Определение № 592 от 23.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2836/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк” АД, [населено място], срещу решение №76/29.07.2019г. по в.т.д.№154/2019г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение. С него след отмяна на решение №41 от 21.03.2019г. /посочено 2010г./, постановено по т.д.№47/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, О. Б. К., гражданка на Руска Федерация, е осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, [населено място], сумата 18 832,80 евро по договор за банков кредит №121/16.05.2014г., от която: главница 18 118,07 евро, лихва върху просрочена главница за периода 21.05.2016г. – 29.01.2017г. 645,28 евро и наказателна лихва за просрочие за периода 21.05.2016г. – 29.01.2017г. 69,45 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2017г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 8 570,04 лв. разноски по делото за двете инстанции. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на второинстанционния съд, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Налице ли е валидно уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост, ако уведомлението е получено от предварително овластен пълномощник, без същият изрично да е упълномощен да получава уведомления за настъпила предсрочна изискуемост вместо длъжника и без на пълномощника да е изрично вменено задължение да уведоми длъжника при евентуално получаване на такова известие?; 2/При решение в полза на ответника по иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и направено възражение за стопанска непоносимост в първа инстанция, следва ли при уважаване на иска във втора инстанция въззивният съд да обсъди и да се произнесе по предявен иск по чл.307 от ТЗ? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителната разяснения в ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които обявлението за предсрочната изискуемост на кредита следва да е доведено до знанието на длъжника. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба „УниКредит Булбанк” АД, [населено място], поддържа, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд решение, както и че решението е законосъобразно и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по него доказателства, че на 16.05.2014г. между „Уникредит Булбанк” АД, [населено място], като кредитор, и О. Б. К., гражданка на Руска Федерация, като кредитополучател, представлявана от пълномощника Е. И. П., е сключен договор за банков кредит №121 от 16.05.2014г., с който на О. К., е отпуснат кредит в размер на 25 000 евро за покупка на недвижим имот, със срок на погасяване 16.08.2022г. и годишна възнаградителна лихва 9,20%. В чл.17 от договора са уговорени условията, при които кредитът може да се превърне в предсрочно изискуем. Изтъкнал е, че съгласно представеното по делото нотариално заверено пълномощно на Е. И. П., правата на пълномощника се предоставят за срока на действие на кредита, но не по- рано от пълното погасяване на всички вземания на банката срещу упълномощителя. Приел е за доказано изпълнението на задълженията на банката по договора за кредит, съгласно който на кредитополучателя е бил предоставен и усвоен изцяло уговореният ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 25 000 евро. Установил е, че до 20.07.2015г. задълженията на кредитополучателя са били редовно изпълнявани, след това са погасявани частично до 20.12.2015г., а след последното плащане на 23.12.2015г. не са постъпвали вноски. С оглед на това неизпълнение банката обявила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, за което изпратила известие на пълномощника на кредитополучателката чрез препоръчана поща – обратна разписка, връчена на адреса на лицето по пълномощното, на 11.06.2016г. Въззивният съд е приел, че е налице настъпила и редовно обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката, тъй като в съдържанието на отправената до длъжника нотариална покана, волеизявлението на банката е недвусмислено и ясно относимо именно към процесния договор за кредит. Вписани са данни за договора, дата на обявена предсрочна изискуемост и размер на задължението, както и срокът за доброволно изпълнение. Изложил е и доводи, че поканата е надлежно връчена на длъжника по кредита с препоръчана поща- обратна разписка, чрез пълномощника му Е. И. П.. Изтъкнал е, че представената по делото обратна разписка удостоверява, че пощенски служител е доставил пратката на адреса, посочен в договора между страните, като върху обратната разписка е посочен изходящият номер на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост, а обратната разписка е оформена чрез вписване на част от името на пълномощника на кредитополучателя - Е. И. П., съответно налице е редовно оформяне на пощенската пратка чрез подпис лично на лицето, съдържащ част от имената му. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от касационната жалбоподателка въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд. В подадения от ответницата отговор на въззивната жалба не са въведени доводи относно липсата на представителна власт на лицето Е. И. П., подписала договора за кредит като пълномощник на О. Б. К. и посочена като получател на уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита. Възраженията на ответницата – настоящ касатор относно редовността на връчването на уведомлението, се свеждат до липсата на реквизити от задължителното съдържание на представеното по делото известие за доставка /обратна разписка/ и именно по тези доводи се е произнесъл въззивният съд, съобразно установените в чл.269 от ГПК ограничения в обсега на въззивната дейност. Вторият въпрос е относим към спора, доколкото с допълнителния отговор на исковата молба са изложени твърдения за наличие на стопанска непоносимост и е отправено искане до съда да измени договора за банков кредит според предложението на ответницата за вноски от 350 - 400 лева. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Самата формулировка на въпроса изключва необходимостта от тълкуване на приложими към спора норми, доколкото е процесуално недопустимо съдът да се произнесе по иск, когато страната не е предявила такъв, а е въвела само защитно възражение. Дори при редовно предявен иск, пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по него би довел до непълнота на решението му, подлежаща на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК, която не може да бъде отстранена във въззивното производство. Наред с това следва да се отбележи, че по приложението на чл.307 от ТЗ е формирана практика на ВКС с решение №183/21.11.2018г. по т.д.№542/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че с топанската непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. В решение №242/10.02.2017г. по т.д.№3389/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че изявлението на една от страните по договорно правоотношение да измени или прекрати договора изцяло или отчасти е потестативно по своя характер, без законът да му придава обратно действие. Правото може да се упражни само чрез иск на заинтересованата страна, по който съдът постановява решение с конститутивно действие – въз основа на него се внася изменение в договорната връзка занапред. В настоящия случай съдът не е сезиран с насрещен конститутивен иск по чл.307 от ТЗ от ответницата, поради което и не е дължал произнасяне по направеното от нея искане за изменение на сключения между страните договор за кредит. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поддържа също, че в противоречие с ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Бургаски апелативен съд е приел, че банката надлежно е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, въпреки, че от доказателствата по делото е видно, че пълномощникът няма такъв мандат, обратната разписка за връчването е ненадлежно оформена и изявлението на банката не изпълнява изискванията на чл.60 от ЗКИ по съдържание. Тези доводи съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не обосновават наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване Във връзка с тях жалбоподателката не е формулирала конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда. Непосочването на правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 от ГПК съобразно разясненията по Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите относно редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемонст на кредита, съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, но те не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд