Определение № 2638 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1877/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. – синдик на „Интерстройпроект 90“ ООД /н/, и касационна жалба на „Интерстройпроект-90“ ООД /н/, представляван от адв. Н. Н., срещу решение № 229 от 09.04.2024г. по в.т.д. № 973/2023г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, с което е потвърдено решение № 1295 от 27.10.2023г. по т.д. № 971/2023г. на СГС, ТО, VI-4 състав. С потвърденото първоинстанционо решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Интерстройпроект 90“ ООД /н/ и Ю. Д. М. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, с който се иска да се обяви спрямо кредиторите в несъстоятелността на „Интерстройпроект 90“ ООД /н/ за относително недействителен сключеният на 23.10.2017г. и вписан в ТР на 27.10.2017г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с който „Интерстройпроект 90“ ООД /н/ е продал на Ю. Д. М. 890 300 дружествени дяла от капитала на "Брайтекс Киа" ООД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага съображения, че с оглед принципите на гражданското право и процес – принципите на справедливост и законност, и целта на производството по несъстоятелност давностният срок за предявяване на иска по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД не започва да тече от датата на сключване на увреждащата сделка, а от по-късен момент – моментът, от който реално искът може да бъде предявен от синдика. Сочи, че както правилно е приел въззивният съд, не е налице пълно тъждество между иска по чл.235 ЗЗД и този по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД с оглед момента, от който последният може да бъде предявен. Намира, че с оглед процесуалните предпоставки за предявяване на иска първата възможност синдикът да упражни предоставените му процесуални права на иск е, когато са налице конституирани кредитори в производството по несъстоятелност, тъй като синдикът предявява искове, защитавайки интересите на кредиторите с цел попълване на масата на несъстоятелността, но действайки като техен процесуален субституент. Сочи, че след постановяване на определението по чл.692 ТЗ синдикът встъпва в правата на кредиторите да завежда искове от тяхно име с цел защита и попълване на масата на несъстоятелността, а преди този момент предявяването на искове е преждевременно, тъй като на практика няма лице, в чийто интерес да се води делото. Счита за неправилни и неотчитащи спецификите на специалния отменителен иск мотивите на въззивния съд, че липсата на специални разпоредби в ТЗ, които да уреждат начален момент, различен от този при иска по чл.135 ЗЗД в общото исково производство, налага извода, че не е налице и различие досежно началния момент на погасителната давност.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи материалноправен въпрос, свързан с началния момент, от който следва да тече давността по чл.110 ЗЗД по отношение на предявения от синдика специален отменителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД – датата на сключване на увреждащата сделка или по-късен момент, свързан с развитието на производството по несъстоятелност. Касаторът намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди още, че въпросът е решен в противоречие с решение № 61 от 14.02.2012г. по гр.д. № 562/2011г. на ВКС, II г.о.

Касаторът твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, тъй като въззивният съд е постановил съдебното решение, прилагайки нормата на чл.110 вр. чл.135 ЗЗД, без да отчита, че е предявен специален отменителен иск по чл.649, ал.1 вр. чл.135 ЗЗД, при който и давностният срок трябва да започва да тече от момент, различен от този, касаещ общата хипотеза.

Ответникът Ю. Д. М., представляван от адв. Е. В. – А., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че по въпроса за началния момент на погасителната давност на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка е формираната постоянна практика на ВКС, в който смисъл е и практиката на въззивните съдилища относно началния момент на погасителната давност в случаите на предявен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

„Интерстройпроект-90“ ООД /н/, представляван от адв. Н. Н., представя отговор на касационната жалба на синдика, с който излага становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира процесуалноправни и материалноправни въпроси.

Касаторът „Интерстройпроект-90“ ООД /н/ поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по предявени с нередовна искова молба обективно съединени искове и подадената от синдика допълнителна искова молба не му е връчена. Излага съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 и ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като навежда довод за недопустимост на въззивното решение и сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е съдът въобще да не се произнесе изрично по обективно съединени искове, предявени при нередовна искова молба?

2. Следва ли допълнителната искова молба, изходяща от синдика, да не ни се връчва, защото нямало първи отговор? Може ли единият ответник да е с повече права от другия, като единият има право на отговор, а другият – не?

3. Представлява ли нередовност на исковата молба наличието на неяснота и на противоречие между обстоятелствената част и петитума? Какви са задълженията на въззивния съд при подобно противоречие, когато се произнася по съществото на спора?

4. Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяне на точната правна квалификация?

5. Има ли прекъсване на давността и/или спиране още с първоначалната молба за откриване на производството съгласно чл.628а, ал.1 и ал.2 ТЗ и зависи ли срокът от действия или бездействия на синдика?

6. Може ли да тече давност, преди да е започнала и преди да е възможно да бъде прекъсната с иск?

7. Правилно ли е посочена и утвърдена от въззивния съд правната квалификация на предмета на обективно съединените искове по чл.135 и чл.649 са неясни с предявената нередовна искова молба?

Ответникът Ю. Д. М., представляван от адв. Е. В. – А., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва довода за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба, като сочи, че в касационната жалба не са изложени конкретни аргументи защо се твърди такава нередовност. По отношение на довода за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила поради невръчване на препис от допълнителната искова молба сочи, че с нея не е бил предявен нов иск, както погрешно се твърди, и касаторът е бил запознат със съдържанието й, като не обосновава как по-точно счита, че са били нарушени правата му, както и не е излагал оплаквания в този смисъл пред въззивния съд. Сочи, че разпоредбата на чл.628а ТЗ е неприложима, тъй като се отнася единствено до давността относно вземането, на което кредитор основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност.

Не е подаден отговор на касационната жалба на ответника от синдика Р. И. А.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Подадената от ответника по предявения иск „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД /н/ касационна жалба е недопустима. Жалбата е насочена срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения против касатора иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ. Тази страна в качеството си на ответник по иска не е легитимирана да обжалва решението, с което искът е отхвърлен, тъй като за нея не е налице правен интерес от отмяна на постановеното решение, а и в случая касаторът не е изложил твърдения, обосноваващи наличието на такъв. Поради това подадената от „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД /н/ касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационната жалба на ищеца е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове от синдика на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД с правно основание чл.135 ЗЗД за установяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове на “БРАЙТЕКС КИА“ ООД от 23.10.2017г.

Въззивният съд е приел, че съобразно чл.269, изр.2 ГПК и с оглед липсата на оплаквания относно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същата следва да бъде възприета. Приел е за безспорно, че с решение № 360/30.05.2022г., постановено по в.т.д./н/№ 214/2022г. на САС, 11 –ти състав е открито производство по несъстоятелност на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД, определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015г.; че с учредителен протокол от 28.07.2017г. е взето решение за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност “БРАЙТЕКС КИА“ ЕООД, като едноличен собственик на капитала е „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД, а управители на дружеството са А. В. В., управител на собственика на капитала, и Ю. Д. М.; че с решение, обективирано в протокол от 05.09.2017г., в капитала на дружеството са апортирани имоти, като е записан капитал 1 750 000 дяла с номинална стойност един лев всеки или увеличение на капитала чрез непаричната вноска от 100 лева на 1780600 лева; че с протокол от 23.10.2017г. е взето решение за приемане на нов съдружник - Ю. Д. М., като с договор за покупко-продажба на дружествени дялове са му прехвърлени дялове на обща стойност 890 300 лева срещу продажна цена в размер на 3000 лева.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ е предоставен на синдика и на кредиторите на несъстоятелността и тъй като в случая се установява наличието на производство по несъстоятелност, е налице активна процесуална легитимация и искът е предявен в едногодишния срок. Посочил е, че тъй като искът е предявен на специалното основание, визирано в чл.649, ал.1 ТЗ, то в случая предмет на увреждането следва да е масата на несъстоятелността, а с разпоредбата на чл.649, ал.4 ТЗ е разширена презумпцията за знание, като е предвидено, че същата се отнася за всички свързани лица. Изтъкнал е, че това, съобразено с факта, че разпоредбата е част от ТЗ, води до извод, че свързаността на лицата подлежи на определяне съгласно определението, дадено в параграф 1 от ДР на ТЗ, като при свързани лица знанието се предполага до доказване на противното. Приел е, че поради специфичния характер на исковете за попълване на масата на несъстоятелност и предвиденото в чл.649, ал.5 ТЗ действие на решението – по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, следва да се приеме, че възникване на вземането е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор, поради което следва да се установи намерението за увреждане на кредиторите на дружеството. Посочил е, че сделката е сключена след определената начална дата на неплатежоспособността. Изложил е съображения, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са увреждащи, и тъй като имуществото на длъжника служи на основание чл.133 ЗЗД за обезпечаване на кредиторите, продажбата на материален актив срещу получаването на парична сума следва да се третира като действие, целящо да затрудни кредитора за удовлетворяване на вземането му. Въззивният съд е приел, че процесната сделка уврежда масата на несъстоятелността, тъй като с нея длъжникът се лишава от дълготраен материален актив, с който могат да се удовлетворят кредиторите. Намерил е, че е налице и субективният елемент на знание, като съгласно чл.649, ал.4 ТЗ в производството по обявяване на недействителност на сделка, презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД се прилага за всички свързани лица, каквито страните са. Поради това е достигнал до извод, че са установени кумулативните предпоставки за уважаване на иска.

Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото, подържан и пред въззивната инстанция, е дали е погасено потестативното право да се иска прогласяване на относителната недействителност на увреждащата сделка. Посочил е, че от датата на сделката - 23.10.2017г. до датата на депозиране на исковата молба – 19.05.2023г. са изминали повече от пет години. Съобразил е трайната съдебната практика по приложението на чл.135 ЗЗД, че давността за обявяване на относителна недействителност тече от момента на нейното сключване, като е посочил, че е в този смисъл е и постановената съдебна практика относно началния момент на погасителната давност и в случаите, когато се предявява иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ в производство по несъстоятелност. Отбелязал е, че действително не е налице пълно тъждество между иска по чл.135 ЗЗД и специалния иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ, но е приел, че разпоредбите относно погасителната давност са от повелителен характер, като погасителната давност се свързва с изтичането на период от време, през който лицето, което притежава право, бездейства. Посочил е, че началният момент е винаги свързан с момента, от който следва да се упражни правото, поради което при липсата на специални разпоредби в ТЗ, уреждащи начален момент, различен от този при иска по чл.135 ЗЗД в общото исково производство, следва да се приеме, че не е налице различие в уредбата по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.694 ТЗ. Съобразил е мотивите към ТР № 2/13.07.2020г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, според които погасителната давност не спира да тече при спирането на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 ТЗ. Поради това е достигнал до извод, че петгодишната давност е изтекла и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с началния момент, от който следва да тече давността по чл.110 ЗЗД по отношение на предявения от синдика специален отменителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 61 от 14.02.2012г. по гр.д. № 562/2011г. на ВКС, II г.о., тъй като в този съдебен акт поставеният въпрос не е обсъждан. Не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът не е навел доводи, обосноваващи соченото допълнително основание, като единствено е изложил съображения във връзка с предложения от него отговор на поставения въпрос. Следва да се посочи, че по въпроса за началния момент на погасителната давност за предявяване на иск по чл.135 ЗЗД е формирана постоянна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Разпоредбата на чл.649 ТЗ, предвиждаща срока за предявяване на специалния иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, активно легитимираните да го предявят лица и страните по него, както и разширяването на субективните предели на постановеното по него решение и на презупцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, ясно урежда отклоненията от приложимите към общия П. иск правила и по нея не е формирана противоречива съдебна практика. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания материалноправен въпрос е неоснователно.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение