Определение № 1965 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4292/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. А. У., против Решение №254 от 05.06.2023г. по в. гр. д. №74/2023г. по описа на Окръжен съд- Перник, с което е потвърдено Решение №260194 от 04.10.2022г. по описа на Районен съд- Перник, с което са били изменени мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата З. Е. И., ЕГН [ЕГН], и T. Е. И., ЕГН [ЕГН], като родителските права са предоставени на бащата Е. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], определено е местоживеене на децата при бащата на посочения адрес; определен е режим на лични отношения между майката М. Т. С., ЕГН [ЕГН], и децата, осъдена е майката М. Т. С., ЕГН [ЕГН], да заплаща на всяко от децата, чрез техния баща и законен представител Е. С. И., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на по 177,50 лв. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния или въззивния съд или решаване на делото по същество чрез отхвърляне на предявения иск.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. С. И., ЕГН [ЕГН],, чрез пълномощника му адв. Ж. Ж., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Окръжен съд- Перник се е произнесъл по предявен от Е. С. И. против М. Т. С. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата З. Е. И., ЕГН [ЕГН], и T. Е. И., ЕГН [ЕГН], определени с влязлото в сила Решение № 98/24.08.2020г., постановено по к. гр. д. № 4394/2019г. по описа на ВКС, ІV ГО. От фактическа страна съдът е приел, че страните са родители на двете деца и не живеят заедно. С Решение № 98/24.08.2020г., постановено по к. гр. д. № 4394/2019г. по описа на ВКС, ІV г.о., упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Т. С., като местоживеенето на децата е определено при нея. Така постановеното решение не е било изпълнено и въпреки същото децата са продължили да живеят в дома на бащата Е. С. И. в [населено място], [улица], и той е продължил да полага грижи за тях. От представеното по делото заверено копие на постановление на ДСИ при РС- Перник от 01.12.2020г. се установява, че съдебният изпълнител е отказал да осъществи принудително изпълнение по предаване на малолетните З. и Т. И. от техния баща Е. И. на майката М. С.. В мотивите си, съдебния изпълнител се е позовал на представения пред ДСИ социален доклад, съгласно който принудителното предаване на децата ще се отрази негативно върху емоционалното им състояние.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите В. Ц. А., К. Р. Ш., Е. А. Б. и Т. М. С.. В разпита си, свидетелката В. Ц. А. е посочила, че откакто са се родили, децата живеят в дома на бащата, където са и понастоящем. Посочила е, че за децата се грижи основно баща им, като му помага и бабата по бащина линия. Бащата купува дрехи, храна и подсигурява всичко, от което имат нужда. Заявява, че децата са обгрижени много добре, задоволени са, водени са на разходки, на развлечения, рождените дни им се празнуват. Свидетелката е заявила, че „малката“ е споделяла с нея, че много не иска да говори с майка си, защото майка й по телефона казвала за баба й цинични думи, но се срамува да ги каже. Веднъж, обаче, й ги казала – „Баба ти е курва“. Св. А. е заявила още, че Т. й е казвала, че не иска да ходи при майка си, но не е обяснявала защо. Заявява, че бащата постоянно насърчава децата да се обаждат на майка си, но те заявявали, че „Когато майка ми започва да говори глупости, аз не искам да говоря“. Свидетелят К. Р. Ш. е заявил в разпита си, че двете деца се отглеждат от бащата, който се грижи за тях с помощта на майка му, която живее в отделна къща близо до тях. Заявява, че вижда положителна промяна в децата и най- вече по отношение на това как изглеждат те физически и психически- доста по-контактни са, по-общителни, обикновено са в добро настроение, добре облечени, с добри прически, изглеждат добре. Заявява, че преди не са изглеждали така, като за пример посочва зъбите, особено на Т., както и раздърпаните им дрехи.Свидетелства за това, че децата поддържат връзка с майката по телефона, като общуват по стандартен начин- задават си въпроси и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката. Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била странна- много късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.

Известно й е, че майката не е виждала децата си повече от една година, като контактува с тях през мобилни устройства. Сочи, че майката е идвала до [населено място] и до училището, където се обучават децата, но безуспешно, тъй като насилствено й е отказано децата да бъдат с нея. Заявява, че майката не е приета в семейството на Е., не е допускана да се срещне там с децата от Е., майка му и брат му. Свидетелката уточнява, че всичко, за което свидетелства, й е споделяно от самата М. С.. Свидетелят Т. М. С.- баща на майката М. С., заявява, че веднага щом М. е излязла от болницата в Перник е отишла да живее в неговия дом в [населено място], което се е случило преди около 3 години и половина. Заявява, че откакто е излязло решението на ВКС, Т. не е идвала в П. и според него просто някой казва на децата, че като дойдат в П., вече няма да могат да се върнат в Перник. За да се изпълни решението на ВКС първо било отправено писмено предложение към бащата Е., но след като той не изпълнил това, се обърнали към адвокат, за да може по законен ред да го накарат да изпълни решението на съда. Свидетелства, че в края на м. юни от Отдел „Закрила на детето“ са им казали, че бащата Е. И. се е съгласил да предаде децата доброволно.

Когато отишли, майката и децата влезли в една стая, а бащата останал да чака в коридора, пред вратата на стаята, в която били децата и майка им. След известно време децата се били успокоили и тръгнали да излизат с майката, която ги водела за ръце, но щом видели баща си се зарадвали и го прегърнали. Той започнал да пита „Питахте ли децата дали искат да ходят на П., те не искат да ходят на П.“, при което служителите от отдел „Закрила на детето“ отговорили, че това не е така и би следвало да се изпълни съдебното решение. Бащата, обаче, взел децата и си заминал. Свидетелят уточнява, че след този случай с М. С. не са ходили да търсят децата директно в дома на баща им Е., но са ходили веднъж в училището, където учат. Тогава на училище била само Т., като на място пристигнали служители на Отдел „Закрила на детето“ и полиция. Пристигнал и бащата Е., който, обаче, не насърчил детето да тръгне с майка си. Свидетелят сочи, че майката поддържа контакт с децата по телефона и чрез таблет, като се чуват почти всеки ден. Сочи още, че за последната година и половина са идвали 4-5 пъти до [населено място] за провеждане на срещи между М. и Е. в Отдел „Закрила на детето“. На тези срещи чул, че децата не искат да ходят в П..

Изслушан пред районния съд, социалният работник от Д „СП“- Перник е заявил, че от това, което е наблюдавала, децата в [населено място] се чувстват много добре. От приетия по делото социален доклад се установява, че взаимоотношенията между родителите на децата са силно влошени. Бащата не изпълнява постановеното съдебно решение, поради което майката е търсила съдействие от различни институции, включително и ДСИ. На 09.02.2021г. е проведена среща между Т. и майката М. С. в учебното заведение, което детето посещава. Срещата се е осъществила в кабинета на педагогическия съветник в учебното заведение, като детето било изненадано от появата на майката и първоначално се зарадвало да я види. След кратък разговор между двете, детето видимо се притеснило, разплакало се и отказало да тръгне с майка си. Въпреки уверенията, детето не променило мнението си. През цялото време търсело и питало къде е баща му и кога ще дойде да я вземе. От страна на майката се е проявила нетърпимост и заставяне детето да тръгне с нея, без да я приласкае и да я успокои. М. С. непрекъснато повтаряла, че Т. е длъжна да изпълни съдебното решение и отричала детето да е притеснено. В мига, в който бащата пристигнал и малолетната Т. го забелязала, се разплакала отново. Баща й я прегърнал, а детето отново отказало да тръгне с майка си. Бащата Е. И. хванал детето за ръката, като пречил на майката да се доближи до нея. Поведението на двамата родители било видимо демонстративно, като между тях е възникнал пореден конфликт, в хода на който си разменили обидни реплики и отказали провеждането на спокоен разговор. Въпреки убеждаването от страна на присъстващите социални работници, педагози и полицаи, родителите не променили тона на разговора, като нито един от двамата не се опитал да прекрати разговора в присъствието на детето. Отразено е, че бащата Е. И. е отправял думи като „няма ли да я попитате“, „тя не иска майка си“, „аз няма да принудя детето си да тръгне с нея“. Задавал провокиращи въпроси, насочващи към отказ, което затвърдило създаденото впечатление, че той манипулира двете си деца и умишлено възпрепятства изпълнението на съдебното решение. Майката М. С. проявила словесна агресия спрямо присъстващите, като непрекъснато повтаряла, че има действащо съдебно решение, което трябва да се изпълни. Отправяла непрекъснати обвинения, че детето се отвлича и че представителите на институциите са длъжни да й предадат детето, независимо от неговото желание. Според майката, малолетната Т. е длъжна да тръгне с нея „защото така пише в съдебното решение“. По време на цялата среща майката се позовавала на документи, като не проявила загриженост към дъщеря си, не направила опит да я успокои и спокойно да й обясни защо е дошла и да разбере причините, поради които детето не желае да тръгне с нея. Досежно желанията на децата, свързани с местоживеенето им, в социалния доклад е отразено, че същите многократно в процеса на провежданата социална работа са заявявали, че желаят да останат да живеят при баща си в [населено място].

Изслушани пред съда, децата Т. и З. И. са заявили, че имат приятели и им харесва да ходят на училище. Когато не са на училище, излизат и играят с деца от махалата, които не са от техните класове. Детето З. е заявило, че преди 2 години е ходил да се види с майка си и не му е харесало. Заявило е, че майка им не им дава да виждат баща си, когато излизат навън. Когато той идвал там, те ги затваряли и не им давали да го виждат. Оттогава не е ходил при майка си. Детето е заявило, че ако им дават да виждат баща си, искат да ходят да виждат и майка си. Заявило е и, че двамата със сестра му много държат сами да решават при кой да живеят, като нямали нищо против да виждат и двамата. Детето Т. е заявило, че един път като е била при майка си е било добре. И двете деца са заявили, че и в [населено място], и в [населено място] няма нещо, което да ги притеснява.

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебнопсихологическа експертиза се установява, че майката М. С. теоретично е запозната с нуждите на децата и възрастовите им потребности. Недостатъчно добре, обаче, оценява емоционалните потребности на децата и тяхното психическо състояние, както и че не трябва децата да се въвеждат в конфликта на родителите. Майката показва добри познания относно хранене, обличане и дневен режим, като би могла да стимулира отношение към физическа активност на децата. Установява се, че майката живее в двустайно жилище, заедно със своите родители, които са пенсионери, но работят и я подкрепят морално и финансово. От месец февруари 2022г. М. С. е безработна, регистрирана е в Бюрото по труда и по нейни думи очаква добро обезщетение до м. декември 2022г. Не смята да започва работа, като желае да посвети времето си на децата- да им помага в училище и за по-лесната адаптация. В обстоятелствената част на изслушаната експертиза е отразено, че на 25.03.2022г. е проведена среща между майката М. С. и децата Т. и З. И.. Първата среща на майката с дъщерята Т. била много емоционална, като детето се е зарадвало да види майка си. Подарила й подготвен от нея подарък за осми март- нарисувано сърчице. Гушкала се и се галела с майка си. Т. упрекнала майка си, че не е дошла да я види след делото на 8-ми март, като й казала, че й е било много мъчно и е плакала. Баща й бил помолил учителката да я пусне по-рано от училище, за да се срещне с майката. М. С. отговорила, че било много студено и не е могла да изчака един час. Детето попитало защо не са се качили в колата на дядо й Т., но майката казала, че колата е стара и е студено в нея. По време на срещата, детето Т. категорично изразила мнението си, че й е неприятно, когато майката говори „лоши думи“ за баща й и баба й. Детето показало на вещото лице чрез мобилния си телефон неща, които майка й и е писала. Вещото лице е отразило, че това много травмира и двете лица. От отразеното в разглежданата експертиза се установява още, че срещата между майката и детето З. е преминала по-сдържано. Детето е било приготвило саморъчно направена картичка за 8-ми март и също упрекнало майка си, че не е дошла да ги види след делото на 8-ми март. Децата са я очаквали и са се разстроили от това, че тя не ги е изчакала. З. е бил по-лаконичен в отговорите си, като е споделил, че си играе с приятелите и съучениците си. В П. имал само един приятел. Харесвало му да ходи с майката на „Острова“. Би искал да живее в [населено място]. От съдебно-психологическата експертиза се установява още, че майката се очертава като интровертен тип, характеризираща се със сериозност в поведението, потиснатост и регидност. Разчита на помощта на родителите си. Не е амбициозна. Има изразна вербална агресия. Реактивната агресивност е в средни стойности. Останалите скали - невротичност, спонтанна агресивност, депресивност, раздразнителност, общителност, уравновесеност, свенливост и откритост, са в нормални средни стойности, което означава, че адекватно реагира в житейски ситуации. От приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, направена на бащата Е. И. и децата му, се установява, че същия е загрижен както за физическото, така и за психическото и емоционално състояние на децата. Всячески се опитва да не ги въвлича в междуличностния конфликт с майката, но понякога и двамата родители допускат възможността децата да стават свидетели на техните конфликти. Установява се, че възпитанието и обучението са приоритет и децата се справят добре в училище. Вписват се в класните занимания и имат много приятели в училище. Вещото лице е посочило, че бащата ясно осъзнава необходимостта децата да поддържат нужните контакти с майката, като не възпрепятства разговорите с майката. Майката почти ежедневно се обажда на Т., а със З. от известно време не поддържат контакт след скандал, в който майката е отправила обидни думи и нецензурни епитети спрямо бащата и бабата по бащина линия. Установява се, че бащата има нужния родителски капацитет, като се грижи много добре и за двете деца. Осигурява им всичко необходимо за училище и нормалното ежедневие. Децата са чисти, спретнати, облечени добре в подходящи дрешки и обувки за сезона. Те се чувстват приятно в неговото обкръжение, гушкат се в баща си, галят се и се държат много естествено. Изразяват открито емоциите си. Чувстват се много привързани към бащата. Двете деца са заявили категорично, че желаят да останат в дома си в [населено място], заедно с бащата. Не отхвърлят възможността да се виждат и с майката, но тя да им позволява да се чуват и виждат когато искат и с бащата, а не да ги заключва в стаята, когато бащата идва да ги види в П., както се е случило преди няколко години, когато са били при нея. Вещото лице е отразило, че децата се отглеждат с много любов и грижи, и се забелязва едно нормално хармонично развитие и на двете деца, като полаганите грижи за тях с в хармония с нуждите им. Нямат здравословни проблеми, каквито са имали преди 3-4 години – развалени зъби, късо подстригани и дрехи, няколко размера поголеми от нужния им. Бащата се съобразява с нуждите за нормалното развитие на децата- физическо, психическо, емоционално, и не ги ограничава да контактуват с майката. З. отказва контактите с майката, защото се чувства обиден, оскърбен, когато се отправят обвинения спрямо баща му. Децата заявяват, че желаят да останат да живеят при баща си. Той ги обгрижва и си играе с тях, а „мама не иска да си играе с нас и си стои на компютъра“. В апартамента в [населено място] „мирише лошо, гадно и е много мръсно. Има паяжина. Баба Р. ходи на гробища и църква, и вечер пуска да слуша църковни песни и за Дядо Б.“. Всичко това потиска децата и ги мотивира да предпочитат дома на баща си. От заключението на обсъжданата експертиза се установява, че не се наблюдава манипулативно поведение от страна на бащата. Децата мотивирано и обосновано изразяват желанието си да живеят в дома на баща си в [населено място].

Не отхвърлят възможността да контактуват периодично и с майка си. Пред Районен съд- Перник е допусната и изслушана повторна съдебнопсихологична експертиза, от заключението на която се установява, че децата не отказват да се виждат с майка си. Те имат желание да общуват с нея, но биха искали да живеят с баща си. Няма достатъчно убедителни доказателства от психологическа гледна точка за наличието на въздействие от страна на бащата или други близки, които да формират мнението и отношението между децата. Налице са особености в характера на интеракциите между майката и децата, които обуславят предпочитанията на децата да живеят основно с баща си и да се виждат с майка си. В обстоятелствената част на приетата съдебно-психологична експертиза е отразено, че изследването е проведено на 19.07.2022г. и се е състояло от отделни интервюта с майката, бащата и децата, обща срещна между децата и всеки от родителите (заедно и поотделно). Отразено е, че в проведената среща между майката и децата, последните започват игра на дженга, като повикват и майка им да се включи, при което тя дава указания, наблюдава играта им, но не се включва в нея. На въпроса на експерта „Защо не се виждате много често с мама?“, З. отговаря: „Щото тя не идва.“. Майката отговаря „Трябва вие да идвате“. По-натам се установява, че майката заявява на децата „Той всъщност, баща ви, трябва да дойде да ви вземе. Като дойдете и постоите. Не, той нито веднъж не е идвал да ви доведе в П.“. Тогава експертът задава въпроса „Вие нямате ли възможност да отидете да ги вземете?“, при което майката отговаря: „Решението е в моя полза и баща им трябва той да ги взима от П. и да ги връща в П.“. На въпроса на експерта „Кое е по важно- да се спазва решението или да си виждате децата?“, майката отговаря „Да се спазва решението. Господина е научен да не спазва правила“. Експертът отново поставя въпрос „За вас какво е по- важно? Да се спазва решението или да прекарват децата време с вас?“, майката отговаря „Ако в решението пише, че децата трябва да живеят в П., това не значи те да живеят във В., аз да ги взимам от тях. Казвам, че съдът издава много решения. Ако всичките не се спазват…“. Отразено е, че в това време Т. отива и хваща майка си за ръката, но майката продължава да говори за формалните отношения, а не за личните си отношения с децата и не реагира емоционално отзивчиво на жеста на Т.. По отношение на детето Т. И., експертът е установил, че има формирана привързаност и към майката, и към бащата, като привързаността към бащата е изразена в по-силна степен, т.е. с него е създадена приоритетна доверителна връзка, без това да е за сметка на положителното отношение и емоционална привързаност към майката. Относно детето З. И., се установява формирана привързаност и към двамата му родители, като привързаността към майката е по-слаба от обичайната, а към бащата- по-силна. Основната доверителна емоционална връзка за детето е тази с баща му. Досежно майката М. С. вещото лице посочва, че същата има емоционална експресия, несъответна на споделеното. Повтаря шаблонни фрази- „трябва да се спазват решенията“ и прави нелепи твърдения- „бащата не помага и до сега“ (независимо, че бащата отглежда децата), „В П. съм виждала момичета с по-хубави прически“ (като обосновка на намерението й да подстриже Т., независимо от нежеланието на детето). Проявява липса на сензитивност спрямо потребностите, нуждите и желанията на децата.

Очаква от тях те да поемат отговорност за спазването на съдебното решение. Не отчита собственото си поведение и принос към актуалната ситуация. Вещото лице е посочило, че с оглед наблюдаваните особености в поведението на майката и данните от бащата за странности и нелепо поведение през годините, може да се допусне, че нейното психическо състояние е неуточнено. Вещото лице счита, че консултирането на майката с психиатър може да помогне да се установи дали са налице при нея особености в психичното функциониране, които да предполагат нуждата от грижа, подкрепа и лечение. От психологична гледна точка може да се коментира, че са налице особености в нейните афективно-мисловни прояви, които се отразяват на уменията й да контактува и общува с децата по достатъчно сензитивен начин, което компрометира до известна степен техните отношения. Относно бащата, вещото лице е посочило, че по време на експертното изследване не са се наблюдавали прояви, които да могат да се свържат с поведение на манипулация от страна на бащата спрямо децата. Той спокойно оставя децата да общуват с майка си- не се долавя напрежение, нежелание или други индикации на отношение и послания от негова страна спрямо децата, които да са многозначителни. Т., от своя страна, проявява активно поведение на търсене на контакт и общуване с майка си. З. е по-резервиран в отношението си към майката, но не отказва контакт и взаимодействие, въпреки че има опасение, че ще бъде задържан от майка си и няма да бъде върнат при баща си, както той желае. Изслушана по реда на чл. 59 ал. 6 от СК, М. С. заявява, че е стигнала до ВКС и иска децата да живеят при нея, тъй като трябва да живеят при нея. Заявява „Защо да не живеят при мен? Това са моите деца. Отношението ми към децата ми са като майка към децата си. Искам да ги гледам аз. Така го наречете. Няма какво друго да добавя“. Изслушан, въззиваемия Е. И. заявява пред въззивната инстанция, че за него най-важно е спокойствието и добруването на децата. Иска те да се чувстват добре. Заявява, че дали ще живеят при него или при майка си, иска те да се чувстват спокойни и обгрижени. Заявява, че е посветил живота си последните 5 години на тях, като му помага и майка му. Децата ходят на училище в [населено място], имат приятели. Синът му тренира футбол, а дъщерята- гимнастика. Ходят на състезания и на мачове. Заявява още, че децата му имат телефони и могат да говорят с майка си когато пожелаят. Заявява, че за него изобщо няма пречка майката да вижда децата, дори е готов да ги води до П., за да я видят.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че поведението на децата и евентуалните неблагоприятни последици върху тях прави неизпълнимо постановеното съдебно решение за упражняване на родителските права, което не е в интерес нито на родителите, нито на децата. Приел е, че в интерес на децата ще бъде мерките за упражняването на родителските права да бъдат изменени, като упражняването им се предостави на бащата. Посочил е, че бащата полага необходимата грижа за физическото, емоционално и психическо развитие на децата и осигурява всичко необходимо за отглеждането им от битов характер. Между него и децата е създадена емоционална доверителна връзка, която липсва между децата и тяхната майка. Същевременно майката М. С. следва поведение, концентрирано изцяло към изпълнението на постановеното съдебно решение, игнорирайки интересите и потребностите на децата си. Изложил е съображения, че от приетите по делото съдебно-психологически експертизи се установява, че майката не откликва емоционално на търсения от децата контакт, не проявява емпатия спрямо техните желания и нужди. Тези заключения на експертите е приел, че се потвърждават и от поведението на майката при проведеното й изслушване от съда, по време на което тя е демонстрирала липсата на емоционална близост и ангажираност с децата. Въззивният съд не е споделил доводите на майката, че е умишлено поставена в ситуация, при която няма възможност да формира емоционална връзка с децата си. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че бащата не оказва натиск или влияние спрямо децата в негативна за майката посока, а насърчава техните срещи и контакти. Самата майка, от своя страна, не е ангажирала доказателства, от които да се установи, че е правила опити да вижда децата си в [населено място] или да ги взима с нея в [населено място]. Счел е за несъстоятелно обяснението й, че не е изчакала децата за осигурената от бащата среща след проведено съдебно заседание на 8-ми март, защото било много студено и не е могла да чака в автомобила на баща си. За да уважи предявения иск, съдът е отчел и обстоятелството, че децата се обучават в учебно заведение в [населено място], спортуват, участват в състезания в това населено място и са привикнали към този начин на живот, и желаят да продължат да живеят в дома на бащата в [населено място], като евентуалната промяна с оглед възрастта им би могла да им се отрази силно негативно. По отношение на режима на лични отношения между майката и децата съдът е посочил, че същият следва да бъде разширен, за да се даде възможност на майката да изгради постепенно емоционална и доверителна връзка с децата си, да се научи на емпатия спрямо тях, както и със съдействието на другия родител да постигнат комуникация, която да не се отчита като емоционален товар от децата.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК, касаторката поставя следните въпроси:

1.Явява ли се преюдициален за решаването на граждански спор за родителските права, въпроса за наказателната отговорност на единия родител за извършено от него престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК /неизпълнение на съдебно решение за родителски права/, когато този родител е страна /ищец/ по гражданското дело за предоставяне на родителските права ?

2.Трябва ли по искане на едната от страните по въззивен граждански спор за родителските права или служебно от администриращия този спор въззивен съд, на основание чл.229, ал. 1,т. 4 от ГПК, да се спре въззивното производството по гражданския спор, когато се установи, че в същото време в друг въззивен съд се разглежда въззивната жалба на единия родител срещу постановена по частно наказателно дело присъда, с която този родител е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 182, аз. 2 от НК /неизпълнение на съдебно решение за родителски права/ ?

3.Може ли да се даде позитивна оценка на родителските, възпитателските и моралните качества на бащата, които въпреки многократните и многопосочни опити на майката, отказва да изпълни доброволно и възпрепятства принудителното изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение, което предоставя упражняването на родителските права на тази майка, като се мотивира с нежеланието на малолетните деца да се изпълни това решение?

4.Има ли значение за определянето на родителските, възпитателските и моралните качества на бащата при решаване на спора за изменение на мерките за родителските права, поведението и отношението на този баща към майката, преди и по време на техния спор за родителските права?

5.Може ли да се даде негативна оценка на родителските, възпитателските и моралните качества на майката, която според съда следва поведение, концентрирано изцяло към спазването на влязлото в законна сила съдебно решение за родителските права, което не се изпълнява от бащата, когато на поставените й от същия съд въпроси, свързани с емоционалното й отношение към децата и липсата или наличието на обич към децата си, майката заявява: „Отношението към децата ми са като майка към децата си. Искам да се изпълни съдебното решение. Така го наречете. Няма какво друго да добавя.“?

6.Каква трябва да бъде оценката на родителските /възпитателски и морални качества/ на родителя, който пред съда дава обяснения за отношението му към другия родител и възможността за осъществяване на отношенията на децата с другия родител, които обяснения обаче видимо обективно не кореспондират с неговото поведение и/или неговите изявления пред трети лица по същите въпроси ?

7.Как трябва да се оцени родителския капацитет на родител, които фактически упражнява родителските права за две малолетни деца, ако в продължение на години той не може да преодолее „нежеланието ” на тези деца да отидат да живеят при майка си, в изпълнение на решение на ВКС, с което е прието, че по-добрият интерес на тези деца, налага същите да се отглеждат и възпитават именно от тяхната майка ?

8. Трябва ли въззивния съд да разгледа и да се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ?

9.Може ли съдът да приеме, че родителят разполага с необходимите родителски, възпитателски и морални качества, когато от доказателствата се установява, че има съществено несъответствие между дадените от него при изслушването му от съда обяснения и неговото поведение и/или неговите изявления пред трети лица по съществени за съдебния спор въпроси ?

По първите два въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с указанията на т. 1 от ТР №1/09. 07. 2019 г. по т. д. №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че въззивното решение, с което същите са били разрешени е недопустимо и очевидно неправилно. По въпросите от №3 до №7 се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с Постановление №1/1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на Върховния съд и Решение 98/24.08.2020г. на ВКС по гр. дело №4394/2019 г., IV ГО, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че въззивното решение, с което същите са били разрешени е недопустимо и очевидно неправилно. По въпроси №8 и №9 се поддържа, че са били разрешени от въззивния съд в противоречие с т. 19 на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. По въпрос №9 се поддържа и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че въззивното решение, с което същият е бил разрешен е недопустимо и очевидно неправилно.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Първите два въпроса от изложението, касаещи приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с висящото между страните наказателно дело от частен характер, заведено от М. Т. С. против Е. С. И. с обвинение по чл.182, ал.2 от НК /неизпълнение на предходното постановено между страните решение за родителските права по отношение на децата/, са относими към преценката за евентуалната недопустимост на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Според настоящия състав на ВКС липсва твърдяното от касаторката противоречие на въззивното решение с даденото в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, поради което същото не е процесуално недопустимо. Съгласно указанията, дадени в мотивите на ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г., ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 1/2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В настоящия случай такава зависимост между настоящото производство и висящото между страните наказателно дело от частен характер не е налице, тъй като въпросът дали ищецът Е. С. И. е извършил престъпление по чл.182, ал.2 от НК във връзка с влязлото в сила решение, с което родителските права са предоставени на майката, който ще бъде разрешен по наказателното дело, няма преюдициално значение в изяснения по- горе смисъл за изхода на спора по предявения в настоящото производство иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права. Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974г. и формираната практика на ВКС изменението на мерките относно упражняването на родителските права е израз на грижата за всестранна защита на децата, като основание за изменение на определения режим за упражняване на родителските права са настъпилите промяна на обстоятелствата, взети предвид при определянето му, или нови обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето- влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили положението му при ново разрешение. При произнасянето на съда по този иск приоритет имат интересите на децата, като същото се извършва след комплексната преценка на множество обстоятелства, имащи значение към оценката на същите. Безспорно е, че неизпълнението от родителя на влязлото в сила съдебно решение съставлява укоримо поведение, но само по себе си това обстоятелство не може да има решаващо значение за изхода на спора, а следва да се преценява заедно с останалите установени по делото обстоятелства и при съобразяване на водещия за производството критерий- интересът на децата. Предвид горното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените въпроси. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая разпоредбата на чл.229,ал.1, т.4 от ГПК е ясно и не се нуждае от тълкуване, като по приложението й е налице съдебна практика, цитирана по- горе, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

Втората група въпроси в изложението, посочени по- горе под №3, 4, 5, 6, 7 и 9 се отнасят до правилността на постановеното по делото решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което и съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., не могат да съставляват основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Същите не представляват правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в решението, а съдържат оплаквания по съществото на спора, изразяващи несъгласието на касаторката с фактическите и правни изводи на въззивния съд и с извършения от него анализ на доказателствата по делото. Така поставените въпроси и изложените във връзка с тях доводи могат да бъдат разглеждани и обсъждани при решаването на делото по същество в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос №8 от изложението е от значение за изхода на всяко производство, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е налице допълнителния селективен критерий- противоречие със сочената задължителна и казуална практика на ВКС. Съгласно същата в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като при постановяване на решението си е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е посочил и преценил всички конкретни обстоятелства, които са релевантни за спора. При постановяване на въззивното решение съдът се е съобразил с трайната съдебната практика на ВКС по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца, с която се възприемат и доразвиват постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., според които интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При извършване на преценката, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на децата, въззивният съд е спазил указанията, дадени в съдебната практика, според които съдът следва да съобрази в съвкупност различни обстоятелства, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно- битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др., повечето от които са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В конкретния случай, за да приеме за основателен предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, с който е бил сезиран, въззивният съд се е ръководил от задължителните постановки на т. V от ППВС №1 от 12.11.1974 г., според които под "изменение на обстоятелствата" се разбира както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата са отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Въззивният съд е приел, че продължителният период от време, през който постановеното решение за предоставяне упражняването на родителските права на майката не е било изпълнено поради поведението на децата и отражението, което евентуалното му изпълнение би имало върху тях; обстоятелството, че в този период бащата е полагал необходимите грижи за децата и е задоволявал всички техни потребности, както и че от раждането си децата живеят в дома на бащата в [населено място] и се обучават и участват в извънкласни дейности в този град; наличието на изградена емоционална доверителна връзка между бащата и децата и липсата на такава на децата с майката; както и изразеното желание на децата да продължат да бъдат отглеждани от бащата в дома му в [населено място], съставляват обстоятелства, налагащи с оглед най- добрия интерес на децата промяна на родителя, който да упражнява родителските права спрямо тях. Предвид горното по отношение на така поставения въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл, нито е допуснал нарушение на основни съдопроизводствени правила или е направил изводи, които да са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 от ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С отговора на касационната жалба ответникът в касационното производство Е. С. И. е поискал присъждане на разноски, но доколкото липсват доказателства такива да са били направени искането му не може да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,