Определение № 22 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7335/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 97292/12.08.2014 год. на Л. М. В., С. Н. Г. и В. М. Г., всички от [населено място] – С., заявена чрез процесуалния му представител адв. И. И. - САК срещу въззивно Решение от 07.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 15246/2011 година на СГС ,с което е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, Софийският градски съд, в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил Решение от 15.06.2010 год. по гр.д. 18914/2007 год. на Софийския РС, в частта с която е уважен иска по чл. 108 ЗС като е прието за установено, че ищците са собственици на недвижим имот- бивша нива 4 категория, намираща се в строителните граници на район „В.“ С. м.“П. р.“, имот пл. N 4, к.л. 136, с площ от 700 кв.м., който попада и нанесен като част от имот с пл. Nо 96 в ПК на“С. д.- В.“ и ответника В. З. е осъдена да предаде владението на тази част и вместо него е постановил ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. За да постанови решението си, втората инстанция в правомощията си на пълен въззив по реда на отменения ГПК е приел, осъществявайки косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение на ОбС Земеделие „Нови Искър“ по ЗСПЗЗ, че реституцията на бившата земеделска земя, попадаща в строителните граници на града не е могла да бъде проведена по реда на ЗСПЗЗ предвид на ограниченията на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл.17а ЗППДОбП / отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното неправилността на обжалваното решение е поради нарушение на процесуалните правила за обективно съединяване на искове, нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание спорния въпрос, предмет и на ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, за допустимостта на съединяване на иска по чл. 108 ЗС и този по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 год. / и отношенията помежду им и допустимостта на постановеното въззивно решение, като касаторът изрично прави искане да се спре касационното производство на основание чл. 292 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че въпросите за значението на скицата по чл. 13 ал.4 ППЗСПЗЗ като елемент от процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот и конститутивното действие на решенията по чл. 18ц ал.1 ППЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС и ТР 9/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация М. на земеделието и храните, с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване – липсата на конкретно изведен правен въпрос, обусловил изхода на правния спор, обосновка на законовите предпоставки за допускане и др.. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че преди да произнесе определението си по чл. 288 ГПК, следва да бъде съобразено следното: Настоящият състав на ВКС приема, че след като един от поставените правни въпроси по см.280 ал.1 ГПК и по конкретно въпросът за допустимостта на съединяване на иска по чл. 108 ЗС и този по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 год. / и съотношението помежду им и допустимостта на постановеното въззивно решение, е предмет на образуваното ТР 4/2014 година и ТР 5/2014 година на ОСГК на ВКС / в която насока е и изрично направеното искане да се спре касационното производство на основание чл. 292 ГПК от страна на касатора /, с които се цели да се даде едно по задълбочено и всестранно тълкуване на закона с оглед на еднаквото и точно прилагане на правната норма на чл. 53 ал.2 ЗКИР, в редакция до изм. на закона с ДВ. Бр.49/2014 година, и с оглед на възприетата теза с ТР 8/2013 год. на ОСГК на ВКС, че в аналогични хипотези касационното производство следва да се спре още в етапа на селекция