Определение № 2024 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 972/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Геоплан“ЕООД, [населено място], чрез адв.Я. Н. от САК, срещу постановеното по реда на чл.294 ГПК решение № 350/27.11.2025г. по възз.т.д.№ 361/2024г. на Апелативен съд - Пловдив. С него, по предявения от Национална агенция за приходите против „ Лидер Агро Трейд“ ЕООД и „Геоплан“ ЕООД евентуален иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК, е обявена относителната недействителност по отношение на Държавата на сключения между продавач „ Лидер Агро Трейд“ ЕООД и купувач „Геоплан“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 47/29.06.2016г., том І, рег.№ 560, дело № 45/2016г. на Нотариус Н. И., рег. № 679 на НК, тъй като даденото по него значително надхвърля по стойност полученото.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода, че даденото по възмездната сделка с имуществени права на длъжника надхвърля значително по стойност полученото. Релевира оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил аргументите в писмената му защита във връзка с приложението при изготвяне на заключенията на вещите лица на Българските стандарти за оценяване, които се приемат от Общото събрание на независимите оценители, на осн. чл.27, ал.1, т.5, във вр. с чл.22, ал.3, т.5 от Закона за независимите оценители, както и, че не е изложил мотиви относно останалите събрани по делото доказателства и приложението на правилата в посочените стандарти за оценяване при използване на сравнителния метод за оценката, при наличие или липса на пазарни аналози. По същество касаторът намира, че в случая пазарната цена следва да се определи на база стойността на реално извършени сделки с идентични или сходни/подобни обекти/активи, за които е налична ценова информация, в сл. - на база информацията от Агенция по вписванията – имотен регистър, която не е оспорена или опровергана от НАП, независимо, че стойностите са равни или близки до данъчната оценка. Счита, че на база съдържащите се в първоначалното и допълнителното заключение данни действителната пазарна стойност на процесния имот с прилежащите ИЧ от правото на собственост върху земята следва да се определи на ок. 50 000-55 000лв. По изложените подробни съображения искането е за касиране на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. При определяне на справедлива пазарна цена на оценяван в хода на съдебното производство обект по метода на пазарните аналози/сравнителен метод/ съдът длъжен ли е да използва като обективен фактор само и единствено пазарна информация за сделки, при които са продадени подобни имоти, когато такава е налична по делото, и в този случай да изключи прилагането на налична по делото информация за офертни цени, за които няма данни за реално сключени сделки? Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 87/03.07.2024г. по т.д.№ 2311/2022г. на ВКС.

2. Решаващият съд длъжен ли е да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за приемане на заключението на вещото лице/експертизата/, като изложи в тях всички факти и обстоятелства, твърдения и възражения на страните, и изводите на съда въз основа на тях след обсъждането им ? По този въпрос касаторът се позовава на решения по т.д.№ 806/2009г., т.д.№ 2637/2015г., двете на II ТО, и решение по т.д.№ 408/2010г., I ТО.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следния въпрос:

3. Българските стандарти за оценяване, които се приемат от Общото събрание на Камарата на независимите оценители, на осн. чл.27, ал.1, т.5, във вр. с чл.22, ал.3, т.5 от Закона за независимите оценители, задължителни ли са за прилагане от вещите лица и съда при извършване на съдебни оценителни експертизи и дали тези стандарти за оценяване са подзаконов нормативен акт или имат друг характер и, ако е така, какъв е той?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът Национална агенция по приходите, чрез юрисконсулт Т. С., оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалване. Претендира за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпило писмено становище от ответника „Лидер агро трейд“ ЕООД.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Обжалваното решение е постановено при повторното въззивно разглеждане на предявения от Национална агенция за приходите против „Лидер Агро Трейд“ ЕООД и „Геоплан“ ЕООД евентуален иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК, за обявяване на относителната недействителност на сключения от ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2016г., тъй като даденото по него значително надхвърля по стойност полученото.

За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд е възприел допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза при повторното въззивно разглеждане, посочвайки, че то е компетентно и подробно мотивирано и с него е изпълнена поставената задача да бъдат съобразени /цените по/ реалните сделки за периода от началото на 2016г. до 29.06.2016г. на посочените нотариални актове, за които не е спорно, че касаят продажби на сходни/подобни обекти. Относно приетата от вещото лице тежест при оценката на данните от стойностите по посочените нотариални актове/ 1%/, съставът е приел, че този извод е обоснован с това, че реално осъществените сделки са изповядани на цена, която е равна или изключително близка до данъчната оценка. При обсъждане на доводите на касатора в писмената защита относно приложението на Българските стандарти за оценяване/БСО/, приети от Камарата на независимите оценители, не е отрекъл техните постановки, но е приел, че не са основание да бъдат дискредитирани изводите на вещото лице. Посочил е, че, доколкото между данъчната и пазарната оценка на недвижим имот би могло да има съществени различия, не може да се приеме, че нотариалните актове за продажба на цена, равна или изключително близка до данъчната оценка, съдържат достоверна информация относно пазарните цени на сравняваните обекти. Същевременно е изтъкнал, че допълнителното заключение по делото не е оспорено и не са ангажирани други доказателства, които да опровергават изводите на вещото лице, а отговорът на въпроса за действителната пазарна стойност на процесния обект изисква специални знания, с които съдът не разполага, поради което не би могъл да прави допълнителни изчисления относно пазарната стойност на имота към датата на разпоредителната сделка, а следва да базира своето решение на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият въпрос, който формално е свързан с правомощията на съда при определяне на справедлива пазарна цена на оценяван в хода на съдебното производство обект по метода на пазарните аналози/сравнителен метод/, касае всъщност правилността на постановеното при повторното въззивно разглеждане въззивно решение, доколкото се твърди, че при оценката не са изпълнени дадените указания по чл.294 ГПК. Ето защо и доколкото правилността е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК, въпросът не може да послужи за предпоставка за допускане на обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на обжалване и по втория въпрос. По него отсъства въведената допълнителна селективна предпоставка. Изложените от въззивния състав мотиви не позволяват да се направи извод за отклонение от формираната по въпроса съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора. Въззивният съд е посочил защо възприема допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза при повторното въззивно разглеждане. Доколкото оценкатата на заключението на вещото лице е свързана с преценка на фактите по делото и правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, същата е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Третият въпрос не е значим за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният състав не е отрекъл значението на Българските стандарти за оценяване/БСО/, приети от Камарата на независимите оценители, и не е обсъждал техния характер. Необосновано от касатора е и приложното поле на въведеното по него допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед постигане непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК смисъл. В случая е необосновано приложното поле на въведеното допълнително основание, тъй като касаторът не е посочил правна норма – непълна, неясна и противоречива, за чието тълкуване се изисква да бъде променена или осъвременена създадената съдебна практика.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на ответника по касация се присъждат направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 97 евро.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: