Определение № 119 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 504 от 26.10.2011 г. по гр.д.№ 589/ 2011 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 3713/ 2010 г. и по този начин по отношение на касатора е признато за установено, че Т. И. Т. не му дължи сумата 943,74 лв неплатена топлинна енергия и сумата 183,70 лв лихва за забава, като дружеството е осъдено да заплати на Т. 1 791,51 лв като получена без основание и 1 091,67 лв разноски. Жалбата е недопустима. Законодателят е въвел ограничение във възможността за касационно обжалване според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. ЗИДГПК. Процесуалните норми имат незабавно действие, така че ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г. Спорът по настоящето дело е гражданскоправен и въззивният съд е бил сезиран с искове, чиято цена, определена съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, е под 5 000 лв. Въззивното съдебно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд