Определение № 186 от 25.02.2011 г. на ВКС по д. № 488/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Г. К. С., Д. Н. С.- С. и Н. Г. С. са подали касационна жалба срещу решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3422 от 2006 г. на С. градски съд, ІІ”д” състав, с което е отменено решение от 21.07.2006 г. по гр.д. № 19017 от 2003 г. на С. районен съд, 40 състав и са уважени предявените в обективно съединение искове по чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс и по чл.108 от Закона за собствеността, предявени от Ж. И. Ф., А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К. –В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. за незастроена част от 770 кв.м. от УПИ ХІV-587, кв.208а по плана на[населено място], м. “Г. гл.”. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. Основно се навеждат доводи за липсата на активна материално правна легитимация на ищците, като се подържа, че собственик на имота е било събирателното дружество” “Ц.Паяковь и И.В.”, а не физическото лице И. В.. На второ място е подчертано, че ответниците притежават правно основание за осъществяваната фактическа власт и то се намира в разпоредбата на чл.15, ал.3/отм./ от Закона за собствеността, съгласно който освен правото на строеж, което е учредено за цялата земя, върху нея е отстъпено и право на ползване. В представеното изложение Г. К. С., Д. Н. С.- С. и Н. Г. С. се позовава на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата. Поставени са въпросите: как, кога и дали наследодателят на ищците е станал собственик на процесния имот; възможно ли е юридическото лице като правен субект да притежава имущество, което е различно от имуществото на съдружниците и съществува ли еднолично събирателно дружество. Поставен е и процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата и доводите на страните в съвкупност и поотделно – чл.12 ГПК. Цитирани са решения на ВКС. Ответниците Ж. И. Ф., А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К. –В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. са представили отговор, в който подробно се разглеждат всички поставени въпроси, като се изтъква, че част от тях са поставени за пръв път пред настоящата инстанция. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа наведените доводи и се съобрази с направените възражения и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна. При извършения анализ на изложението, в което се излагат касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК счита, че се съдържа и въпрос, които има значение за крайния резултат по спора и който касае преценката за наличието на фактическия състав на чл.1 от ЗВСВОНИ. При това положение Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. К. С., Д. Н. С.- С. и Н. Г. С. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правният въпрос, а именно: съществува ли имота до размерите при които е отчужден, ако пространствено терена е обединен в парцел върху които е отстъпено право на строеж по реда на чл.15 и при наличието на ал.3/отм./ от Закона за собствеността, но съществува незастроена част, която според строителните правила и норми, регламентирани[населено място] № 7 от 2003 г. отговаря на изискванията са обособяване на самостоятелна регулационна единица. С. градски съд е отменил решението и уважил обективно и субективно съединените установителен и осъдителен петиторни искове за незастроена част от 770 кв.м. от УПИ ХІV-587, кв.208а по плана на[населено място], м. “Г. гл.” защото е намерил, че ищците са наследници на собственика И. В., имота е отчужден по ЗОЕГПНС без да получат обезщетение и посочената реална част, която към датата на приемане на Закона се намира в собственост на Държавата съществува реално до размерите при които е отчуждена. При постановяване на решението е формирал изводи по основният въпрос за активната материално правна легитимация на ищците и по правното основание на което ответниците- касатори осъществяват фактическа власт върху спорния терен. Приел е че част от парцела може да бъде обособен самостоятелно по реда на Наредба № 7 на ПНУОВТУЗ. Именно последният извод следва да се съпостави с разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС/отм./ с оглед преценката дали е налице имот който съществува реално до размера при който е отчужден. Тези изводи не кореспондират с трайната практика на ВКС което налага допускане на касационно обжалване на решението и по спорния въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ищците следва да внесат държавна такса по 57 лв. всяка по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,