Определение № 367 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2015 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Б. Ж. като пълномощник на М. М. Ч. от [населено място], срещу въззивното решение № 1 от 05.01.2015 г. по в. гр. д. № 2608/2014 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по касация Б. Т. М. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4094/07.08.2014 г. по гр. д. № 5860/2013 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявен срещу жалбоподателката иск по чл. 108 ЗС. Обект на ревандикационната претенция е част от надпартерен етаж от жилищна сграда, придобит от ищцата Б. М. въз основа на възлагане по гр. д. № 441/1989 г. на Варненския районен съд и наследствено правоприемство от О. С. С.. С решението по същото дело е установено, че първоначално имотът бил възложен на Ц. Я., но предходно осъществената делба по гр. д. № 1185/1975 г. е нищожна на основание чл. 75 ЗНсл поради неучастие на съделител. След постановяване на решението по допускане на делбата по гр. д. № 441/1989 г. Г. П. И. - наследница по закон на Ц. Я., продала имота, придобит от наследодателката й по нищожната делба, на Б. Б. Ч. с н. а. № 33/27.11.1989 г. С н. а. № 140/29.10.1993 г. купувачът и съпругата му Н. М. Ч. продали имота на М. М. Ч. /сега ответница/, като си запазили правото на ползване. След влизане в сила на решението по извършване на делбата, в производство по гр. д. № 895/1997 г. на Варненския районен съд е разгледан иск по чл. 108 ЗС, предявен от О. С. и Б. Т. /сега М./ срещу Б. и Н. Ч. и М. Ч., за предаване на владението върху същата обособена част от надпартерния етаж, която е предмет и на сега предявения ревандикационен иск. С влязло в сила решение Ч. са осъдени да предадат на ищците владението и е отменен н. а. № 33/1989 г., а тъй като е установено, че М. Ч. не упражнява фактическа власт върху имота, искът срещу нея е отхвърлен. Въз основа влязлото в сила решение ищците се снабдили с изпълнителен лист, по който образувано изпълнително производство, но и към момента владението върху имота не е предадено. Спорният имот е бил предмет на разпореждане и по н. а. № 122/10.05.2002 г., с който М. Ч. го прехвърлила на В. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазила правото на ползване. С влязло в сила решение по гр. д. № 1314/2010 г. договорът е развален поради неизпълнение. Имотът е бил обект на искове за собственост, предявени от Б. и Н. Ч., а впоследствие - от В. Ч., респективно за установяване притежавано от М. Ч. право на ползване, които са били отхвърлени, респективно производството е било прекратено - гр. д. № 1163/1995 г., гр. д. № 2000/2004 г. По сега предявения от Б. М. иск за ревандикация ответницата е поддържала довод за недопустимост, който е приет за неоснователен. Въззивният съд посочил, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът, не и мотивите на съдебно решение, а в случая от диспозитива на съдебното решение по гр. д. № 895/1997 г. не може да с направи извод на какво основание са отхвърлени исковете срещу М. Ч. - дали защото ищците не са собственици, или защото ответницата не владее имота. Второто съображение е, че не може да се направи извод и какво е заявеното от ищците придобивно основание за собствеността, така че да се установи дали то е идентично със заявеното в настоящото производство. Оттук съдът заключил, че предметът на спора в двете производства не е идентичен и предявеният иск е допустим. Въззивният съд приел иска и за основателен. Договорът за покупко-продажба по н. а. N 33/1989 г. е сключен след влизане в сила на решението по допускане на делбата по гp. д. № 441/1989 г., по което праводателката на купувача Ч. е била страна, така че и частните правоприемници на обособена част от делбения имот са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебния акт, установяващ, че към датата на нотариалното прехвърляне имотът в цялост е бил съсобствен между лицата, визирани в съдебното решение, включително и, че предходно осъществената делба не е ликвидирала съсобствеността поради нищожност. Подобна обвързаност е налице и спрямо М. Ч. - купувач по договора от 1993 г., и В. Ч. - приобретател по договора от 2002 г., впоследствие развален, защото никой не може да прехвърли повече права от тези, които има. Съдът намерил възражението на ответницата да е придобила собствеността на основание давностно владение, осъществявано от закупуването на имота в 1993 г. до 2012 г., за преклудирано, защото, като ответник по ревандикационния иск по гр. д. № 895/1997 г., тя е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу придобивното основание на ищците - Б. М. и нейната наследодателка, включително и сега противопоставеното. Дори, обаче, същото да подлежи на разглеждане, съдът го намерил за недоказано, след като изложил съображения защо не е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Касационните доводи са за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като в нарушение на забраната по чл. 299 ГПК съдът е пререшил вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор между същите страни, за същия имот и на същото основание, а освен това е постановен по отношение на имот, който не е въведен като обект на собственост в исковата молба съобразно с данните от действащата кадастрална карта на [населено място]. Поддържа се и довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства по делото, противоречие с процесуалния закон, противоречие с материалния закон и необоснованост. Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила на първо място въпроси по допустимостта на предявения иск и на постановеното по него решение: 1. от къде съдът следва да извлече данни за това идентичен ли е предметът на предходен иск, по който има постановено влязло в сила решение и достатъчно ли е, за да бъде установено това обстоятелство, по делото да бъдат представени исковата молба и решението, постановени в предходното производство между същите страни; 2. следва ли в исковата молба имотът - предмет на иск за собственост, непременно да бъде индивидуализиран според актуалната кадастрална карта, за да се смята, че даден имот по действащата кадастрална карта е предмет на иска. На следващо място са поставени въпросите: 1. за коя страна настъпват последиците на влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен - за ищеца, изразяващи се в невъзможност да предяви отново същия иск, или за ответника, изразяващи се в преклудиране на възраженията му срещу отхвърления с влязло в сила решение иск; 2. преклудират ли се възражения на ответника по даден иск, основани на факти, осъществени след постановяване на решението, или не се преклудират; 3. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страната, относими към установяване на даден факт, или не е длъжен; 4. при обсъждането на дадени доказателства, а и доводи на страната, основани на тези доказателства, следва ли съдът да изложи конкретни и логически обосновани изводи, свързани с тяхното съдържание, или е достатъчно да изложи бланкетно твърдение, че съдържанието на тези доказателства не установява факта, който страната се стреми да докаже. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по довода за вероятна недопустимост на иска и на обжалваното решение, основан на първия от поставените въпроси във връзка с приложението на принципа за непререшаемост на спора, установен с чл. 299, ал. 1 ГПК. Произнасянето по останалите въпроси е в зависимост от разрешението, което ще бъде дадено на въпроса, определящ допустимостта на съдебния акт. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.