Определение № 1188 от 24.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 715/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

„АКВА ТУР БГ“ ЕООД обжалва Определение № 2756/22.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2441/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено Определение № 12929/04.07.2025 г. по в.гр.д. № 3803/2023 г. на СГС за връщане на въззивната му жалба поради просрочие.

Частният касатор навежда оплакване за неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК е прието за редовно уведомяването му за първоинстанционното решение, извършено чрез негов служител, а не чрез упълномощения му адвокат. Сочи, че законът установява приоритет на призоваването чрез пълномощник, когато връчването на него е възможно. Допълва, че предходното му призоваване чрез служител, извършено в хода на първоинстанционното производство, е ирелевантно, доколкото впоследствие е упълномощил адвокат, изявил изрична воля да получава съобщенията по делото. За допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на очевидната неправилност на акта и поставя въпроси, чиито отговори намира за решени в противоречие с казуалната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК).

Ответниците по жалбата С. Х. Т. и Г. Г. Т. считат обжалваното определение за правилно, а поставените въпроси – необуславящи и решени в съответствие с релевантната и актуална съдебна практика. Заявяват, че първоинстанционното решение е връчено редовно при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК и срокът за обжалването му е пропуснат.

І. По допустимостта:

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирани страни. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК допустимостта й се предопределя от касационната обжалваемост на решението, постановено по делото, а пък тя от своя страна зависи от вида и цената на исковете.

Установява се, че първоинстанционното производство е образувано по активно субективно съединени осъдителни парични искове – двама ищци претендират вземане от един ответник. Според особеностите на материалното правоотношение между страните, но и въпреки тях - по волята на ищците, процесната сума може да се претендира разделно (по равно или в друго съотношение) или солидарно. И в двата случая са налице отделни искове – на всеки ищец срещу ответника, чиято цена ще зависи от размера на вземането: при разделна претенция – от сумата, която всеки ищец търси за себе си, а при солидарна – от пълния размер на вземането.

Видно от исковата молба, ищците не са изложили нито твърдения, нито петитум относно това как претендират сумата – разделно (ако да – по колко за всеки от тях) или солидарно, както и не са заявили източник на активна солидарност, ако претендират сумата така. Това е пречка да се определи цената на исковете, тъй като при разделност на дълга всеки от тях или поне единият (ако не се търси по равно) би бил с цена под 2 556,46 евро, а при солидарност – над тази сума. Нередовността не е отстранена от първоинстанционния съд (който е постановил диспозитив без яснота дали присъденото вземане се дължи разделно (и по равно) или солидарно), но неблагоприятните последици от това (в случая – свързани с евентуална необжалваемост на акта при разделност) не могат да се възложат на ответника.

При тези съображения настоящият състав счита, че жалбата е допустима.

ІІ. По основанията за допускане на касационно обжалване:

Ответникът е получил препис от исковата молба на регистрирания в търговския регистър адрес на управление, където е призован и за първото открито съдебно заседание чрез служител с посочени две имена и длъжност (технически сътрудник). В заседанието е представляван от адвокат, чийто служебен адрес е вписан в пълномощното. Препис от първоинстанционното решение е изпратен на ответника само на адреса му на управление, където на 09.08.2022 г. е получен от същия технически сътрудник. На 24.11.2022 г. от ответника чрез адвоката е подадена въззивна жалба, върната от първоинстанционния съд като просрочена. По пътя на инстанционния контрол разпореждането за връщане е отменено поради липса на изпратено съобщение чрез упълномощения адвокат. В хода на образуваното въззивно производство сезираният съд е направил самостоятелна проверка за допустимост и е счел жалбата за просрочена предвид осъщественото връчване по чл. 50, ал. 3 ГПК. В резултат е постановил връщането й.

С обжалваното в настоящото производство определение апелативният съд е установил идентични факти. По правото е приел, че ако не е спазена поредността на чл. 39, ал. 1 ГПК (когато страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник, книжата да се връчват на тях), връчването ще е редовно, щом е извършено лично на страната, а спрямо страна-търговец такова ще е всяко връчване при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК. С тези съображения определението на въззивния съд е потвърдено.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовава касаторът, изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Частният касатор е формулирал следните въпроси:

1. За да възникне задължение на съда по чл. 39, ал. 1 ГПК всички съобщения и книжа до страната да се връчват чрез пълномощника й по делото и на адреса на същия, нужно ли е той да бъде посочен изрично и като съдебен адресат?

2. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК следва ли съдът да извърши връчване на пълномощник по делото, в случай че не е посочен съдебен адресат?

Двата въпроса не са обуславящи, макар разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК да е била предмет на тълкуване от въззивния съд. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът не е отрекъл приоритет на връчването по чл. 39, ал. 1 ГПК спрямо всяко друго връчване, но е счел, че и при наличие на пълномощник връчването може да е редовно, ако книжата са изпратени само на страната-търговец и са получени от лице по чл. 50, ал. 3 ГПК. Следователно водещият аргумент на съда е свързан с връчването на страната, а не с отричането на задължение за връчване чрез адвокат/съдебен адресат.

3. Следва ли съдът да приложи с предимство разпоредбите на чл. 45 ГПК за лично връчване и чл. 39, ал. 1 ГПК за връчване на съдебен адресат или пълномощник пред разпоредбите на чл. 46 и чл. 50, ал. 3 ГПК?

Този въпрос също не може да се окачестви като правен, защото съдът не е противопоставил разпоредбите на чл. 45 ГПК и чл. 50, ал. 3 ГПК, а е аргументирал, че те се отнасят като обща към частна хипотеза на лично връчване, тълкувайки понятието „лично“ в широк смисъл и дефинирайки за лично и връчването чрез служител, когато се отнася до търговец или юридическо лице.

4. Връчването на лице, което не е законен представител на юридическо лице-страна по делото, приравнява ли се на лично връчване?

5. Редовно ли е връчването, извършено не чрез упълномощения представител или съдебен адресат и не лично на страната, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК или по чл. 50, ал. 3 ГПК?

Отговорът на двата въпроса има отношение към изхода от спора относно срочността на въззивната жалба, тъй като с техния положителен отговор въззивният съд е обосновал редовно връчване по чл. 50, ал. 3 ГПК. Свързани са с наведен касационен довод и могат да получат абстрактен отговор. С това общият селективен критерий е удовлетворен.

Част от цитираните от касатора актове са неотносими, тъй като са постановени при съществено различна фактическа обстановка или пък не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е обаче и практика, имаща отношение към горепосочените въпроси, според която, когато страната има упълномощен представител или съдебен адресат, но на тях не е извършено връчване, връчването на страната е редовно, само ако е лично по смисъла на чл. 45 ГПК, а не чрез други лица като отделен способ съгласно чл. 43 ГПК – нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК, нито такива по чл. 50, ал. 3 ГПК (Решение № 292/13.10.2014 г. по к.гр.д. № 2938/2014 г. на ВКС, ГК ІV отд., Решение № 156/18.10.2019 г. по к.гр.д. № 3811/2018 г. на ВКС, ГК, І отд., Определение № 277/24.06.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г. на ВКС, ТК, І отд.). Това налага да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е обосновано с нарушение на идентични разпоредби и практика, поради което отделното му разглеждане е безпредметно). Двата въпроса следва да бъдат служебно обобщени до питането редовно ли е връчване на съдебни книжа и съобщения при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК, ако не е извършвано призоваване на страната чрез представляващия я в процеса пълномощник.

ІІІ. По правния въпрос:

Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник, връчването се извършва чрез него. Неспазването на това изискване е нарушение. То обаче не абсолютно – призоваването ще се счита за редовно, ако съобщението, макар да не е изпращано до пълномощника, е връчено лично на страната. Счита се, че с получаването му страната конклудентно волеизявява отказ от правото на приоритетно връчване по чл. 39, ал. 1 ГПК за конкретния случай.

Отказ от право може да извърши правоимащият, но не и друго лице, неупълномощено тъкмо за това. Ето защо според споделяната от настоящия състав казуална практика на ВКС, когато не е извършено призоваване чрез процесуалния пълномощник на страната (или такова е предприето, но е останало нередовно), връчването на страната ще се третира за надлежно, ако съобщението е получено лично от нея (при юридическите лица - лично от законния представител), но не и от лице от домашните по чл. 46, ал. 2 ГПК или от служител на страната-юридическо лице по чл. 50, ал. 3 ГПК (Решение № 292/13.10.2014 г. по к.гр.д. № 2938/2014 г. на ВКС, ГК ІV отд. – относно връчването на физическо лице, Определение № 277/24.06.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г. на ВКС, ТК, І отд. – относно връчването на юридическо лице). Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 54 ГПК, която определя като релевантен момента на „действителното достигане“ на съобщението до адресата, т.е. момента на узнаване от самия него, а не фингирано, нито чрез друго лице.

ІV. По правилността на акта:

С оглед отговора на правния въпрос и установените данни (наличие на упълномощен адвокат, до когото не е изпращан препис от решението) следва да се приеме, че осъщественото на 09.08.2022 г. връчване чрез служител на търговеца не е редовно. То е станало такова в момента, в който законният или процесуалният представител са получили преписа било чрез предаването му от съответния служител, било другояче, но този момент е неустановен по делото, поради което не може да се направи извод, че същият е настъпил преди повече от две седмици преди подаване на въззивната жалба.

С тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,