Определение № 5877 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4094/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 302 от 16.06.2025 г. по в.гр. д. № 193/2025 г. на ОС – Велико Търново, с което са уважени искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Жалбоподателят - Т. М. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основание за допускане на касационното обжалване и за неправилност и незаконосъобразност на постановеното въззивно решение. Ответникът - „Гранд Хотел Хебър“ ЕООД, в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил решение № 1663/12.12.2024 г. по гр. дело № 221/2024 г. по описа на РС – Велико Търново, е осъдил ответницата Т. Г. да заплати на „Гранд Хотел Хебър“ ЕООД сумата от 5 944,20 лв., представляваща стойност по фактура № [№] от 30.07.2023 г, издадена въз основа на споразумение за организирано настаняване от 21.07.2023 г., сумата от 3 417,80 лв., представляваща неустойка за забава, на основание чл. 6, ал.1 от споразумение за организирано настаняване от 21.07.2023 г., за периода 20.08.2023 г. - 12.12.2023 г. Производството се е развило след назначен особен представител на жалбоподателката при условията на чл.47, ал.6 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 3417, 80 лева, дължима неустойка основание чл. 6, ал.1 от споразумение за организирано настаняване от 21.07.2023 г., за периода 20.08.2023 г. - 12.12.2023 г. Съдът е приел за установено, че между страните е сключено споразумение за организирано настаняване на лица в хотел „СПА Хебър“-яз.Батак, с включено изхранване, по силата на което дружеството се задължава да предостави хотелиерски услуги съобразно условията на сключеното споразумение, а жалбоподателката се задължава да заплати тези услуги. Прието е установено, че услугата е извършена и за заплащането и е изготвена фактура фактура № [№]/30.07.2023 г. от дружеството, която е подписана от Т. Г., но по делото липсват доказателства, с който да се установи по безспорен начин, че е извършено плащане по същата. С оглед изложеното въззивният съд е счел, че искът с правно основание чл. 79 ЗЗД е основателен и доказан по размер. Що се отнася до предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД съдът е приел, че със сключването на споразумението за организирано настаняване от 21.07.2023 г. за възложителя е възникнало и задължението за заплащане и на уговорената неустойка в размер на 0,5% на ден от неплатената част на цената за всеки ден на забава, поради което е уважил и този иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Поддържа ,че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПк за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно-основание по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Съгласно задължителната практика на ВКС съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Настоящата инстанция констатира, че разрешението на този въпрос, дадено от въззивния съд в случая, не противоречи на практиката на ВКС. Окръжният съд правилно е определил предмета на спора като такъв за изпълнение на задължение по договор за услуга и като е обсъдил всички доказателства, приети по делото, е приел за установено, че жалбоподателката дължи заплащане цената на извършената от дружеството услуга по настаняване и изхранване на лица в хотел „СПА Хебър“-яз.Батак. Решението на въззивния състав не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК ). Направеното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдение на жалбоподателя не сочи на неправилно приложение на императивна разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон. На представителя на жалбоподателя назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК следва да бъде заплатено възнаграждение за извършените процесуални действия за всяка инстанция поотделно. В случая е депозирал отговор на касационната жалба, в който е поискал да му бъде присъдено възнаграждение, което е било определено в размер на 460 лева и е внесено предварително при администриране на касационата жалба от „Гранд Хотел Хебър“ ЕООД. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по жалбата следва да бъдат заплатени от жалбоподателя разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът