Определение № 60292 от 04.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1067/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №349/22.03.2019г. по в.ч.гр.д. №211/2019г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2/08.02.2019г. на съдията по вписванията при РС-Пирдоп, постановено по преписка №132/08.02.2019г. по описа на Служба по вписванията – [населено място]. С определение № 423/13.11.2020г. по ч.т.д. № 1067/2019г. на ВКС, I т.о. е спряно производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ. По същото е постановено решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България, поради което производството по делото следва да се възобнови. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че дори и да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Имотния регистър, то няма пречка вписването да се извърши по партидата на залогодателя на основание ал.3 на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Твърди, че това вписване е за противопоставимост, а не за действителност. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. Не е необходимо представяне на декларация по чл.264 ДОПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният състав от Софийски окръжен съд е потвърдил определение за отказ № 2/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Пирдоп по молба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) за отбелязване по партидата на отделни недвижими имоти на вписания в ТРЮЛНЦ особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД. Съдът е посочил, че правилата за вписване в нотариалните книги са уредени в чл.22а, чл.6, чл.8 и чл.9 ПВ и чл.264 ДОПК. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав е обосновал законосъобразността на отказа на съдията по вписванията за исканото отбелязване при констатираната липса на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 ДОПК – писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти. По отношение на тезата на частния жалбоподател, че §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., дерогира изискванията на чл.264 ДОПК, решаващият съд е посочил, че разпоредбата не регламентира реда за извършване на вписване, а обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „Корпоративна търговска банка” АД (н.). При липса на изрична норма, въвеждаща изключение от общия ред, включително относно необходимите документи, за вписване на залог върху търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти, се спазва процесуалния ред, установен в чл.22а, ал.1 ПВ. Констатирал е, че не е налице хипотезата на подновяване на залог върху търговско предприятие по чл.22а, ал.3 ПВ, тъй като липсват данни срокът на залога на търговско предприятие да е изтекъл или да изтича и да се иска неговото подновяване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във връзка с чл.22а ПВ? В този случай приложим ли е чл.264 ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а ПВ?”. По ддържа се основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с твърдението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Обявената за противоконституционна разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд на Република България с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й. Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос се отнася до вписване във вторичен регистър /имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, се заличават последиците, предвидени с тази норма. Следователно не са нищожни извършени заличавания на особени залози в търговския регистър. Ето защо въпросът, свързан с приложението на обявената за противоконституционна норма, не може да обуслови промяна на изхода на спора относно вписване във вторичен регистър при липса на първично вписване на особен залог в ТР, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд