Определение № 94 от 25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 769/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. В. Я. от [населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 2675 от 05.07.2012 год., по в.гр.д.№ 20131200500316/ 2013 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд [населено място] № 3874/12.11.2012 год., по гр.д.№ 260/2011 год. за отхвърляне на предявената от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу Г. И. Я. установителна искова претенция, основана на чл.422 ГПК за разликата над сумата 1000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.,/ т.е. за сумата 7 000 лв./ - остатък от вземане по договор за заем, обезпечен със запис на заповед от 04. 11. 2007 год., за която сума в пълния и размер е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 1380/ 2010 год., по описа на РС [населено място]. Ответната по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., в сила от същата дата, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела. В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е абсолютна търговска по см. на чл.286 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено. Касационната жалба подадена от М. В. Я. от [населено място] е входирана в канцеларията на администриращия я съд под № 2615 на 03.09.2013 год. и предвид цената на предявената установителна искова претенция в общ размер от 8 000 лева е под предвидения от законодателя минимум от 10 000 лв., поради което по силата на разпореденото от чл. 280, ал.2 ГПК /ДВ.бр.100/2010 год./ касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Благоевградския окръжен съд настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за които съдът следи служебно и същата, подадената от него следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия