Определение № 677 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2838/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. против решение № 33 от 02.03.2023 г., поправено с решение № 14 от 12.01.2024 г., постановени по гражданско дело № 30 по описа за 2023 г. на Габровския окръжен съд, II състав. Касаторът обжалва въззивното решение в частите, с които е отменено решение № 68 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 166 по описа за 2022 г. на Тревненския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разликата над 5000 лв. до 10 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

Касаторът твърди, че в обжалваните части решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност и по три въпроса:

1.Как следва да се прилага общественият критерий, включително и обществено-икономическия стандарт за живот в страната, за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определянето от съда на размер на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от ЗОДОВ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретно и да отчете всички относими факти и обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и незаконните мерки за процесуална принуда, обуславящи неимуществени вреди, както и да изложи мотиви, за всяко от тях поотделно, относно значението им за определяне размера на обезщетението за тези вреди? По тези въпроси касаторът сочи противоречие между въззивното решение и ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решения № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ІII ГО, № 73 от 24.06.2020 г. по гр. д. 4400/2019 г. на ІІІ ГО, № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на ІV ГО, № 158 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на III ГО, № 16 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на III ГО.

3. Кои са критериите за оценка на икономическата конюнктура в страната, които съдът следва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди в производството по ЗОДОВ в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от същия закон? Касаторът счита, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

От фактическа страна е установено, че Б. П. Б. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.248а, ал. 2 от НК с постановление от 22.01.2019 г., което му е предявено на 28.01.2019 г. и е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 20.03.2019 г. в Габровския окръжен съд е било внесено постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а с решение № 80 от 18.11.2019 по АНД № 35 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд, влязло в сила на 20.07.2020 г., той е бил оправдан. След това Б. Б. е предявил иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство. Първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 10 000 лева и го е отхвърлил за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева.

Въззивният съд е посочил, че и двете страни по делото оспорват размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови обжалвания резултат съдът е съобразил, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил на 72 г. и не е бил осъждан. Наказателното производство е приключило в разумен срок от една година и шест месеца в досъдебна и съдебна фаза на две инстанции. Обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. От събраните свидетелски показания е установено, че Б. се е ползвал с добро име и авторитет на почтен човек до образуването на наказателното производство срещу него. Съдът е приел, че случая ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с привличането му като обвиняем и висящото наказателно производство: стрес, притеснения от обвинението, негативни изживявания от участието му като обвиняем и подсъдим в развилото се наказателно производство, чувство на срам и унижение, прилошаване, високо кръвно и сърцебиене. От представено експертно решение е установено влошено здравословно състояние на ищеца с призната 80 % нетрудоспособност от 2011 г. поради два прекарани инсулта. Второинстанционният съд е взел предвид, че повдигнатото обвинение не се е отразило трайно и негативно в отношенията на ищеца със семейството, роднините и близкото му обкръжение; делото не е било публично разгласено; ищецът е бил оправдан още на първа инстанция и незаконното обвинение не е довело до трайни последици и отражение върху живота му занапред. Отчел е също обществено-икономическите условия към датата на увреждането /2020 г./, както и че липсват данни в резултат на воденото наказателно производство да са причинени на ищеца заболявания или да е настъпило трайно влошаване на здравословното му състояние, като е определил обезщетение в размер на 5000 лева.

От съдържанието на мотивите на въззивния съд не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението, която според него се състои в несъобразяване на всички критерии, въз основа на които се определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, както и в неправилна преценка на доказателствата по делото. Такива пороци на решението не могат да се установят в производството по чл. 288 ГПК и не представляват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2, предложение трето от ГПК Очевидната неправилност е такъв квалифициран порок на решението, който се състои във вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, в прилагане на несъществуваща правна норма, или превратно прилагане на правната норма противно на нейния смисъл. В случая такъв порок на решението няма, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание.

Първите два въпроса касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС №4/1968г и т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр.д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено - икономическата конюктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумен срок, тежестта на престъплението, наложената мярка за процесуална принуда - „подписка“, негативните изживявания на ищеца, възрастта и чистото му съдебно минало, както и отражението на наказателното производство върху здравословното състояние и социалните контакти на ищеца. Отчел е, че незаконното обвинение не е за тежко престъпление, взета е била мярка за неотклонение „подписка“, наказателното производство е приключило в разумен срок, не е довело до трайни последици и отражение върху живота на ищеца занапред, не се е отразило негативно на отношенията му с неговите близките, както и че не е било публично разгласено. Въз основа на събраните по делото доказателства-свидетелски показания на близки на ищеца лица, не се установява по-голям обем на причинени вреди освен обичайните. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По третия въпрос на касатора не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Както е посочено по-горе, изискването е съдът да извърши преценка на обществено - икономическата конюктура в страната и изхождайки от нея, да не превърне обезщетението в източник на обогатяване за пострадалия. В случая въззивният съд се е съобразил с този критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Преценил е, че за обезщетяване на обичайните вреди от наказателно производство, проведено в разумен срок за обвинение в престъпление, което не е тежко и без трайни негативни последици сумата от 5 000 лв. е достатъчна и по-висок размер би довел до обогатяване на пострадалия.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд по жалбата на Б. П. Б. не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение