Определение № 50657 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2273/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Морено Перголези, гражданин на Република Италия, чрез процесуален пълномощник, против решение № 244 от 23.04.2021 г. по в. т. д. № 27/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260007/08.09.2020 г. по т. д. № 92/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, поправено с решение № 260028 от 26.11.2020 г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на БАНКА ДСК АД сумата 24 647 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012 г. и допълнително споразумение от 11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.11.2018 г., както и сумите: 4 187.52 евро – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016 г. до 18.11.2018 г. и 485.42 евро – неустойка /10 %-на надбавка за забава/ за периода от 25.04.2017 г. до 18.11.2018 г., на основание чл.430 ТЗ. В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и касационният съд да се произнесе по същество, като приеме, че договорът за банков кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД, евентуално – че уговорките относно лихвата представляват неравноправни клаузи и на това основание също са нищожни. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Нищожен ли е сключеният договор за банков кредит и допълнително споразумение на основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД, предвид липсата на изразено съгласие за сключване на договора, вследствие на факта, че лицето не е български гражданин и не владее български език; 2/ Дали при изначална нищожност на договора, освен връщане на даденото, което е престирано от банката към клиента, като разместване на имуществени блага, се дължат лихви и разноски. БАНКА ДСК АД с писмен отговор в законния срок, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основания за допускане на решението до касационна проверка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол. Не се установява обаче приложното поле на касационното обжалване, по следните съображения: Формулираният първи въпрос не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Същият е относим изцяло към обосноваността и правилността на въззивното решение, които не подлежат на преценка в настоящия етап от касационното производство. Освен това въпросът не съответства на приетото от съда, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, а именно, че касаторът е владеел български език и с оглед на това договорът за кредит не е нищожен поради липса на съгласие. За да се допусне касационно обжалване, съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, следва да е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда за изхода на делото. Липсата на правен въпрос, отговарящ на горните условия, е достатъчно основание да не се допусне касационен контрол на решението. Вторият въпрос е обусловен от първия, като предпоставя изначална нищожност на договора, каквато съставът на въззивния съд е отрекъл да е налице. Поради това също не е годен да обоснове допускане на исканата касационна проверка. Извън изложеното, касаторът бланкетно е посочил допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което съдът не може да извърши преценка относно наличието й, съгласно указанията в т.4 от цитираното тълкувателно решение. С оглед горното, достъпът до касация следва да бъде отказан. В полза на ответника по касация, претендиращ разноски, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение