Определение № 1080 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4319/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ИзиРентБългария“ ЕООД, представлявано от управителя С. К., чрез адвокат Е. Т., срещу въззивно решение № 520 от 12.04.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 3517/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна В. Г. Д. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, отхвърлил иска на “ИзиРентБългария“ ЕООД против В. Г. Д. за заплащане на сумата от 13 520 евро (частичен иск), представляваща неустойка по сключен между страните договор за наем на автомобил от 10.06.2020 г., на осн. чл. 92 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 10.06.2020 г. страните са сключили договор за наем на автомобил (рент-а-кар), по силата на който дружеството като наемодател е отдало на Д. ползването на конкретен автомобил за срок до 23.06.2020 г. Наемателят се е задължил да заплаща наемна цена. Съгласно чл. 3 от Общите условия на търговеца (находящи се на гърба на договора за наем), при закъснение за връщане на автомобила с повече от 24 часа наемателят дължи неустойка в полза на наемодателя в размер на предварително платения депозит и 100 евро на ден за всеки ден забава. В срока на действие на договора наемателят е извършил ПТП с наетия автомобил (на 12.06.2020 г. около 10.30 ч. в [населено място]). На същата дата, с протокол за оглед на компетентния орган, автомобилът е иззет, а на 15.06.2020 г. ключът е предаден на разследващите органи. На 21.06.2020 г. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. “б“ НК. На 09.07.2020 г. е отказано връщане на автомобила с акт на прокурор при ОП – София с мотив, че предстоят свързани с него процесуално-следствени действия. Установено е, че и към момента на подаването на исковата молба (18.01.2021 г.) автомобилът се държи от органите на досъдебното производство. От правна страна съдът е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина; по силата на законовата презумпция по чл. 81, ал. 1 ЗЗД вината на изпадналия в забава длъжник се предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. Прието е, че забавата на Д. да върне в срок наетия автомобил се дължи на установения по делото факт, че колата е задържана като веществено доказателство по досъдебно производство за произшествие с участието на лицето. Съдът е посочил, че поведението на наемателя – неговата противоправност или виновност - във връзка с осъществяване на самото произшествие е ирелевантно обстоятелство за настоящия спор, който цели ангажиране на договорна, а не на наказателна отговорност. Обоснован е извод, че невъзможността на наемателя да върне колата е по причина, настъпила след сключване на договора и е обективна - дължи се на упражняване на законови правомощия на компетентните органи в досъдебното производство, въздействието върху които е извън волята и контрола на длъжника; задържането на наетия автомобил като веществено доказателство по висящо наказателно производство е практически и правно непреодолимо препятствие за връщането му от наемателя на наемодателя, настъпването на което не може да бъде вменено във вина на длъжника. Посочено е още, че полагането на дължимата грижа от страна на последния в случая няма значение, в смисъл че не би могло да доведе до практически резултат. Възможността автомобилът да бъде предаден в държане на собственика - наемодател е предопределена единствено от продължителността на наказателното производство или от преценката на Прокуратурата за предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК. Съдът посочил още, че именно ищецът, като собственик на наетата вещ, е легитимиран да иска връщането й съгласно чл. 113 вр. с чл. 111 НПК. В заключение въззивният съд приел, че ответникът не носи отговорност за забавено изпълнение на задължението си по наемния договор да върне наетата вещ след изтичане срока на договора, поради което и се освобождава от последиците на забавата на това задължение, сред които и тази за мораторна неустойка по чл. 3, ал. 2 от ОУ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: представлява ли задържането на автомобил – обект на договор за наемане на МПС (рент-а-кар), като веществено доказателство по реда на чл. 111 НПК по досъдебно/съдебно производство, практически и правно непреодолимо препятствие, което освобождава длъжника от отговорност за връщане на автомобила в договорения срок, при положение, че длъжникът е привлечен като обвиняем за управление на същото това моторно превозно средство при нарушаване на правилата за движение, при което е причинена средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди, по наказателното производство, по което е задържан автомобилът; дали задържането на автомобила по реда на НПК представлява основание за освобождаване от отговорност или е резултат от действията на дееца, който в качеството си на длъжник по гражданско отношение следва да носи отговорност за неизпълнението си по него. Наведени са и доводи за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по обобщения и уточнен въпрос: дължи ли наемателят на МПС обезщетение за вреди, ако не върне автомобила с изтичане на срока по договора, когато това се дължи на задържане на автомобила като веществено доказателство по реда на чл. 111 НПК по досъдебно/съдебно производство, по което наемателят е привлечен като обвиняем за причинени телесни повреди на трети лица в резултат на управление на задържания автомобил, при нарушаване на правилата за движение. Въпросът е от значение за постановения резулат, а разглеждането му – за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът