Определение № 225 от 08.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1646/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД, чрез адв.Д.Т. против решение № 909/23.04.2020г. по гр.д. № 3803/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 639/09.01.2019 г. по гр.д. № 10548/2018г. на СГС в частта за осъждане на касатора да заплати на К. И. Г. сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, настъпила при ПТП на 13.08.2013г. ведно със законната лихва от 02.08.2015г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът К. И. Г. оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал безспорно осъществяване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на застрахователя. За спорен е бил счетен въпорсът дали претърпените от по-малкия брат К. неимуществени вреди от смъртта на седемнадесет годишния Г. следва да бъдат обезщетени от застрахователя. След като се позовал на задължителните указания по ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС САС е приел, че конкретните житейски обстоятелства са създали между двамата братя силна привързаност, извън присъщата за подобна родствена връзка, като понесените от по-малкия брат морални болки и страдания от смъртта на по-големия брат обосновават извод за ангажиране отговорността на застрахователя. За обуславящи изхода от правния спор са били преценени установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че двамата братя са живели в една стая, учили са в едно училище, по-големият брат е закрилял по-малкият, грижел се изключително много за него – отделял е от собствените си парични средства, били са винаги заедно с училище и в свободното време. Касаторът е споделял всичко с Г. и го е чувствал като най-близък член на семейството. След смъртта му е отказал да се храни, да излиза, видмо отслабнал, бил унил, не са му помогнали лекари и психолози, с които се е срещал. Тези факти САС е преценил във връзка и с обстоятелството, че касаторът е бил очевидец на ПТП, при това на една ранна възраст – 12 г. Съобразени са били и обществевно-икономическите условия в страната към датата на деликта. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които касаят един и същ проблем и се обхващат от по-общо формулирания първи въпрос: Следва ли решаващият съд, при формиране на изводите си за наличие на особени обстоятелства, които да определят връзката между ищеца и пострадалия като сравнима на връзка между лица от най-близък роствен кръг, да извърши съпоставяне между установените по делото факти и обичайните характеристики на обичайните и житейски връзки между близки, роднини и членове на семейството, въз основа на който анализ да определи кои са тези житейски обстоятелства, които са различни за връзката между ищец и пострадал, но еднакви с такива от връзка между лица от най-близък родствен кръг, въз основа на които да се формира извод за притезание? Като допълнително основание за достъп се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора решението противоречи на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и на ППВС №4/1968г., а така също поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени допълнителните основния за достъп до касация. В задължителната за съдилищата практика, обективирана в цитираното ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Изрично са посочени характеристиките на традиционните за българското общество семейни отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Според ТР обичайните връзки помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ето защо според ВКС с посоченото ТР са дадени характеристиките на обичайната връзка в най-тесния родствен и семеен кръг, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за ищеца, поради смъртта на неговия брат – и само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В случая САС не се е отклонил от задължителната практика и е обсъдил всички събрани доказателства, както и доказаните въз основа на тях обстоятелства относно основните белези на връзката между касатора и неговия брат, а също така е направил преценка, кои са отличителните такива, надхвърлящи по интензитет традиционните за разбиранията на нашето общество характеристики. Акцентирал е на водещата роля, която по-големият брат е имал в живота на по-малкия, в сравнение с който и да е друг член на семейството. Преценил е съдържанието на грижата, която е била полагана, а така също и обстоятелството, че малкият брат е бил очевидец на смъртта на големия. В случая касторът оспорва крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Изложените от касатора доводи във връзка с чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд