Определение № 1689 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7175/24.02.2025 г. на К. Б. М., подадена чрез адвокат С. Я., срещу въззивно решение № 1512/13.12.2024 г. по в. гр.д. № 1617/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли второинстанционният съд, с оглед задължението си по чл. 12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора; 2. Допустимо ли е доказване със свидетелски показания на плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност над 5000 лева без да се иска за това съгласието на другата страна по спора; 3. Допустима ли е замяната на втори свидетел с трети, при положение че страната е заявила и е твърдяла, че на спорното събитие са присъствали само двама свидетели; 4. Допустимо ли е ответникът по спора да твърди едно нещо /плащане по банков път при покупка на недвижим имот/ и да иска да го доказва с документи от банка, а в процеса на делото да изменя твърдението си като плащане в брой, което да доказва със свидетели; 5. Допустимо ли е да се кредитират свидетелски показания, въпреки че съдържат в себе си вътрешни противоречия, противоречия с твърдения на ответната страна, противоречие с нотариален акт и противоречия между отделните свидетелски показания. Ответникът по касация В. Й. М., [населено място], чрез адвокат Р. П., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебните разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 727/19.02.2024 г. по гр. д. № 11412/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от К. Б. М. срещу В. Й. М. иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], ет. 7, ап. 19, със застроена площ 88,92 кв.м., ведно с прилежащите изба № 19, с площ от 4,93 кв.м., 1, 312% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти от 1/2 ид.ч. за всеки от съсобствениците. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че през 1996 г. К. М. и В. М. са сключили брак, прекратен с влязло в сила решение за развод от 09.11.2016 г. Установено е, че на 04.07.2001 г. страните са придобили процесния имот с договор за покупко-продажба срещу 23 551,70 лева, заплатена в брой на продавачите при сключването му. Съдът е обсъдил представения договор за покупко-продажба от 03.07.2001 г., с който ответницата и нейната майка са продали съсобствения си апартамент на цена 25 236 лева. От свидетелските показания съдът е приел, че М. и майка й са целели получените от тази продажба средсдтва да вложат при закупуване на по-голямо жилище. По тази причина майката на М. е предоставила своята част от получената цена на дъщеря си. Свидетелят Б. е посочил, че след продажбата М. и майка й са оставили за съхранение получените парични средства в касата, намираща се в неговата адвокатска кантора. На следващия ден той им предал парите и заедно са отишли при нотариуса, пред когото е изповядана сделката, с която е придобито делбеното жилище. Свидетелят е посочил, че майката на ответницата е предоставила на своята дъщеря средствата, представляващи полагащия й се дял от получената продажна цена, като е заявила намерение да я надари с оглед придобиването на процесното жилище. Съдът е приел за неоснователно възражението за недопустимост на свидетелските показания във връзка с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като сключеният между ответницата и нейната майка договор за дарение е такъв между роднини по права линия, поради което не попада в обхвата на забраната за установяване със свидетелски показания на договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Като недоказано е преценено твърдението на ищеца, че към момента на придобиване на спорния апартамент той е имал собствена фирма и ресторант и от тази му дейност са произхождали средствата за неговото закупуване. С оглед на всички данни, въззивният съд е приел, че е налице трансформация на лични средства на ответницата при придобиване на процесния имот, поради което не е налице твърдяната от ищеца съсобственост. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да прецени всички събрани доказателства не предпоставя допускането на касационно обжалване. Във въззивното решение е съобразена задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следва да се посочи, че е ирелевантен начинът на заплащане на цената на процесния апартамент, доколкото при наведено възражение по чл. 23 СК предмет на доказване е произходът на вложените средствата за придобиването на спорната вещ. Отделно от това договорът за закупуване на жилището, сключен в нотариална форма, е подписан и от касатора, от което следва извод, че е налице извънсъдебно признание за начина на плащане на процесния апартамент. Въззивният съд е съобразил и постановките на ТР № 5/2013г., ОСГТК на ВКС, според които в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. Вторият въпрос се поставя при фактическа обстановка, която не е приета за установена и е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд. В тях е прието, че е установено извършеното дарение от страна на майката на ответницата към нейната дъщеря. Последното е допустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и не изисква съгласие на страните - чл. 164, ал. 2 ГПК, доколкото попада сред изключенията от забраната за установяване на договори на стойност над 5000 лева – договорът е сключен между роднини по права линия. Третият, четвъртият и петият въпроси са по съществото на спора и са свързани с твърденията на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения при допускането разпит на свидетели, преценката на техните показания и противоречие в твърденията за осъществилите се факти на насрещната страна. Отговорът им изисква обсъждане и преценка на доказателствата и фактите по настоящия правен спор, което не може да е предмет на производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационната жалба. Така формулирани, въпросите не осъществяват изискването за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи във връзка с четвъртия въпрос, че с отговора на исковата молба ответницата е въвела твърдение, че имотът е закупен с нейни лични средства и дарение от майка й, получени при продажба на техен наследствен имот. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5 и чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, К. М. следва да заплати в полза на ответника по касация В. М. сторените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 511,29 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.