Определение № 60466 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1774/2020 г.

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение № II-13/15.05.2020 г. по в. гр. д. № 1862/2019 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 69/19.05.2017 г. на Районен съд Несебър за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти, сключен между „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД и „ВарнаИнвест България“ ООД, обективиран в нотариален акт № 8, том II, рег. № 2195, дело № 171/21.08.2014 г. на нотариус рег. № 190 НК с действие в района на РС Варна.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, материалния закон – чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 301 ТЗ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни въпроси от значение по делото, а именно:

1. „Може ли да се приеме период от два месеца за съвместим с израза „незабавно“ по смисъла на чл. 301 ТЗ, т. е. предвид задължението на търговеца да се грижи за делата с изискването на добрия търговец незабавността за противопоставяне може ли да бъде приета за редовна в такъв случай, след като управителят на търговеца не е бил нито обективно възпрепятстван и е имал ангажирана правна защита от адвокат?“

2. „Може ли управител и едноличен собственик на капитала, който е бил освободен като управител, но това обстоятелство е неистинско и нищожно, валидно да се противопостави по смисъла на чл. 301 ТЗ на извършването на сделка без представителна власт преди влизане в сила на съдебно решение по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и възстановяване на вписването му като управител?“

3. „Предвид заведения от търговеца иск за нищожност на сделката поради липса на представителна власт – чия е тежестта за оборване или установяване на презумпцията на чл. 301 ТЗ на ищеца търговец да установи, че се е противопоставил в срок /незабавно/, или на лицето ответник, което черпи права от такава сделка – да установи, че няма незабавно противопоставяне от страна на търговеца и сделката е действителна?“

4. „Изначално нищожна ли е сделката по чл. 301 ТЗ или е налице висяща недействителност, която ще бъде отхвърлена или потвърдена, в зависимост от установяване наличието или липсата на незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ?“

От касатора са изложени твърдения, че тези въпроси са значими за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно от това, се релевира основание за директен достъп до касация поради очевидна неправилност на въззивното решение.

При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

От ответника по касация „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД е подаден отговор, с който се излагат доводи, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Заявено е становище, че не са налице основания за достъп до касация, тъй като на всички, формулирани от касатора въпроси, може да се отговори въз основа на закона и формираната съдебна практика. Претендира се въззивното решение да бъде оставено в сила и на ответника да бъдат присъдени разноски.

„ВарнаИнвест България“ ООД не ангажира становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивното производство по в. гр. д. № 1862/2019 г. се е развило след постановена отмяна на предходно въззивно решение с решение № 144/22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г. на ВКС. В мотивите на решението е прието, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да бъде изцяло възприета. След разглеждане на предявените при условия на евентуалност искове за установяване нищожността на сключения между „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД и „ВарнаИнвест България“ ООД договор за замяна на недвижими имоти от датата 21.08.2014 г., съдът е достигнал до извод, че основателен се явява този по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 301 ТЗ и сделката е нищожна поради липса на съгласие. При сключване на договора за замяна към датата 21.08.2014 г. представляващ дружествата „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД и „ВарнаИнвест България“ ООД е бил А. К., но преди тази датата О. Т. /предходният представляващ „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД/ е подал искова молба против „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД, обективираща претенция по чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ, за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, а именно - приемане на А. К. за съдружник, заличаване на Т. като управител и вписване на К. като такъв, както и сключване на нов дружествен договор между О. Т. и А. К.. В по – късен момент по исковата молба е постановено влязло в сила решение на Окръжен съд Бургас. Позовавайки се на разписаното в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът е счел, че А. К. като физическо лице и законен представител на „ВарнаИнвест България“ ООД е недобросъвестен. Оттук е изведено и заключение, че дружеството заменител „ВарнаИнвест България“ ООД като страна по сделката също е било недобросъвестно, т. е. знаело е, че по партидата на „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД са били вписани несъществуващи обстоятелства. От своя страна пък „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД е действало при липса валидно изразена воля. Съставът на въззивния съд е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС указания и е разгледал подробно противопоставеното от ответника Д. Д. Д. /касатор в настоящото производство/ възражение за приложение на чл. 301 ТЗ. След анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав е достигнал до извод, че О. Т. се е противопоставил веднага, след като е научил за сделката, с подаване на искова молба за установяване нищожност на замяната. Отделно съдът е приел, че до влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ О. Т. не е могъл да се легитимира като представител на „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД и да иска оспорване на сделката по замяна.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен достъп до касация и до факултативен касационен контрол.

Не е мотивирано основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, което се характеризира със самостоятелен фактически съста, предпоставящ обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция.

Първият и вторият въпроси няма характера на правни по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид, че задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор, каквото действие не е осъществено в случая. Първият въпрос предполага фактологически отговор. Приложението на чл. 301 ТЗ не е обусловено от точни времеви критерии, а за всеки конкретен казус е необходимо да се изследва и установи конкретният момент, в който търговецът е узнал за извършеното без представителна власт действие, в зависимост от който да се прецени кога е станало противопоставянето. При анализ на поставения въпрос следва да се има предвид и обстоятелството, че на практика касаторът /ответник в исковото производство/ не твърди някаква конкретна по – ранна датата, на която О. Т. да е узнал за процесната сделка по замяна. Неговите твърдения са хипотетични и се основават на предположения, че той е узнал за сделката въз основа на косвени данни – преглед в Търговския регистър по партидата на „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД /в която всъщност прехвърлянето на имоти не се вписва/ и оповестяване на нотариусите в района да не изповядват сделки с имоти на „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД. Вторият въпрос също не поставя за разрешаване конкретен материалноправен проблем извън счетените за релевантни конкретни факти от страна въззивния съд. Отделно от това, този въпрос не е и обусловил решаващите мотиви на въззивната инстанция, която е приела, че волята на ищцовото дружество е ненадлежно изявена, доколкото вписването на А. К. в ТРРЮЛНЦ като управител на „КРИСТИ ПЛЮС“ ООД е било прието за порочно на основание чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ с влязло в сила съдебно решение. Възможността Т. валидно да се противопостави на сделката е обсъждана от съда във връзка с допустимостта на иска за установяване на нейната нищожност и не се явява решаващ извод. В случая ключов е моментът, в който е подадена исковата молба, обективираща претенция по чл. 29, предл. III ЗЮЛНЦ. Този момент е осъществен преди сключване на сделката по замяна.

Отговор на останалите два въпроса се съдържа директно в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, която предвижда, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Отговор е даден и в създадената непротиворечива практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на I ТО, решение № 103/25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. на I ТО, решение № 51/10.02.2012 г. по гр. д. № 962/2011 г. на II ГО на ВКС. В мотивите на ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д .№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато едно физическо лице действа като органен представител на две дружества няма правен субект, различен от тях, който да изявява воля като представител Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител, който на основание представителната си власт изразява правна воля. Не са налице две самостоятелни лица – представител и представляван и съответно действия, извършени от лице без представителна власт, тъй като органното представителство не включва упълномощаване. В решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на I ТО е посочено, че чл. 301 ТЗ регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, а не от органния представител. В цитираните по – горе решения е приета тезата, че недействителността по чл. 301 ТЗ е висяща. Съществуващата практика изключва наличие на сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не може да се приеме, че трети и четвърти въпрос са от значение за прилагане на закона и развитие на правото.

При липса на основанията за достъп до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. III и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то такъв следва да бъде отказан.

При изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но доказателства за сто34567890-/7 рени такива не са ангажирани. Ето защо, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността по повод понасяне на разноски.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС