Определение № 987 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 149/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. М. срещу въззивно решение № 528/19.07.2022 г. по в. т. д. № 416/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 900972/10.08.2021 г. по т. д. № 133/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за уважаване на предявените срещу касатора искове и осъждането му да заплати в полза на „Юробанк България“ АД сумата 35 665, 67 CHF – част от дължима главница в размер на 61 876, 77 CHF /падежирали и предсрочно изискуеми вноски/ по договор за банков кредит; 163, 26 CHF – част от дължими такси за периода 10.08.2015 г. – 11.11.2016 г. в общ размер на 942, 48 CHF; 80 лв. – разноски за нотариални такси, част от общодължими в размер на 123 лв., ведно със законната лихва, при допуснати очевидни технически грешки в диспозитива на решението.

В касационната жалба се сочат отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – липса на произнасяне по въведеното от касатора ответник по иска възражение за изтекла погасителна давност; липса на правилна оценка на събрания доказателствен материал досежно уведомяване на касатора за извършени от банката и трето лице цесии; неправилна преценка на клаузите от договора за кредит, свързани с предсрочната изискуемост, и тези, опорочаващи неговата действителност, поради допуснати от банката нарушения на Директива 93/13 ЕИО.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се следните въпроси:

1. Относно началната дата на предсрочна изискуемост, когато е уговорено нейното автоматично настъпване, и началния момент, от който тече срокът на погасителната давност.

2. „Влияе ли неточната и непълна преценка на фактите върху правилността на съдебното решение?“

3. „Допустимо ли е кредиторът да променя договора след като липсва надлежно уведомяване за извършена цесия и поражда ли действие спрямо кредитополучателя тази банкова операция?“

4. „Допустимо ли е предположение да се приеме за факт, след като страните не са направили такива твърдения?“

5. „След като съдът приема за нищожни клаузи от договора, следва ли да ги прогласи като нищожни в диспозитива на съдебното решение, както и отразяват ли се многобройните пороци на договора за кредит върху неговия стабилитет?“

При наведените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 430 ТЗ с присъждане на разноски, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.

От ответника по касация „Юробанк България“ АД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство са предявени от „Юробанк България“ АД срещу К. Б. М. осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на банката сумата 35 665, 67 CHF – част от дължима главница в размер на 61 876, 77 CHF /падежирали и предсрочно изискуеми вноски/ по договор за банков кредит; 163, 26 CHF – част от дължими такси за периода 10.08.2015 г. – 11.11.2016 г. от общ размер 942, 48 CHF; 34, 45 CHF – част от дължима застраховка от общ размер 214, 02 CHF за периода 22.10.2012 г. – 08.09.2017 г.; 123 лв. – разноски за нотариални такси за периода 16.05.2018 г. – 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите.

При подадена от ответника въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение на Окръжен съд Благоевград състав на Апелативен съд София е преценил проверяваното решение за валидно, допустимо и частично правилно. Приел е за установени следните факти: страните са обвързани от договор за жилищен кредит № HL 39455/05.08.2008 г. в размер равностойността на 70 000 лева в швейцарски франкове /59 227 CHF/ при възнаградителна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в CHF плюс надбавка 0, 9 пункта, като банката е запазила правото си едностранно да изменя размера на базовия лихвен процент, съответно приложимата към договора възнаградителна лихва. Между страните са подписани две споразумения, по силата на които банката служебно е преоформила задължението на кредитополучателя като е натрупала неплатена лихва към редовна главница, съответно е изготвила нови погасителни планове. С договор за цесия от 2008 г. банката е прехвърлила вземането си към ответника на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, а през 2016 г. е последвала обратна цесия на вземането към банката, за което кредитополучателят е бил уведомен лично на 04.07.2018 г. чрез нотариус рег. № 469 на НК. В същия документ е било инкорпорирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.

В мотивите на въззивното решение е обсъдено заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и е формиран извод, че ответникът не е заплатил 79 бр. погасителни вноски преди да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита. С оглед на тези констатации съдът е приел, че банката надлежно е упражнила потестативното си право да отнеме предимството на срока на длъжника. Във връзка с противопоставените от ответника възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит съставът на апелативния съд е стигнал до заключение, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, чл. 21 и чл. 23 относно правото на банката едностранно да определя базовия лихвен процент и да увеличава размера на възнаградителната лихва, както и относно възлагане на валутния риск изцяло върху кредитополучателя, са неравноправни и като такива нищожни, доколкото последният има качеството потребител. Отделно от това, съдът е счел за недействителни сключените между страните допълнителни споразумения, доколкото с тях е уговорен анатоцизъм. Счел е, че цесиите са валидни и са произвели своето действие, съответно длъжникът е бил уведомен за тях на 04.07.2018 г. При тези изводи е преценил, че задължението на ответника следва да бъде изчислено като се вземат предвид месечните вноски с договорената към момента на усвояване на кредита лихва без да се взема предвид изменението на базовия лихвен процент и капитализирането на изтекли лихви към главница. При кредитиране на извършените от вещото лице изчисления, че дължимата главница е в размер на 58 430, 25 CHF въззивният съд е приел за основателен и доказан предявеният иск в частичен размер от 35 665, 67 CHF, както и искът за заплащане на част от дължима такса по управление на кредита в размер на 163, 26 CHF. Относно претендираната застраховка съставът е счел, че вземането на банката е недоказано, поради което този иск подлежи на отхвърляне. Съдът е формирал и воля за частична дължимост на заявените разноски за нотариални такси в размер на 80 лв., като е счел, че за горницата от 123 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Не се обосновава от касатора релевираният порок, осигуряващ директен достъп до касационно обжалване – очевидна неправилност. Безпротиворечиво се приема от съдебната практика, че става дума за квалифицирана форма на неправилност, която е установима пряко от мотивите без необходимост от извършване на присъщата на инстанционния контрол проверка дали въззивното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, осигуряващи всестранно изясняване на спора и анализ на заявените правнорелевантни факти, обсъждане на обективираните от страните твърдения и възражения, както и дали установените факти правилно са подведени под съответната материалноправна норма, която дейност на съда да е намерила израз в изготвените мотиви на въззивното решение. Пороци, обосноваващи наличието на очевидна неправилност, са прилагането на правило, което не се явява част от обективното ни право, или на правна норма в нейния обратен смисъл, или драстично нарушение на основни правни принципи. Нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е заявил подобни твърдения, а касационната инстанция няма задължение служебно да следи за наличие на порока, визиран от чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поради изложените съображения достъп до касационен контрол поради наличие на директно основание не следва да бъде допуснат.

Въззивното решение следва да бъде селектирано за извършване на касационен контрол по въпроса: „След като съдът приема за нищожни клаузи от договора, следва ли да ги прогласи като нищожни в диспозитива на съдебното решение, както и отразяват ли се многобройните пороци на договора за кредит върху неговия стабилитет?“. Той е включен в предмета на делото, предвид служебното задължение на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и предвид обсъдения от въззивния съд договор за кредит, деноминиран в швейцарски франкове, от който ищецът черпи права, съотватно валидността на клаузите му, възлагащи валутния риск върху потребителя. Макар касаторът да сочи допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав счита, че приложение следва да намери хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и да бъде извършена преценка дали постановеното от Апелативен съд София решение е в съответствие със служебно известните на съда решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I т.о. и решение № 50008/05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II т.о. на ВКС, постановени след подаване на касационната жалба. В приложение на задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС въпросът следва да бъде уточнен в следния смисъл: Наличието на многобройни недействителни клаузи, част от които възлагат валутния риск изцяло върху кредитополучателя потребител, отразява ли се на действителността на целия договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ ?

При този извод по останалите, поставените от касатора въпроси, съдът ще се произнесе с крайния си акт по същество на спора.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 275 лв.

При запознаване с въззивното решение настоящият състав констатира, че то е постановено при наличие на допуснати очевидни фактически грешки. Те се изразяват в следното:

• в мотивите на въззивния акт съдът е формирал извод за отхвърляне на предявения иск за заплащане на разноски за нотариални такси в размер над 80 лв. до заявения от 123 лв., но липсва формиран диспозитив за отмяна на първоинстанционното решение в частта за горницата над 80 лв.

• в отхвърлителния диспозитив на решението е посочено, че отмененото решение е постановено от Софийски окръжен съд вместо от Окръжен съд Благоевград по т. д. № 133/2021 г. вместо по т. д. № 133/2018 г. Същата грешка е допусната и на първа страница от решението.

• в потвърждаващия диспозитив са посочени съвсем различен номер на контролирано решение и различен номер дело, както и, че то е постановено от Софийски градски съд вместо от Окръжен съд Благоевград.

Доколкото сочените грешки рефлектират върху предмета на касационно обжалване, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд София за отстраняването им на основание чл. 247 ГПК, след което то бъде върнато на настоящата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на касационната жалба, подадена от К. Б. М..

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС