Определение № 973 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 362/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] срещу решение № 357 от 19.12.2011 год., постановено по гр.д. № 42/2011 год. на Окръжен съд [населено място], в частта в която е потвърдено решение № 173/11.10.2010 год. по гр.д. №4/2010 год. на Харманлийския районен съд, с което признато за установено по отношение на А. Д. С. от [населено място], съществуването на вземане в размер на 5 500 лв. като главница, ведно със сумата от 73,54 лв. като мораторна лихва за периода от 01.10.2009 год. до 12.11.2009 год. и законната лихва до окончателното заплащане на задължението в полза на М. М. Н. ,което вземане произтича от частично неизпълнение на договор за паричен заем от 16.07.2009 год. с нотариална заверка на подписите. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуално- правните норми и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира и направените в производството на всички инстанции разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация М. М. Н. от [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Счита, че не е налице посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. В представеното по делото изложение касаторът сочи, че по материалноправния въпрос налице ли е солидарна отговорност между ответниците в конкретния случай, е решен в противоречие посочената задължителна практика на ВС / ППВС №17/18.11.1963/ и посочените решения на ВКС, които нямат задължителен характер.Счита също така, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. С въззивното решение съдът действително е обсъждал направеното от касатора във въззивната жалба възражение за липса на солидарна отговорност между двамата ответника - заемополучатели по процесния договор за заем като след тълкуване на договора и конкретните данни по делото е приел, че такава е налице, независимо, че изрично не е посочена в договора. Въпросът за солидарната отговорност и свързания с него въпрос при какви обстоятелства договорът подлежи на тълкуване, не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото възражението за липса на солидарна отговорност не е било направено в отговора на исковата молба и е преклудирано /133 ГПК /. С оглед на това същото не е следвало да бъде предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Предвид посоченото този въпрос не може да бъде основание / обща предпоставка/ за допустимост на касационното обжалване. С оглед на изложеното не се налага обсъждане на допълнителните основания / критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, както и представените във връзка основанията по чл. 280,ал.1 и 2 ГПК съдебни актове. Съобразно с изхода на делото А. Д. С. следва да заплати на ответницата по касация М. М. Н. направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.