Определение № 50755 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 855/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. В., чрез адв. П. И., срещу въззивно решение № 93/06.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 279/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260244/19.02.2021 г. по гр. д. № 2018/2019 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявения от жалбоподателката против А. Р. Р. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между страните на 01.09.2014 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот с идентификатор ......, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], ул., с площ от 61,62 кв. м, заедно с изба № 7 и със 0,520 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно със съответното право на строеж, както и 12,5 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............ В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основания за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) какъв е редът за разваляне на двустранните договори и в кои случаи договорът може да бъде развален без да се дава допълнителен срок за доброволно изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 2) несключването на окончателен договор в уговорения срок, поради неизпълнение на задължението на една от страните по предварителния договор, поражда ли право за насрещната страна да го развали без да дава допълнителен срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 3) кой носи тежестта да докаже законосъобразно разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД – без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение; 4) поражда ли действие изявлението за разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот, отправено от продавача и достигнало до купувача след предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от купувача; 5) явява ли се неизправна страна купувачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот поради забава в плащането на цената, след като вече е предявил иска по чл. 19, ал. 3 ГПК и може ли продавачът в този случай да го развали валидно; 6) допустимо ли е писменото изявление на продавача за разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот да се връчи с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК в производството по предявен от купувача иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и поражда ли действие такова изявление; 7) следва ли клаузите на договора да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и начина, по който са уговорени задълженията на страните. Твърди се, че по въпроси №№ 1 - 5 и 7 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (цитирана в изложението на касатора); както и че отговорите на въпроси №№ 2, 4 и 6 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответната страна по жалбата А. Р., чрез адв. Н. К., в срока по чл. 287 ГПК е подала писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че на 01.09.2014 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот с идентификатор ..., представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], ул. .........., ет. 2, с площ от 61,62 кв. м, заедно с изба № 7 и със 0,520 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно със съответното право на строеж, както и 12,5 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ........, за сумата 20 000 евро, като част от нея - 5 000 евро - е платена при сключването на договора. В чл. 1 е уговорено, че остатъкът от продажната цена в размер на 15 000 евро, следва да бъде заплатен от купувача по банков път, по посочена в договора банкова сметка на продавачката, в срок до 2 години от датата на сключване на договора - до 01.09.2016 г. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че в този период продавачът няма право да извършва разпоредителни действия с имота, като при плащане на продажната цена в посочения срок, следва да осигури необходимите документи за сключване на окончателен договор. В чл. 5 също е записано задължението за сключване на окончателен договор в срок до 01.09.2016 г. Не е спорно, че към посочената дата купувачката К. В. не е изпълнила задължението си да плати остатъка от продажната цена - 15 000 евро. В последващия период от 19.10.2016 г. до 19.04.2017 г. са направени 6 плащания на обща стойност 7 480 лв., от които три по банков път (общо за 1980 лв.) и три в брой (общо за 5 500 лв. - в нарушение на чл. 1 от договора). От удостоверение с изх. № 2-9400-1058/18.08.2016 г. на [община], район „Западен“, се установява, че сградата, в която се намира жилището, предмет на предварителния договор, е завършена в степен „груб строеж“ преди изтичане на срока по чл. 5 от договора. Съдът е посочил, че на 18.06.2019 г. продавачката А. Р. е изпратила нотариална покана до Кр.В., в която е направила волеизявление, че разваля сключения предварителен договор поради съществено неизпълнение от страна на купувача – неплащане на продажната цена в уговорения срок и безполезност от закъсняло изпълнение (чл. 87, ал. 2 ЗЗД). Поканата е изпратена на посочения при сключване на договора адрес на В. – [населено място], [улица]. На 07.08.2019 г. е съставен протокол от нотариус Х. К., в който е посочено, че адресът на жалбоподателката е посетен от служителите при нотариалната кантора три пъти – на 18.06.2019 г., 08.07.2019 г. и 22.07.2019 г., като В. не е открита на адреса, нито има други живущи, на които да се извърши връчването. Предвид това, на 22.07.2019 г. е поставено уведомление, че лицето следва да се яви в нотариалната кантора за получаване на поканата. В двуседмичния срок не се е явил никой и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК нотариусът е отбелязал, че поканата е редовно връчена. Към отговора на исковата молба, постъпил в съда на 22.10.2019 г., ответната страна е приложила и процесната нотариална покана. На 19.06.2019 г. на пълномощника на продавачката Р. е връчена покана от жалбоподателката за явяване на 15.07.2019 г. в 13.30 ч. пред нотариус Т. Д. за сключване на окончателен договор. В съставения протокол № 152/15.07.2019 г. е записано, че се явяват само пълномощниците на купувача В., които представят документи за сключване на окончателен договор, както и че на електронната поща на нотариуса е получено изявление от продавача Р., че счита предварителния договор за развален. При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно клаузите на предварителния договор купувачът е поел задължението да плати изцяло покупната цена от 20 000 евро в 2-годишния срок от 01.09.2014 г. до 01.09.2016 г., като окончателен договор може да бъде сключен след изплащане на цената в уговорения между страните срок. Към датата на изтичането му жалбоподателката е изплатила само сумата от 5 000 евро (в деня на сключването на предварителния договор). Същевременно, в рамките на срока за плащане е удостоверено завършването на сградата в груб строеж, респ. при изправност от страна на купувача не е имало пречка окончателният договор за обекта да бъде сключен. Доколкото по волята на страните плащането на цялата продажна цена е необходимо условие за сключване на окончателната сделка, то неизпълнението на това задължение е породило право за изправния продавач едностранно да развали предварителния договор. В тази връзка е прието, че изявлението на продавача за разваляне на договора, отправено с нотариалната покана от 18.06.2019 г., е породило действие, поради което претенцията по чл. 19, ал. 3 ГПК е неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите три въпроса, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не са обуславящи. Приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на точния смисъл и съдържание на нормата и на установената съдебна практика (вж. - решение № 251/07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., ІІ т. о., решение № 229/28.01.2015 г. по гр.д. №4936/2013 г., ІІІ г.о., решение № 31/13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г., ІІ т. о., решение № 47/31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г., ІІ т. о. и др.). Изяснено е, че според основния принцип в облигационното право за свобода на договарянето (чл. 9 ЗЗД), страните могат да регламентират по своя воля правоотношенията си, като уговарят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. Постигнатите между страните договорености са задължителни за тях, съгласно изричната норма на чл. 20а ЗЗД, според която уговорките имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо диспозитивния характер на нормите на ЗЗД, каквато е и разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставките за едностранно разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение. Нормата е приложима само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните са уговорили други условия и начин за развалянето им. При отсъствието на императивни разпоредби, касаещи развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са свободни сами да определят условията, при които то настъпва. По общо правило, двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с едностранно изявление от кредитора. Преценката за неизпълнение се прави с оглед конкретно уговорените клаузи на договора и поведението на страните. В случая въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Посочил е, че страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор в срок до две години от датата на сключване на предварителния договор и то, ако в същия срок бъде изплатена изцяло продажната цена на имота. При безспорно установената виновна забава на купувача и липсата на точно изпълнение до изтичането на уговорения 2-годишен срок (до 01.09.2016 г.), вкл. и в последващия период до изявлението на продавача за разваляне на предварителния договор (18.06.2019 г.), без жалбоподателката да е ангажирала доказателства за наличието на обективни причини за неизпълнението, съдът е приел, че изправният продавач надлежно е упражнил правото си да развали договора, като с оглед изричните договорни клаузи допълнителен срок за изпълнение не е било необходимо да се дава. Въпроси № № 4, 5 и 6, са изцяло ирелевантни, тъй като формулировката им предпоставя факти и обстоятелства, които не са приети за установени и доказани по делото. Съдът не е приемал, че изявлението на продавача за едностранно разваляне на предварителния договор е достигнало до купувача след завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респ. - след представянето му с отговора на исковата молба, а напротив – след обсъждане на представените по делото доказателства е прието, че нотариалната покана е редовно връчена на жалбоподателката на адреса за кореспонденция, посочен в договора, който е и неин постоянен адрес на територията на страната. Изводът, че купувачката е неизправна страна по предварителния договор, е направен след оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и при съобразяване на смисъла на постигнатите между тях договорености. Предвид това, формулираният в изложението пети въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата, тъй като същият е относим към оценката, обсъждането и анализа на доказателствата, приетото от фактическа страна и обосноваността на изводите на въззивния съд, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По последния поставен въпрос, касаещ приложението на нормата на чл. 20 ЗЗД, не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика (вж. - решение № 80/08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., решение № 213/06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., решение № 133/21.06.2019 г. по гр. д. № 2918/2018 г., III г. о. и др.), според която във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни, неточни, или щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се преценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Думите следва да се възприемат според общоприетото им книжовно значение и вложения от страните смисъл предвид действителната им воля. На преценка подлежат също обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения при анализа и тълкуването на клаузите на процесния предварителен договор. Несъгласието на жалбоподателката с приетото от решаващия съд, че с оглед постигнатите уговорки и при установената виновна забава на купувача, за продавача е възникнало правото едностранно да развали договора без да е необходимо да дава допълнителен срок за изпълнение, респ. изложената в тази връзка аргументация, е нейна защитна теза, която не касае принципите положения, установени с правилото по чл. 20 ЗЗД. Развитите доводи са изцяло относими към правилността и обосноваността (чл. 281, т. 3 ГПК) на обжалвания съдебен акт, които не се проверяват в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение