подпише пред нотариус. Имал познат нотариус Т.. Видяла се с ответницата по случай 8 март и тогава ѝ казала, че на следващия ден ще ходи да попишат пред нотариус, за да вземе парите. Знае, че ответницата е взела заема, защото след това ѝ върнала парите, които ѝ дължала. Заемът ѝ бил предоставен от свидетелката през 2015 г., а ответницата го върнала 2016 г. Свидетелката не е била при изповядване на сделката пред нотариус. И. е правил ремонт на апартамента, като поставил гипскартон, изолация, подменил тръбите на водопровода, положил ламинат на пода, сменил дограмата. Докато правил ремонта, неговият наемател се местел от единия в другия апартамент на етажа.

Според свидетеля Н. С. И. първият етаж от къщата в „П.“ била собственост на Т. И. преди 15 години. Впоследствие, когато правел ремонт на къщата, ответникът И. И. се похвалил на свидетеля, че е собственик. Ремонтът бил извършен през 2003 г. – 2004 г. Тъй като свидетелят бил електротехник, ответникът се консултирал с него. Ответникът го водил веднъж на място, за да види ремонта и да го обсъдят. Тогава била направена топлоизолация с гипскартон и вата, имало направена замазка. Отвън къщата била на сиво-бяла пръскана мазилка. Впоследствие свидетелят разбрал, че ответникът е направил топлоизолация и отвън. Свидетелят разбрал, че има наематели в имота. Преди ремонта също е имало наематели. От ответницата знаел, че получавали доходи от наем на имота. От ответника знаел, че имал сериозен наемател в имота, който и понастоящем го обитавал. Първият етаж на къщата представлявал два отделни апартамента. Целият етаж се отдавал под наем. Свидетелят знае, че родителите на ответника са му прехвърлили първия етаж на къщата. Свидетелят не знае дали ответницата и съпругът й са ползвали процесния имот. Знае, че имотът е наследство от майката на ответницата.

Свидетелят А. И. К., първи братовчед на ответницата, знае, че през 2016 г. тя е била диагностицирана с онкологично заболяване. Изпаднала в депресия, имала нужда от пари. Искала пари и от свидетеля, който ѝ помагал. През м. 04. -м. 05. 2016 г. оперирали ответницата. Тя работела, но свидетелят не знае с какви средства е разполагала, както и дали е сключвала договори за заем. Тя имала имот в [населено място], находящ се на [улица]. Свидетелят не знае дали къщата е на Т. или на И.. Във връзка с ремонта на къщата свидетелят общувал с И.. Свидетелят не си спомня от кого се ползвала имота, той бил отдаден под наем.

Свидетелят Х. Д. Д. се занимавал с недвижими имоти. Ищецът имал много сделки с недвижими имоти и свидетелят го познава по този повод. Свидетелят познавал и ответницата по повод нейните имоти и имотите на нейния баща приживе. От бащата на ответницата знаел, че парите от продажбите на имоти били за единствената му дъщеря и сина ѝ. Знаел от ищеца за няколко сключени договора за продажба на наследство. В продължение на 2-3 години имало 6 сделки. Имало продажба на наследство, после продажба на идеални части от имота. През 2017 г. имало продажба на имоти от ответника в полза на ищеца. Свидетелят е виждал бащата на ответницата преди доста години във връзка с имотите, които продава. Виждали се с него в къща в[жк]. Т. и баща ѝ имали земеделски земи в землището на[жк]. Тези земи били разпръснати на различни места. Свидетелят се виждал с Т., за да му дава преписи от документи на земите, за да ги продаде. Впоследствие разбрал, че някои от земите вече са били продадени.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел от правна страна следното:

Съдът е разгледал фактическия състав на чл.79 ЗС, признаците на владението по чл.68, ал.1 ЗС и презумпцията на чл.69 ЗС. Позовал се е на договора от 20.09.2002 г., с който ответникът И. И. е възложил ремонт на процесния имот, и отбелязването в договора, че И. е собственик. Обсъдил е и договорите от 10.06.2011 г. и от 05.08.2016 г., както и отдаването на имота под наем с два последователни договора, считано от 27.10.2005 г. Обсъдил е и свидетелските показания за ремонтите и наемите. При тези данни съдът е направил извод, че най-късно от м. 09. 2002 г. ответникът И. И. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот. Няма данни тази фактическа власт да произтича от постигната уговорка със собствениците на имота – първоначално с бабата и дядото на ответника - И. К. И. и Ц. Й. И., а след неговата смърт и с майка му Т. И.. Прието е, че ремонтирането на имота и отдаването му под наем от ответника И. И. не съставляват търпими действия по смисъла на решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., на ВКС, ГК, І ГО. Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на владение. В разглеждания случай ответникът И. И. не е извършвал действия, съставляващи незначително безпокойство за собственика, доколкото същият е извършил ремонтни дейности, след което е отдал имота под наем и е събирал гражданските плодове от същия. Упражняваната от него фактическа власт върху имота не може да се определи и като държане, тъй като той ясно и недвусмислено е демонстрирал, че счита имота за свой. Тези негови претенции към имота не са оспорвани в нито един момент от собствениците на същия. Прието е, че ищецът не е оборил презумпцията на чл.69 ЗС и че в случая е налице ефектът на придобивната давност. През м. 09.2012 г. е изтекъл 10-годишният давностен срок. Към този момент първоначалните собственици са починали, съответно на 19.08.2009 г. и на 23.08.2011 г. Договорът за продажба на наследство е сключен на 09.03.2016 г., но към този момент наследствената идеална част на Т. И. от нейния баща Ц. И. е придобита по давност от ответника И. И.. Това обстоятелство не рефлектира върху валидността на договора за продажба на наследство, но е пречка за настъпване на вещноправното му действие. Договорът за дарение на недвижим имот от 24.08.2016 г. е сключен след придобиване на имота от И. И. по давност. Ето защо тези действия от страна на ответницата Т. И. нямат отношение към разглеждания способ за придобиване на правото на собственост. Доколкото към момента на сключване на договора Т. И. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, то договорът за дарение не е произвел вещноправен ефект. Към този момент И. И. се е легитимирал като собственик на имота на друго придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Съдът е заключил, че по изложените съображения ищецът не се легитимира като собственик на 3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен.

Въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответниците, че договорът за продажба на наследство е недействителен поради крайна нужда. Прието е, че унищожението на договора поради крайна нужда, при явно неизгодни условия, може да се упражни и чрез възражение. От ангажираните по делото доказателства се установява наличието на недостиг на парични средства спрямо ответницата Т. И., в резултат на тежкото ѝ здравословно състояние, довело до необходимост от ползването на заеми. Не се установява обаче този недостиг на средства да е упражнил сериозен натиск върху волята на същата да реши да сключи оспорения договор. Прието е също, че не е доказано договорът да страда от другите пороци, заявени в отговора на исковата молба - противоречие с добрите нрави, симулативност и съглашение по чл.152 ЗЗД.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. П. П..

Жалбоподателят счита, че по въпроса за придобивната давност въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка. Съдът не е провел разлика между търпими действия и владение. Счита, че в случая презумпцията на чл.69 ЗС е оборена. Съдът неправилно приложил елементите от фактическия състав на придобивната давност.

В допълнителна жалба, подадена в законния срок, са изложени доводи защо ответницата Т. И. не е могла да придобие по давност имота на своите родители и защо не е предала на сина си И. И. владение върху този имот, каквото тя никога не е упражнявала.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Неформалното предоставяне на фактическа власт върху един собствен имот от възходящи на низходящи и последващото осъществяване на фактическата власт от детето достатъчно ли е да се приеме, че е налице предаване на владение, или е нужно да се отличи от други сходни явления, като търпими действия, и по други признаци;

2. Предаването на фактическа власт върху един имот от дядо и баба или родител на дете и последващото упражняване на тази власт от детето установява ли само по себе си владение в полза на детето.

3. Може ли собственик на един имот да предаде фактическата власт върху собствения си имот като фактическо състояние, а не като израз на правомощието „владение“, представляващо част от правото му на собственост.

4. Трябва ли да се изследва като предпоставка на владението начинът на установяване на фактическата власт /окупацията/ на един имот; какви са характеристиките на елементите на владението;

5. Близките /семейни/ отношения между собственик и лице, упражняващо фактическа власт на един имот, която му е предоставена неформално /дядо, дъщеря, внук/, които предпоставят последователно придобиване на този имот по наследство, представляват ли индиция за осъществяване на фактическа власт като търпими действия, или установяват владение; опровергава ли се в такива случаи презумпцията на чл.69 ЗС;

6. Когато фактическа власт върху собствен имот е предоставена неформално на роднини по права линия от по-долна степен, достатъчно ли е това за възникване на владение у непосредствено ползващия имота низходящ, или представлява търпими действия, основани на лични отношения със собственика възходящ; в такава ситуация трябва ли, кога, по отношение на кого и как да се установи преобръщане на намерението и началото на своене на имота;

7. Придобиването на имот на деривативно основание – дарение, опровергава ли наличие на предходно намерение за своене на същия този имот, довело до неговото придобиване поради изтекла преди дарението придобивна давност;

8. Необсъждането на всички доказателства в тяхната съвкупност съставлява ли нарушение на процесуалните правила.

Ответниците в производството Т. Ц. И. и И. П. И. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не се свързват с решаващи изводи на въззивния съд и не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Въпрос № 7 е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд, че договорът за дарение на процесния имот от 24.08.2016 г. е сключен след придобиване на имота от И. И. по давност и затова няма отношение към това придобивно основание. Макар в посоченото от жалбоподателя решение № 159 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2013 г., II г. о., да се съдържат разсъждения, които са от значение за отговора на този въпрос, не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК между това решение на ВКС и обжалваното въззивно решение. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС по този въпрос и отговорът, който ще бъде даден, ще има значение и за други подобни случаи, при които страна по делото се позовава на придобивна давност, последвана от придобиване на същия имот на деривативно основание. При разглеждането на делото по същество от ВКС по необходимост ще бъде даден отговор и на останалите материалноправни въпроси, свързани с придобивната давност.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,