Определение № 5524 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение01.12.2025 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
СПИРА производството по гр.д.№ 2713 по описа за 2025 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия и Търговската колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 3/2025 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 3286/07.05.2025 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез държавен инспектор А. В., срещу решение № 58/25.03.2025 г. по в.гр.д.№ 335/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260009/24.04.2024 г. по гр.д.№ 1877/2019 г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлено искането на КОНПИ против С. Д. С. и „ФОРС-98“ ЕООД за отнемане на имущество с цена 652 959,50 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ?“ и „Представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ?“ Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание за допускане на касация по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се тълкува превратно материалния закон и разпоредбите на §1, т.3 от ДР и чл.107, ал.1 и ал.2 от ЗОНПИ. От С. Д. С. и „ФОРС-98“ ЕООД, чрез адвокат К. К., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата, като считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и претендират сторените разноски от дружеството в размер на 1560 лева с ДДС. По отношение на разноските на С. Д. С. се иска да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в полза на адвокат К. К., „доколкото С. С. е в затруднено материално положение, не работи и няма текущи доходи“. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл.288 ГПК, с оглед обуславящия изхода на делото спор за разноските въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38, ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ Отговор на въпроса следва да се даде по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ВКС, ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр.с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 134 ТЗ
- чл. 1
- чл. 107, ал. 1
- чл. 229, ал. 1, т. 7
- чл. 38, ал. 1, т. 2
- чл. 38, ал. 1
- чл. 38, ал. 2