Определение № 65 от 03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Б., срещу решение №831 от 25.06.2020 г. по в.гр.д. № 217/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5573 от 10.12.2019 г. по гр.д. № 9470/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Р. З. М. не дължи на касатора сумата 5063.35лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за обект в [населено място], ул. „Д-р К. Й.“ [жилищен адрес]-1, за периода от 23.05.2017 г. до 22.05.2018 г. по издадена фактура № / 03.06.2019 г. за аб.№ и кл.№. Въззивният съд е възприел установената от Варненския районен съд фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в мотивите на първоинстанционното решение. По КП № 1400793 / 22.05.2018г. съставен от служители на „Енерго-Про-Мрежи“АД е извършена проверка на измервателната система на обект в [населено място], ул.“ Д-р К. Й.“ [жилищен адрес] 11. Провереното СТИ е демонтирано със снети показания от регистри 1.8.1-1.8.4, и подменено ново. Констатациите на метрологичната експертиза, обобщени в КП № 886/ 15.05.2019г. БИМ, РО- [населено място], показват, че процесният електромер е тип caratdigitron МО2, статичен, еднофазен, двутарифен, с показания на активни регистри: Т1 5159кВТч и Т2-18318.9 kWh. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата /т.4.4-4.6/. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не отговаря на техническите характеристики-при софтуерен прочит е установено наличие на преминала ел.енергия в Т3 – 027786.3 kWh, невизуализирана на дисплея. Въз основа на констатираното отчитане в неактивен регистър е издадено становище за начисление на електроенергия, общо 27 786 кВТч, за периода 23.05.2017г.- 22.05.2018г., и счетоводен документ- Фактура № № / 03.06.2019г. за сумата 5 063.35 лв.с ДДС. Абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване. Според приетата техническа експертиза СТИ е преминал първоначалната проверка през 2015 г. и подлежи на повторна на всеки шест години. Срокът на метрологична годност изтича през 2021 г. Параметризиран да отчита за битов абонат, по две тарифи / Т1-нощна, Т2- дневна/. Измереното количество в часова зона за върхова енергия по невизуализиран регистър 1.8.3. е показател за нарушение в нормалната работа на измервателния уред, поради вмешателство в тарифната схема. Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдени са измерените показания по активни регистри- дневна и нощна тарифа. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Срокът на метрологична годност не е изтекъл и отчитането на потребяваната електроенергия е по две тарифи- дневна и нощна.В информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупани количества в останалите регистри, невизуализирани на дисплея, и следователно възможност да бъде установено несъответствие при редовен отчет на показанията при доставчика. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.Неоснователно е възражението на ответника по иска за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума / в рамките на минал отчетен период/ за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен период. По делото е представен констативен протокол от 02.12.2015г. за монтаж на СТИ с идентичен фабричен номер и вписани „0“показания на регистри 1.81.,1.8.2, които отговарят на параметризацията за битов абонат, установена от БИМ. Липсват данни за процесния 1.8.3., както и всички останали регистри / 1.8.4,1.8.0/, въз основа на които да се изведе обективен извод за нерегламентирано натрупване поради намеса в тарифната схема, ако такива данни са събрани след проверка извършена в едногодишния срок по чл.50 от ПИКЕЕ. Поради изложеното, ответникът не доказва главно и пълно предвидените в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни; 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД – сочи се противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2018г., І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по жалбата Р. З. М., с адрес в [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Ц. Д., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория повдигнат въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2018г., І г.о. на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 101.27 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.